Депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев заяви, че новият държавен дълг в размер на 8 млрд. лв. (до 3,8 млрд. евро) се тегли, за да се осигурят средства за „правилните фирми и правилните хора“, а не за проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Позицията си той изрази в публикация в социалните мрежи.
Коментарът му идва, след като Народното събрание окончателно одобри поемането на новия дълг чрез промени в закона за държавния бюджет. Според официалните мотиви на Министерския съвет увеличението на тавана на дълга е необходимо за префинансиране на плащания по ПВУ. Решението беше подкрепено от бюджетната комисия още миналата седмица.
Според Ганев обаче истинската цел е друга. Той твърди, че от общо 12 млрд. лева по Плана за възстановяване, цели 8 млрд. лева (две трети от всички средства) са предвидени за енергийни проекти като саниране, вятърни и соларни паркове и батерии. Депутатът от „Възраждане“ посочва, че фирмите, които ще усвоят тези 8 млрд. лева, са „все добре познати – свързани с Борисов, Пеевски и Прокопиев”.
В анализа си Ганев обръща внимание и на други пера от плана. Той отбелязва, че средствата за ВиК проекти са отпаднали, но за сметка на това са предвидени 992 млн. лева за нови влакови композиции. По думите му тези влакове ще бъдат предоставени на две частни компании, „пряко свързани с ГЕРБ“, за да създадат конкуренция на държавното БДЖ.
Критиката на Ганев е последователна. Преди дни той отново коментира, че правителството е изтеглило 8 млрд. лв. дълг, което определи като „изключително лош сигнал“. В началото на месеца той също обвини управляващите, че трупат дългове, вместо да се борят с инфлацията.
На фона на дебатите в България, Европейската комисия одобри близо 1 милиард евро по четвъртото плащане по ПВУ за страната, както и даде зелена светлина за допълнителни 150 млн. евро по петото плащане.
В заключение Цончо Ганев заявява, че държавата не тегли заем за повишаване на доходите, за болници или пенсии, а за да обслужи конкретни бизнес интереси. „Сметката, както винаги, ще я плащаме всички ние“, завършва публикацията му.
