Преди около 66 милиона години масивен астероид удря Земята, слагайки край на ерата на динозаврите. Докато гигантските влечуги изчезват, за други форми на живот се отварят нови възможности. Според ново изследване, публикувано в Science Advances, именно този катаклизъм е разчистил пътя на мравките към световно господство.
Тайната на „скачащите гени“
Учените са открили, че успехът на мравките се дължи на особен генетичен механизъм – т.нар. „скачащи гени“ (транспозони). Това са участъци от ДНК, които могат да се преместват на различни места в генома и да създават свои копия. Дълго време те са били смятани за „генетични паразити“, подобни на вирусите, защото се размножават, без да носят видима полза за организма.
Изследването, ръководено от д-р Лукас Шрадер от Университета в Мюнстер, Германия, показва точно обратното. Екипът е анализирал геномите на 163 вида мравки от 12 различни подсемейства. Резултатите разкриват, че малко след сблъсъка с астероида в началото на палеогена, активността на тези гени рязко се е увеличила. Този скок е съвпаднал с бързото размножаване и разделяне на мравките на хилядите видове, които познаваме днес.
Комуникацията като ключ към успеха
Една от най-важните роли на тези мобилни елементи е била свързана с обонянието. Те са помогнали за разширяването на групите от гени, отговорни за рецепторите за миризми. За мравките това е жизненоважно, тъй като те разчитат почти изцяло на химически сигнали, за да се ориентират, да разпознават членовете на своята колония и да координират сложните си социални структури.
Както съобщава ScienceDaily, този модел не е уникален само за насекомите. Подобни периоди на повишена генетична активност са наблюдавани и при еволюцията на приматите и прилепите. Макар изследването да се базира на компютърни модели и сравнения на съвременни видове, то подчертава как екологичните промени след глобални катастрофи могат да активират скрити механизми в ДНК, превръщайки малките създания в истински владетели на планетата.
