Всеки пази с умиление спомена за дългите летни дни на село при баба и дядо, когато игрите нямаха край, а единствената ни тревога бе, че сме паднали и одрали коленете си… и после треперихме от страх да се върнем вкъщи, защото ни чакаше тежко конско. Спомен, който носи топлина, но, за съжаление, остава само в миналото, пише Марица
Днес младите хора до 30-годишна възраст масово избират големия град – мястото, където възможностите изглеждат безброй, доходите са по-високи, а животът кипи 24 часа в денонощието. Градът е символ на амбиция, развитие и забавление.
Тенденцията в последно време обаче започва да се обръща
С постоянно растящите цени и все по-напрегнатото ежедневие мнозина започват да търсят по-спокойни кътчета – било в родните си градове или в по-малки населени места, където да си купят имот и да започнат нов и по-балансиран живот.
Младата кметица смята, че опитът в управлението трябва да се изгради
Единици са тези обаче, които се прибират в родното село с напълно ясната цел да променят нещо и да оставят следа.
Такава смела крачка прави 26-годишната Нанси Тодорова от Капитан Димитриево, област Пазарджик. През юни тази година тя печели частичните местни избори в селото, до които се стига след кончината на тогавашния кмет Красимир Николов.
Младата дама завършва средното си образование в Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт (ПГИМ) в Пазарджик със специалност „Митническа и данъчна администрация“. След това записва висше образование в Технически университет – София, където изучава „Индустриален мениджмънт“ – специалност, която ѝ дава широк поглед върху управлението и организацията на различни процеси.
Извън учебниците и професионалната подготовка,
Нанси е човек с много енергия и интереси.
Нейна голяма страст са зимните спортове, особено карането на ски. Обича да плува, а в свободното си време се забавлява с правенето на красиви прически.
Сгодена е от една година, като мъжът на сърцето ѝ също е от Капитан Димитриево. Нанси не тръгва към големия град с идеята да се завърне в родното село. Решението ѝ идва, след като живее в столицата известно време, но не я усеща като своето място.
Младостта не е пречка, а напротив, носи нова енергия, желание за промяна и най-вече смелост
„Успехът не се измерва с това къде точно се намираш, а каква следа ще оставиш след себе си“, категорична е младата кметица.
Повод за нейното прибиране става пандемията от ковид-19: „Пандемията продължи по-дълго, отколкото очаквахме, което първоначално не приех никак добре. Бяхме затворени вкъщи, имаше КПП-та и не можехме да се придвижваме свободно. Това обаче ми даде нова перспектива. Опознах хората в селото, както и техните проблеми. В един момент си казах:
Защо да не бъда аз човекът, който да им помогне и да ги поведе напред?“
Така започва нейното приключение, което обаче идва и със своята огромна доза отговорност.
