За едни 9 септември е символ на социална промяна, за други – черна дата, поставила началото на политически репресии и установяването на комунистическия режим в България. 82 години по-късно събитията от 1944 г. продължават да предизвикват остри спорове и противоположни оценки.
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев е свалено, а властта е поета от Отечествения фронт. Новият кабинет е оглавен от Кимон Георгиев, а решаващ фактор за политическата промяна е навлизането на Червената армия в България.
Превратът е осъществен с ключовото участие на Военния съюз, политическия кръг „Звено“ и Българската работническа партия (комунисти), които са част от Отечествения фронт.
Последиците от 9 септември променят из основи политическото, икономическото и общественото устройство на страната. България окончателно скъсва с Германия на Хитлер, включва се във войната срещу нея и постепенно попада в съветската сфера на влияние.
Политическата промяна е последвана от тежко насилие. Още през първите седмици след преврата започват саморазправи, убийства и преследвания на представители на предишната власт, армията, администрацията и обществения елит.
Оценките за броя на убитите без съд и присъда през първите месеци след 9 септември се различават значително. В различни изследвания се посочват числа от десетки хиляди жертви.
В края на 1944 г. е създаден т.нар. Народен съд. Пред него са изправени регенти, министри, депутати, офицери и представители на различни обществени прослойки. Издадени са хиляди присъди, включително 2730 смъртни.
Сред осъдените са представители на политическия, военния и интелектуалния елит на страната. Репресиите през следващите години засягат и хора, които нямат непосредствено отношение към управлението преди 9 септември.
Две години след преврата монархията е премахната. След проведения през септември 1946 г. референдум България е обявена за народна република, а в следващите години комунистическата партия установява пълен политически контрол.
Следват национализация на частната собственост, колективизация на земеделието, политически процеси, въдворяване в лагери и преследване на противниците на режима.
Самото определение за случилото се на 9 септември се променя през различните периоди.
Комунистическата историография първоначално представя събитията като „народно въстание“, а по-късно и като „социалистическа революция“. След политическите промени от 1989 г. все по-широко се използва определението „Деветосептемврийски преврат“.
За противниците на комунистическия режим 9 септември е началото на една от най-мрачните страници в съвременната българска история – период на политически терор, унищожаване на политическата опозиция и подчиняване на страната на Съветския съюз.
Други продължават да разглеждат датата през призмата на прекъсването на отношенията с нацистка Германия, участието на България във финалната фаза на Втората световна война и последвалите социални и икономически преобразувания.
Така 82 години след събитията 9 септември остава може би най-разделящата дата в новата българската история. Отвъд идеологическите интерпретации обаче остава историческият факт, че тази дата променя необратимо посоката на България и поставя началото на период, чиито политически, обществени и човешки последици продължават да отекват и до днес.
