Пореден управленски абсурд разтърси българския плажен футбол. Вместо сезон 2025 да приключи в рамките на същата календарна година, финалният турнир беше изместен за май 2026 – решение, което предизвиква повече въпроси, отколкото отговори. Зад него стоят Комисията по плажен футбол към Български футболен съюз и сдружение Бийч сокър България.
Още по време на активния летен сезон през 2025 г. организацията на първенството се оказва крайно неадекватна. От планирани три турнира се провежда едва един. Надпреварата в Русе пропада заради липса на отбори, а турнирът в Бургас се състои при условия, които трудно могат да бъдат наречени професионални – без официални топки, без спазване на регламентираната екипировка и без елементарна организация като деца за връщане на топките.
Кулминацията идва с отменения финален турнир във Варна през септември 2025 г., официално поради „организационни причини“. В действителност причината е отказът на два от четирите отбора да участват. Вместо да се намери решение в рамките на подходящите месеци, ръководните органи отлагат финалите с близо осем месеца – за период, който е напълно неподходящ за практикуване на плажен футбол в България.
Решението поражда сериозни съмнения относно компетентността и начина на управление на спорта. Липсва диалог с клубовете, липсва гъвкавост в организацията и липсва стратегическо мислене. Още по-притеснително е, че остава неясно какво би се случило при нов отказ на отбори – дали финалите отново ще бъдат отложени.
Ситуацията поставя клубовете в абсурдно положение. Те трябва да планират подготовка, участие и финансиране при пълна несигурност. Играчите, повечето от които аматьори, не могат да организират времето си, а привличането на спонсори става почти невъзможно. Как се убеждава партньор да инвестира, когато дори датите на финалите са непредвидими?
Допълнителен проблем е и връзката с международните турнири като Euro Winners Cup. При евентуално класиране, отборите ще разполагат с минимално време за организация, което прави участието им логистично и финансово изключително трудно.
Всичко това води до един логичен извод – плажният футбол в България страда не от липса на потенциал, а от липса на адекватно управление. Решенията, вземани от отговорните институции, не само не развиват спорта, но и демотивират хората, които се опитват да го поддържат жив.
А въпросът, който остава, е прост: докога некомпетентността ще бъде водещ фактор в управлението на един спорт, който има всички предпоставки да се развива?
