автор: Мартен Демирев (без редакторска намеса)
Аз съм част от поколение, което видя как България мина през ключови събития – валутния борд (съответно помним и старите пари), НАТО, ЕС, Шенген — и сега към еврозоната. Поколение, родено след 1991 (новата Конституция), без глътка „комунистически въздух“. Поколение, което стана свидетел и на уникални политически моменти — като онзи почти невъзможен прецедент: детрониран монарх, върнал се на власт чрез демократични избори. Но и поколение с достатъчно памет и сетива да различава посоката: колкото и да не съм съгласен понякога с решения или резултати на наши и европейски институции, мястото ни е там, накъдето сме тръгнали.
Противно на пропагандата, животът тук реално се подобри. Странно или не, още от много малък се вълнувах от политика и история. Следях задълбочено всички важни и фонови събития и процеси. Често възрастните се удивляваха когато изцепвах на масата някакъв политически коментар, присъщ на пенсионер четящ 20 вестника, а не на 7-8 годишно дете. Аз помня 90-те и първите години на новия век, но не само в политически и телевизионен аспект — на улицата или от медиите чувахме за отвличания, изнудвания, беззаконие, хаос, хора пребивани за маратонки. Помня и колко ограничени бяха изборите: малко читави магазини, малко възможности, „нормална работа“ и нов дом звучаха като мираж за повечето хора. Изобщо си бяхме нещо като една малка балканска Колумбия и бяхме тръгнали да ставаме и по-зле. Днес има работа, офиси, бизнеси, пътувания, разнообразие и повече сигурност — не идеално, но несравнимо по-добре. С помощта на Европа се разминахме с тези и с много по-сериозни проблеми – например вътрешнодържавни конфликти, за които дори не искам да отварям дума.
Да, проспахме шансове. Да, имаме още много работа — институции, морал, култура, общ идеал. Но е абсурдно да се правим, че сме на ръба заради несъществуващи страхове и да рискуваме дестабилизация за „нищо“. Много хора наистина са просто дезинформирани — поради страх, умора или липса на време да проверяват. Но има и други, които съзнателно дезинформират: те отлично знаят кое е добро и кое е лошо за страната, и отлично знаят, че с действията си могат само да ни дестабилизират — целта е да сме отслабени, а по възможност и да сгрешим фатално посоката си с един грешен геополитически завой.
А ако някой наистина е толкова загрижен за икономиката — само еврото ли е „единствената“ икономическа тема? Къде са предложенията за инвестиции, за капацитет и индустрия, за инфраструктура, за стимули и „икономика на натрупванията“, за предвидим и благоприятен бизнес климат, за административна лекота и реални реформи? Ок — нека приемем дори най-мрачния сценарий, че еврото ще ни „удари“ с някой друг мижав процент. Ти направи всичко останало за растеж както трябва — инвестиции, правила, институции, ефективност — и тогава да видим.
Времето ще покаже какъв ще е реалният ефект от еврото — както и накъде ще се развие самата еврозона. Но едно е сигурно: ще имаме нови възможности и е наша работа като държава, като бизнес, като граждани, да ги превърнем в резултати. Колкото по-интегрирана част сме от голямото европейско семейство, толкова по-важно става да си намерим мястото в пъзела — функцията, с която добавяме стойност.
Това значи ясни приоритети: кои отрасли са стратегически за нас, къде можем да сме конкурентни и какъв капацитет трябва да изградим. Може би разумната стратегия е да се фокусираме как отново да станем привлекателен пристан за чуждестранни компании — през предвидима политика, административна лекота, работещи институции и, ако има смисъл, умни данъчни облекчения или други стимули. Не магии — просто условия, при които бизнесът идва, остава и расте.
Реалността е проста: живеем все по-добре и по-безопасно. Имаме все повече възможности. И въпреки всичко, което мога да кажа като критика, а то не е малко – нашият геополитически и цивилизационен избор е ясен.
И всъщност най-важното не е само икономиката, а свободата и начинът ни на живот. Цивилизационният избор е лесен, защото ние сме европейци — християнската цивилизация ни е закодирала да уважаваме човешката личност и правото ѝ да живее достойно, независимо дали се определяме като либерали или консерватори.
Понякога не мога да си обясня как точно свободолюбивият българин се подлъгва да вярва, че ще му е по-добре в някакъв друг режим от днешния — сякаш е забравил доскорошната несвобода. А за развитието има ясни примери: от космоса Северна Корея е в тъмнина, Южна — в светлина, и това не е естетика, а резултат от цивилизационен избор. Източна Германия, докато е правила Трабанта, Западна е правила Мерцедеси с подгрев на седалките, ел. стъкла и ел. огледала… да, пак забивам към икономиката — но всъщност това е само симптом.
Свободата е акцентът: това е висша ценност, изхождаща от уважението към всеки един човек. И макар Европа понякога да прави остри отклонения и от свободата, и от разбиранията ни — и като политика, и като доктрина — тя все още е място на свобода най-вече заради културата на всички нас, които я държим такава. Култура на хуманизъм.
Нашият избор е ясен и правилен.
автор: Мартен Демирев
