Ново проучване установи, че бутилираната вода съдържа стотици хиляди нанопластмаси. С малки пластмасови фрагменти, проникващи във всяка част от човешкото съществуване, можем ли да се надяваме, че някога ще ги избегнем?
Микропластмасите са открити във всяка част на планетата. Малките частици от този антропогенен материал са открити заровени в антарктическия лед , в червата на морски животни, обитаващи най-дълбоките океански ровове, и в питейната вода по целия свят , коментира BBC.
Сега ново проучване установи, че бутилираната вода може да съдържа до 100 пъти повече малки парченца пластмаса, отколкото беше изчислено преди. Средният литър бутилирана вода съдържа почти четвърт милион нанопластични фрагменти , според проучване на изследователи от университетите Колумбия и Рутгерс в САЩ. Изследователите анализираха пет проби от три често срещани марки бутилирана вода и откриха нива на нанопластмаса, вариращи от 110 000 до 400 000 на литър, със средно около 240 000. Учените казват, че голяма част от пластмасата изглежда идва от самата бутилка и че не е известно дали поглъщането на пластмаса представлява сериозен риск за здравето.
Основен преглед на научните доказателства от Световната здравна организация през 2019 г. и 2020 г. заключи, че все още има твърде малко изследвания , за да се определи дали консумацията или вдишването на микропластмаса представлява риск за човешкото здраве. Той обаче предупреди, че най-малките фрагменти – с размери под 10 микрометра – вероятно ще бъдат поети биологично . СЗО призова за намаляване на замърсяването с пластмаса, за да се намали излагането на хората.
Но наистина ли е възможно да избегнем микропластмасата? Ето какво знаем за това къде се намират.
Микропластмасата е във вашата храна
Пластмасите не са повсеместни във водата. Те също са широко разпространени в земеделските земи и дори могат да попаднат в храната, която ядем. Според анализ от 2022 г. утайките от отпадъчни води, които се използват като тор за културите, са замърсили почти 20 милиона акра (80 937 кв. км) земеделска земя в САЩ . Тази утайка съдържа микропластмаси и PFAS (пер- и полифлуороалкилови вещества), известни също като „вечни химикали“. Проучване на Кардифския университет в Обединеното кралство установи, че 86 трилиона до 710 трилиона микропластмасови частици замърсяват европейската земеделска земя всяка година.
Това означава, че без да искаме може да ядем малки пластмасови парченца с всяка хапка, която поемаме. Но изглежда, че някои растения поемат тези пластмаси повече от други. Например, някои анализи изглежда показват, че пластмасите са склонни да се натрупват в корените на растенията, което означава, че листните зеленчуци като марулите може да имат по-ниски концентрации от морковите, репичките и ряпата. Въпреки че ефектите върху здравето от поглъщането на микропластмаса все още не са ясни, е установено, че тя си проправя път в човешката кръв.
Може ли биоразградимата пластмаса да помогне?
Отрицателната реакция срещу пластмасите за еднократна употреба доведе до това, че много компании се стремят да използват алтернативи, които твърдят, че са по-биоразградими или компостируеми. Но в някои случаи тези алтернативи може всъщност да усложняват проблема с микропластиката. Изследване на учени от университета в Плимут в Обединеното кралство установи, че торбичките, етикетирани като „биоразградими“, могат да отнемат години, за да се разпаднат и дори тогава те се разпадат предимно на по-малки парчета, а не на съставните си химически части.
Какво ще кажете за преминаване към стъклени бутилки?
Смяната на пластмасови опаковки потенциално може да помогне за намаляване на експозицията – чешмяната вода има по-ниски нива на микропластмаса от водата от пластмасови бутилки . Но това би имало и последици за околната среда. Въпреки че стъклените бутилки имат висока степен на рециклиране , те също имат по-висок отпечатък върху околната среда от пластмасовите и други опаковки, използвани за течности, като картонени опаковки за напитки и алуминиеви кутии. Това е така, защото добивът на силициев диоксид, от който е направено стъклото, може да причини значителни щети на околната среда, включително влошаване на състоянието на земята и загуба на биологично разнообразие . Дори с тези непластмасови съдове е трудно да се избегне напълно микропластмасата. Проучвания, ръководени от Шери Мейсън от Пенсилванския държавен университет, са установили, че те присъстват не само в чешмяната вода , където по-голямата част от пластмасовото замърсяване идва от влакната на дрехите, но и в морската сол и дори в бирата.
Може ли да се направи нещо за намаляване на микропластмасата?
За щастие има известна надежда. Изследователите разработват редица подходи, за да помогнат да се отървем от пластмасовото замърсяване в нашата среда. Един подход е да се обърнем към гъбичките и бактериите , които се хранят с пластмаса, като я разграждат в процеса . Вид ларви на бръмбари, които могат да поглъщат полистирен, също предлагат друго потенциално решение. Други разглеждат използването на техники за филтриране на вода или химически обработки, които могат да премахнат микропластмасата .
