Не ми е дадено да имам свое семейство, нито с това, от което идвам, се случиха нещата. Но дълбоките ми човешки убеждения са за здравите устои, социална власт, възпитание и отговорност в едно истинско семейство. Заплахата за него е все по-голяма от странните щения на колцина, чиито въжделения са да заличат границите между традиционно семейство и да го размият в розовите океани на безличието. От това ще следва една разюзданост, необузданост, прещракване на добре смазаната система и йерархия, към безразличие и слепота за основните човешки ценности, пише Евгени Минчев за вестник Труд.
А ценности се изграждат в едно семейство. Там, където царува грижата, възпитанието, образованието, първите седем години, а и следващите няколко. Да се късат връзките с този модел на обществено съществуване е като да отвориш вратите на всички затворници, преди да са излежали присъдите си, преди да са се поучили от грешките. Ако се разпуснат семействата, които не сравнявам със затвор, ще бъдат поставени в риск милиони подрастващи, за които няма напътствия и те трябва да учат уроците си по уличния начин. Улицата е създала много герои, положителни и не, но тя не може да бъде гаранция за просперитет, защото тя може да създаде устойчив вълк, но имаме нужда не само от вълци. Защо някои искат да заменят уюта на семейството с несигурната среда на неизвестното, да изсекат без време гората с плодоносни дръвчета и да я засеят с кактуси и тръни.
Или може би мамини глезанчета, получили изкуствена обич, сурогатни чувства, закърмени с мляко на прах, хранени с месо от лаборатория, искат своето отмъщение към света. Защото някъде живеят задружно и в любов и не вярват, че парников ефект унищожава планетата. Те стоят с грейнали лица на масата си, независимо от количеството храна, но имат какво да си кажат и заспиват с благодарност и молитва.
Българското семейство е далеч по-устойчиво от някои зад граница, макар и видимо обединени от ракийката, салатката и „ще завърши ли детето осми клас“. Да, дори завършилите осми клас могат да бъдат добри деца, добри граждани и добри обущари, ако в друго не се справят. Защото завършилите западни или западнали колежи, често остават най-големите разочарования за себе си, обществото и родителите.
Онова, което идва от Запада е покосено от липса на обич, но както хлебарката оцелява известно време без глава, така са и те. Използват последните си предсмъртни движения, за да споделят разпада си с нас – онези, които са приели за опитни зайчета или говеда за масово изтребление.
Не се предавайте, хора. Семейството не е само законова определеност, то е предопределеност от Бога и доколкото можем, нека го опазим. Или поне да не допускаме жалките орди на лекомислието да стигнат до прага ни. Пазете се, трябваме си.
Снимка: Facebook
