Да започнем с фактите, за които сме общо взето сигурни, че са достоверни, докато сведенията на разследващите и резултатите от експертизите засега ще игнорираме, тъй като те могат да бъдат евентуално манипулирани. Разполагаме с шестима мъртъвци: Ивайло Иванов (49), Дечо Василев (45), Пламен Статев (51), Ивайло Калушев (51), Николай Златков (22), Александър Макулев (15). Първите трима са загинали преди обед на 2 февруари 2026 г., а последните трима – преди обед на 8 февруари 2026 г. На въпросните дати са открити труповете им при хижа Петрохан и под връх Околчица, но часът на смъртта им все още не е напълно установен. Между 27 и 31 януари Калушев заедно със Златков и Макулев са пребивавали в къщата на първия в с. Българи, където според местни хора са ремонтирали кран в двора. Въз основа на тези данни, които са потвърдени от немалко свидетели, съдбата на първите трима е непроследима в периода преди 2 февруари, а на вторите трима – между 31 януари и 8 февруари.
Как следва да тълкуваме подобна информация? Смъртта на първите трима може да е настъпила няколко дни преди 2 февруари, а на последните трима – между 31 януари и 8 февруари. Това показва, че датата 1 февруари вечерта за смъртта на жертвите при хижа Петрохан не е изключена, но не е абсолютно сигурна, понеже не може за момента да се докаже освен чрез експертизи, тъй като свидетели не са видели споменатите лица през този период. Нека спрем дотук с фактологията, която можем да приемем за безспорна, и да се върнем към първите медийни сигнали за трагедията. Станахме свидетели как най-висши представители на прокуратурата и следствието, които имат най-много информация по случая и са запознати най-задълбочено с хода и резултатите на разследването, започнаха целенасочено да бомбардират обществото с внушения, разминаващи се с истината или невъзможни за доказване. 1. „Калушев е нарцистичен психопат, който е бил гуру/лама на секта, стъпваща върху будизма. Имало е строга йерархия, като останалите жертви са му се кланяли“. Никое от тези подмятания не беше доказано – напротив, в хижа Петрохан бяха открити стандартни будистки предмети и литература. Оказа се, че заснетите от камерите поклони не са към т.нар. ментор, а представляват стандартни будистки практики. 2. „Калушев и част от останалите (?) са били педофили.“ Единственото доказателство по това обвинение бе свидетелството на Валери Андреев от 2022 г. (тогава на 27 години), който твърди, че докато е живял с групата на Калушев в Мексико, е бил любовник на техния лидер (тогава Андреев е бил над 15-16-годишен; според българското законодателство подобно деяние е наказуемо само ако се докаже наличие на принуда или злоупотреба с доверие). Проблемът е, че Андреев впоследствие е загубил доверието на Калушев и съмишлениците му и е бил отстранен от тяхната общност и със сигурност е имал повод за търсене на отмъщение/възмездие.
Но дори да се приеме за истина съществуването на интимна връзка, нищо не доказва, че тя е била резултат от принуда/насилие. Още по-малко може да се говори за педофилия, тъй като Андреев не е бил на възраст под 14 години, т.е. не е бил дете по онова време. Останалите обвинения към Калушев за сексуални контакти с други лица под 14 години на този етап не са потвърдени по никакъв начин. 3. „Калушев и компания са били паравоенна организация“. Единствените доказателства в тази посока са обстоятелствата, че групата е притежавала 10-15 пушки и пистолети (т.е. средно по три оръжия на човек). Съгласете се обаче, че за шестима души, които се намират в близост до държавна граница и в планинска местност, където могат да попаднат на бракониери, дървосекачи, наркотрафиканти, каналджии, ловджии и др., този т.нар. арсенал не е ненужен и не е твърде голям. Освен това кръгът около Калушев е бил съставен от непреклонни природозащитници и помощници на охранителните български институции, така че дори само от съображения за лична безопасност оръжия са им били необходими. Що се отнася до оплакванията от туристи, напълно е възможно обитателите на хижа Петрохан да са превишавали в известна степен правата си (дори да са си придавали важност) или да са били провокирани по определен начин от местни жители или планинари. Тези обезпокоителни сигнали, които са стигнали до службите, обаче могат да имат съвсем различни обяснения и поне две гледни точки.
Засега разполагаме само с едната. 4. „Националната агенция за контрол на защитените територии се е ползвала от по-специална закрила на държавата“. Това е едно от малкото обвинения, което е доказуемо към момента. Както стана ясно, има достатъчно документи, които показват, че дружеството е получило благословията на държавата в даден период и се е ползвало с определени привилегии. Обаче такива НПО-та (и частни фирми) у нас има не едно или две и със сигурност това не ги прави терористична/паравоенна или мафиотска организация. 5. „Обкръжението около Калушев и самият той са се депресирали поради липса на средства и са решили да се самоубият“. Това е може би най-идиотското подхвърляне от всички. Нека напомня, че Калушев е разполагал с много имоти и с доста скъпа техника, така че, ако са му липсвали средства, е можел най-малкото да продаде част от имуществото си. По-важно обаче е друго – жертвите са водели години наред аскетичен и пестелив начин на живот, далеч от светската суета, който по никакъв начин не е бил зависим от големи парични потоци. Със сигурност масова депресия сред шестима будисти, последвана от четири самоубийства и две убийства, е необяснимо явление от гледна точка на изповядваната от тях будистка философия. Целенасочената очерняща и злонамерена кампания срещу жертвите от Петрохан и Околчица, ръководена от държавните институции, насочва към две възможни версии за случилото се. 1. Държавните разследващи органи поради некадърност или невъзможност да обяснят как и защо се е стигнало до предполагаемите самоубийства и убийства прибягват до зле скалъпени спекулации, за да успокоят обществото. 2. Държавните разследващи органи прикриват убийствата на шестимата, извършени от чужди приятелски (и наши?) служби. Последното би обяснило пожара като способ за отклоняване на вниманието на групата в хижата и последвалото им залавяне и ликвидиране. Пожарът също спомага за унищожаването на част от записите, които не трябва да бъдат виждани от обществото. Извозването на трима от групата към Околчица, ако се допусне, че са били убити при хижата, дава възможност за отместването на целия фокус само върху Петрохан, за разделяне на случая на два отделни и за забавяне и протакане на разследването. СМС-те според тази версия трябва да са били изпратени след смъртта на шестимата (не забравяйте, че само Калушев се сбогува, което е доста подозрително).
Малко е странен фактът, че трима души се самоубиват един до друг и един след друг, без никой да се разколебае, виждайки лицето на смъртта пред себе си. Липсата на кампания по издирването на вторите трима също остана необяснима. Изземването на телефона на един от най-близките живи сътрудници на Калушев и напускането му на България в този момент повдига много въпроси. Второто претърсване на къщата в с. Българи прилича на акция за подхвърляне на уличаващи в престъпления „свидетелства“. Със сигурност тази трагедия закономерно увеличи пропастта от недоверие на българите към собствените им държавни институции.
информация: Кирил Ненов – фейсбук
