Днес е Черешова задушница, която се отбелязва в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница – 50 дни след Великден. Всяка година този празник се пада в съботния ден и тъй като тази година Петдесетница е на 23 юни, Черешова задушница се пада на 22 юни.
Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. Тази обща панихида познаваме като Черешова задушница.
На този ден чрез богослужението в църквата измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите.
В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът – Иисус Христос.
Какво да правим според традицията
След празника Възнесение Господне входът на рая или на царството небесно остава отворен. Затова всички молитви на Задушница са насочени към това мъртвите да влязат в Божието царство с вяра.
Богослужебното в църквата на този ден е посветено на молитви за починалите. То започва с траурен звън на църковната камбана. Отслужва се заупокойна служба.
Гробищата се посещават от опечалените, както в деня на Задушница, така и преди него. Оставят се цветя, прелива се с вино, палят се свещи и се кади. Опечалените разчупват обреден хляб, след което го раздават, изричайки словата „Бог да прости“.
Преди опечалените да се запътят към гробищата, трябва да оставят прозорците и вратите на дома си отворени за известно време. Вярва се, че по този начин душите на покойниците ще могат по-лесно да излязат от дома и да намерят пътя към небесното царство.
У нас в Родопите се спазва един обичай – боядисване на великденски яйца, тъй като Черешова задушница е известна като Великден на мъртвите. След това тези яйца се раздават в памет на покойниците. Друго вярване е, че този обичай прогонва болестите, бедите и бедствията.
Също така на Черешова задушница се спазва друг обичай – говори колкото се може по-малко, а по възможност изобщо не се говори.
Пет строги забрани
Тези пет строги забрани всеки трябва да спазва, ако не иска да го сполетят нещастия.
1. Занесена на гробища храна се раздава на място и не се връща;
2. На гроба не се яде от подавките и не се пие;
3. На гроба не се изоставя храна, за да не се омърси мястото от животни.
4. Не се върши никаква работа
5. По отношение на Черешова задушница има и допълнителна забрана – да не се опитват черешите преди да бъдат подадени за мъртвите.
Откъде идва тя? Първите череши зреят за Задушница. Живите не консумират, а дават приоритет на покойници. Но коренът на тази забрана е по-стар, от езическите времена на жертвоприношенията. На предците са се посвещавали първите плодове от всяка реколта.
Днес почитаме и св. свщмчк Евсевий, еп. Самосатски. Св. мчци Галактион и Юлиания
Св. Евсевий бил епископ в гр. Самосат, който принадлежал към Антиохийската митрополия, и живял в тежкото време на арианската ерес.
При император Констанций, покровител на арианите, при Юлиан Отстъпник и при Валент св. Евсевий претърпял много мъки и гонения, но останал смел и непоколебим в изповядването на православната вяра. Умрял от раната, която една жена, арианка му нанесла по главата.
Снимка: pixabay
