Основателят на компанията за шпионски софтуер Intellexa, който наскоро беше осъден в Гърция планира да обжалва присъдата си. В процеса обаче той направи нещо много по-значимо – хвърли топката директно в полето на управляващите в Атина.
Според публикация на TechCrunch, коментарите на създателя на скандалния софтуер Predator са най-прякото обвинение до момента от човек вътре в Intellexa. Според него правителството на премиера Кириакос Мицотакис лично е оторизирало хакването на десетките телефони, чиито собственици се оказаха висши гръцки министри, опозиционни лидери, военни и журналисти.
За да разберем мащаба на скандала, трябва да върнем лентата малко назад. В края на февруари тази година Тал Дилиан – бивш офицер от израелското военно разузнаване и основател на Intellexa – получи 8-годишна задочна присъда в Гърция. Той и още трима ръководители в компанията бяха признати за виновни за незаконно придобиване на лични данни в мащабна кампания за подслушване, която бързо си спечели прозвището „Гръцкият Уотъргейт“.
Инструментът на тази операция е Predator – зловреден софтуер от най-висок клас. Веднъж инсталиран (често дори без жертвата да клика върху какъвто и да е линк), той дава пълен контрол над устройството: достъп до криптирани чатове, снимки, пароли, микрофон и камера в реално време. Според гръцките власти софтуерът е бил използван срещу над 90 души в страната.
Досега официалната линия на гръцкия кабинет беше категорично отрицание. Още при избухването на скандала правителството призна за отделни „грешки“ на националното разузнаване, но упорито отричаше държавният апарат да е купувал или използвал частния софтуер Predator срещу политически опоненти.
Новите заявления на Дилиан около предстоящото обжалване обаче пробиват сериозна пукнатина в тази защитна теза. Макар тепърва да предстои да видим какви доказателства ще бъдат представени в съда, самото твърдение, че Intellexa не е действала на своя глава, а е изпълнявала държавни поръчки за шпионаж, поставя кабинета на Мицотакис в изключително деликатна позици.
Случаят в Гърция далеч не е изолиран и е поредният епизод от глобалния дебат за т.нар. „наемнически шпионски софтуер“ (mercenary spyware). Самата Intellexa вече беше санкционирана от САЩ заради злоупотреби, а Европа все още търси работещи регулаторни механизми срещу подобни кибероръжия. Развитието на делото в Атина може да се окаже прецедентът, който най-после да освети как точно частните технологични компании си партнират с правителствата.
