По света има много успешни българи, които са емигрирали и въпреки трудностите са съумели да се утвърдят на чужда земя. Как един варненец с печеливш бизнес във Виена се завърна в родината, за да стане народен представител. Разберете повече за историята на Пламен Белов в интервюто, което той даде за “Граждани на квартала Varnafix”.
– Заради това, че станахте народен представител ли се върнахте в България?
– Да, това е причината да съм в България на този етап. Реших да приема предложението на Прогресивна България и да бъда част от листата на партията. Нещата така се стекоха, че бях избран за народен представител и това само по себе си е задължаващо. Фокусът ми трябва да е върху работата, за която съм избран.
– Нека започнем отначало с Вашата история. Как и защо заживяхте в чужбина?
– Съвсем прозаична причина, тогавашната ми приятелка учеше “Архитектура” във Виена. В онези години почти не бях излизал от България. Тогава се занимавах с IT услуги, бях IT мениджър на свободна практика с малка фирма. На около 20 години заминах за Австрия с идеята, че ще опитам нещо ново. Записах се да уча там и да се боря с живота, да намеря място под слънцето, защото не съм бил с някакви сериозни финансови възможности. Да си намериш работа в онези години беше доста сложно, защото тъкмо бяхме приети в ЕС и още нямахме свободен достъп до пазара на труда. Трябваха ни специални разрешителни за работа, а австрийците като доста консервативни хора не даваха как да е. Беше истинско чудо да получиш разрешително.
– Каква е тайната да се утвърдиш в такова консервативно общество?
– Изключително важно е да опознаеш психологията на хората и да започнеш да мислиш като тях. И най-вече да научиш езика на изключително високо ниво. Смело мога да заявя, че немският ми е на много високо ниво, дори австрийци не могат да разберат, че съм чужденец. Колкото по-близко говориш до това, което те говорят, те не могат да направят разликата и не те делят. Това е начинът да се интегрираш напълно.
– Колко време Ви отне да бъдете приет?
– Дълго време се борех да бъда приет. Имах известен комплекс, че съм от България, чувствал съм в миналото неудобство в определени моменти, което сега заявявам с голяма тъга. В момента е точно обратното. Дори често акцентирам върху това, че съм българин. Нямам австрийско гражданство и изпитвам национална гордост към нас. Българите сме много адаптивни хора и не трябва да се подценяваме.
– Нашата народопсихология помага ли Ви като бизнесмен в чужбина?
– Да, ние сме естествени предприемачи. Българинът винаги е предприемчив, много гъвкав. Свикнали сме повече да се борим. Мисленето на стандартния австриец е сигурността, те имат такъв израз “Сигурното е сигурно”. Много от австрийците въобще не обичат да излизат от комфортната си зона и предпочитат пътя на служителя със сигурна заплата, уредени социални плащания и голям отпуск.
– С какво се занимавате в Австрия?
– Стартирах там с това, с което съм силен – IT услугите. Започнах да правя уеб сайтове и подобни неща. Започнах да работя със собственичката на една почистваща фирма. Направих система как да изпраща мейли на потенциални клиенти, създадох й уеб сайт. Впоследствие станахме съдружници. След известно време тя почина и аз се заех с управлението на цялата фирма, не само с дигиталната част. С времето успях да увелича персонала от 10-на човека до няколко стотин души. Разшири се и дейността. Започнахме като почистване, после направихме “facility service” – комплексна услуга, свързана с поддръжка, зелени площи, ремонтни дейности.
– След това как се разви Вашият бизнес?
– Впоследствие и брат ми дойде в Австрия, преди може би 10-на години и създадохме обща строителна фирма. Аз вече имах изградени контакти, защото покрай “facility service” ние правим и почистване и ремонт на хотели. Така развихме строителната фирма, която се занимава с генерални ремонти на хотели. Работим с големи вериги от бранша. В същото време никога не съм оставял IT специалността ми и по-конкретно дигиталния маркетинг. Дигиталният маркетинг ми е сила, която ми е помогнала да направя бизнеса си успешен. Разбира се съм имал и провалени проекти и съм падал лошо. Човек се учи докато е жив.
– В политиката колко е важен дигиталният маркетинг?
– Изключително важен. Може да имаш чудесни намерения, може да направиш много добри неща за хората, но ако не ги покажеш на народа, това може да остане невидяно и нечуто и съответно неоценено. За съжаление така стоят нещата. Не трябва и да се прекалява с рекламата и PR-а в политиката.
– Как започна Вашият път в политиката?
– Всичко се случи доста неочаквано, хора, които ме познават, са говорили за мен и бях поканен на разговор с представители на Прогресивна България. Те бяха проучили моята биография и известно време след срещата ме поканиха да участвам в листата на партията.
– Вие сте избран за народен представител от Варна и доколкото знам отговаряте за сигнали, свързани с нашия град. До момента има ли такива и от какво естество са те?
– Да, има сигнали. Повечето сигнали са свързани с дейността на община Варна. Има доста недоволство по различни въпроси. Любопитен сигнал, който получихме, е за местността “Прибой”. Там има незаконно строителство на общинска земя. Гражданин е решил да превземе част от пътя. Той си е изнесъл напред двора, направил е басейн, гараж и всичко това върху общинския път. Различни хора многократно са сигнализирали, направени са експертни оценки, общината е издала решение за премахване на загражденията и постройките. Тези документи са от почти две години, но до момента реален резултат няма.
– Има ли подобни проблеми в Австрия?
– Да. Аз съм свидетел на място, където съм живял, съседите също си строят самоволно. Това е проблем на всяко едно общество. Не е нужно да се самобичуваме, че само ние сме така.
– Кои са другите неща във Варна, които бихте искали да се променят?
– Неприятно изненадан съм от строителството, няма да използвам термина “прекомерно строителство”. Не става въпрос за места, където по закон може да се строи, а за спазването на нормите и решенията. Няма паркоместа, няма достатъчно пространство между сградите, трябва генерална промяна. Озеленяването бива пренебрегнато, има предписания, но не се спазват, а се слагат някакви дребни саксии. Основният проблем на България е, че всичко се прави на парче, за един район едно, за друг район друго.
– Къде виждате своето бъдеще оттук нататък?
– В София основно, разбира се, и във Варна, там ще имам приемни дни с гражданите. Близките ми все още са във Виена, така че ще се връщам и там. Дъщеря ми учи във виенско училище и засега е в Австрия. Някой ден може би всички ще живеем в България. Това е и моя мечта – всички български деца да се завърнат в родината.
източник: Граждани на квартала
