Получих това писмо на лично съобщение от разстроена дама и съм длъжен да го споделя, за да не подведа и много други.
Поднасям й извиненията си! Наистина не съм искал!
„Павлин, Вие сте долен човек! Заради Вас останах без приятелки. Това се случи благодарение на Вас! Съсипахте 50 годишно приятелство.
Ето, да знаете писаниците Ви до какво доведоха:
От детството сме заедно, четирите – Дима, Мима, Събина и Катя. Израснахме в София, в квартал Ботунец, в района на Кремиковци. Аз съм Катя. Заедно с моите 3 дружки, деляхме обща съдба в един и същи панелен блок на краен квартал на Столицата. Майките ни работеха през деня в Кремиковци, бащите ни също, но често нощни смени и ние като се връщахме от училище трябваше да пазим тишина. Това налагаше да се събираме 4-те заедно да учим и да играем при лелята на Мима.
Леля Данче беше леко чалната стара мома циклофреничка, четеше Ницше, слушаше Вагнер на грамофон, гледаше 7 котки, пушеше цигари „Стюардеса“ с цигаре и решаваше кръстословици. Ту плачеше, ту се смееше гърлено с хрипове, а често мяташе по нас трайно захабените си пантофи и ни караше да й ги върнем, но никоя от нас не искаше да ги пипне.
Най-страшното беше да станем като нея и затова всички се омъжихме млади, мъжете ни работеха и те в Кремиковци, ние също, родихме си деца, отгледахме ги заедно, останахме си близки, но тъгата влезе и в нашите домове – затвориха комбината, битовизмите ни смачкаха, грижи, безпаричие, стрес, смяна на работа, ту тук, ту там и моя мъж почина, а децата пораснаха и останах сама. Не исках да се превръщам в леля Данче със 7 котки и стари чехли. На 50 години съм, завърших по-късно педагогика и се преквалифицирах в детска учителка и ми оставаха още 5 години до пенсиониране. Живеех пред телевизора, в страхове, несигурност, сексове – никакви, удоволствия – никакви, зеленчуци от хипермаркета.Дружките Дима, Мима и Събина и те тъжни, криви, изсъхнали в монотонно си ежедневие.
И един злощастен ден попаднах случайно на Вашите фотописи за село Топола и Крайбрежието на Добруджа.
Четох, четох и реших да видя как е за седмица през миналото лято. И това беше най-голямата ми грешка. Взех внучката със себе си. Хареса ни и останахме още една седмица в Топола. Аз нали съм детска учителка и имам 60 дни отпуска, та останахме още 3 седмици. Та не знам какво се случи, от мидите ли, от прясната риба ли, от охлювите от охлювената ферма в Българево ли, от слънцето, морето и плажовете ли, от местното био естествено пенливо вино ли (взех си и едно кашонче за София), та ми светна пред очите, върна им се блясъка и като се прибрах, си направих прическа, маникюр, сложих червено червило, лак за нокти, токчета, проимах и желание за сексове … и от дума на дума опънах мъжете на 3-те ми приятелки. Сега как да гледам Дима, Мима и Събина в очите? Как? Нещастник, защо ме подведе! Подигра се с една вдовица! Негодник!“
Внимавайте с Крайбрежието на Южна Добруджа! Има странични ефекти! Месец тук и после не е същото!
статия: Павлин Стоянов
