Културата и науката в България не могат да бъдат разглеждани като периферни сектори, а като основа на националната идентичност и бъдещото развитие на държавата. Това заяви председателят и водач на листата на „Възраждане“ във Варна Костадин Костадинов, който очерта визия за възстановяване на духовния и научния потенциал на страната.
По думите му, България притежава едно от най-богатите културно-исторически наследства в Европа – от тракийската култура до съвременните достижения в изкуството и литературата. Въпреки това, страната не успява да използва този потенциал, както го правят държави като Италия и Гърция.
„Културата не е разход – тя е инвестиция в бъдещето на нацията“, подчерта той.
Акцент в изказването бе поставен върху Варна – град с дълбоки културни традиции, но и с нарастващи предизвикателства.
Костадинов припомни значението на историческата памет и необходимостта от нейното съхраняване. Като пример посочи инициативи, свързани с почитане на ключови фигури от българската история, както и нуждата от защита на паметници и културни символи, които са част от идентичността на града.
Според него културната деградация на местно ниво често е резултат от липсата на последователна политика и подценяване на духовното развитие.
На национално ниво се отчита дългогодишно подценяване на културата, включително чрез недостатъчно финансиране и липса на ясна стратегия.
В тази връзка се предлага завръщане на държавата в сектора чрез:
- нови правила за субсидиране на читалищата и активното им възстановяване като културни центрове;
- значително увеличаване на средствата за археология и поддържане на културно-историческото наследство;
- приоритетно финансиране на ключови археологически обекти с дългосрочни програми;
Акцент се поставя и върху необходимостта културата да бъде насочена към съхраняване на българската идентичност, език и историческа памет.
Сред предложенията е и насърчаване на българските културни дейци чрез целенасочена държавна политика.
Предвижда се ограничаване на финансирането за чуждестранни проекти в киното за сметка на подкрепа за продукции, които представят българската история и култура. Поставя се и идея за по-силно присъствие на българска музика в медиите.
Целта е създаване на условия за ново културно възраждане, което да изведе българските творци отново на световната сцена.
Сходни проблеми се наблюдават и в сферата на науката. През последните десетилетия България губи значителна част от своите учени, които намират реализация в чужбина поради по-добри условия за работа и развитие.
Тази тенденция, според Костадинов, превръща страната в донор на подготвени кадри за други държави.
Като решение се предлага:
- създаване на данъчни облекчения за компании, инвестиращи в научна и развойна дейност;
- разработване на национална програма за приоритетни научни направления, свързани с икономическото развитие;
- осигуряване на по-добри условия за работа на учените в България;
Според Костадинов, възстановяването на културата и науката не е просто секторна политика, а стратегически избор.
„Без култура няма идентичност, без наука няма развитие“, подчерта той. По думите му, именно тези два сектора ще определят мястото на България в Европа и света през следващите десетилетия.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!

