„Най-страният ми курс от години се случи онзи ден,“ започва Митко Бакшиша, усмихвайки се. „Качих две момичета от бул. Мария Луиза — искаха до кв. Бриз. Говореха на развален руски, та предположих, че са украинки.“
Пътуването протекло спокойно, но изненадата дошла накрая. „Когато им казах, че дължат 12,50 лв., те се спогледаха и едната ми каза с усмивка: ‘А може би да се качиш с нас горе и да се позабавляваме?’“, разказва той, все още леко озадачен.
„Понякога не знаеш какво ще ти поднесе животът,“ добавя Митко. „В нашата работа всеки ден е различен — срещаш какви ли не хора, и всеки курс си има своята история.“
Така поредното дежурство на Митко се превръща в разказ, който още дълго ще се предава между колегите — с усмивка и удивление колко шарен може да бъде животът на един бакшиш.
