Вчера във варненски квартал се разиграва една много емоционална и трогателна случка. Възрастен мъж изпада в тежко положение, но след няколко минути се случва нещо много тригателно.
Публикуваме текста без редакторска намеса:
Има ги! Хората с големи сърца и отзивчиви души! Толкова големи – благородни и състрадателни, в този малък и безнравствен свят.
Ето и една случка – вълнуваща, запомняща се, приковала цялото ми внимание – моето и на пътуващите по маршрута от Владиславово към центъра.
Една обикновена жена с необикновена постъпка се откроява днес! Заобичах я, искам да я срещна пак и пак!
Понеделник, 22 януари, 15.53, тролей 82, номер 311, посоката е към центъра. Един премръзнал възрастен мъж, сляп, с бял бастун, вие като дете безпомощно. Иска да премине на отсрещната страна на булеварда и да влезе в магазин Алати, за да се стопли, след поредния прекаран ден на открито в студа! Шофьорът на тролея Атанаска Атанасова се опитва да го убеди да помоли някого на автобусната спирка да му помогне и след като вижда, че той продължава да плаче и истерично да вика, че няма кой, тя го хваща подръка и го повежда към големия магазин. След като се убеждава, че е вътре, на топло, тичешком се връща към тролея и продължаваме пътуването си. Развълнувани пътници я поздравихме за човешката доблестна постъпка. Никой не възропта за няколкото минути забавяне! Напротив! Сълзи на удовлетворение се стекоха по лицата.
Има ги добрите хора! И те ни возят всеки ден, грижат се за спокойното ни придвижване до целта и си изпълняват професионално и отговорно служебните ангажименти! Това да се посветиш на работата с хора и ежедневно да управляваш превозно средство с много хора по варненските пътища, е доста рискова работа…
Аз днес казвам моето БЛАГОДАРЯ на Вас, госпожо Атанасова, и на всеки като Вас! И нека стореното добро се върне при Вас умножено по две и по много!
Място за добрини има всеки ден за всеки от нас!
