Няма опасност Аспаруховия мост да се срути, но се нуждае от спешна рехабилитация, за да запази експлоатационния си живот. Това заяви в ефира на Радио Варна народният представител от ГЕРБ-СДС Евгени Дянков след проведена работна среща миналата седмица. Той припомни, че на тази среща са взели участие кметът на града, областният управител, представители на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Пожарна безопасност и народни представители от варненския избирателен район.
Трябва ли да се притесняваме за конструкцията?
По думите на Дянков извършеното обследване от страна на АПИ дава категоричен отговор на опасенията на гражданите:
„Ако трябва да произведем новина, тя е, че мостът няма да падне. Той е здрав конструктивно, но е вече на половин век. Ако искаме той да функционира нормално още толкова, трябва да бъде ремонтиран. В противен случай жизненият му цикъл ще съкрати с около 30 години.“
Кой носи отговорност и къде е финансирането?
Дянков обърна внимание на институционалните отговорности около съоръжението:
- Собственост и ангажимент: Тъй като Аспаруховият мост е част от републиканската пътна мрежа (път I-9), той е собственост на АПИ и респективно на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
- Задължения на държавата: МРРБ и АПИ са основно отговорни за обследването, изработването на технически проект, осигуряването на финансиране, провеждането на търгове и реалния ремонт.
- Ролята на Община Варна: Общината поддържа съпътстващата инфраструктура — осветление, мантинели, зимно почистване и довеждащи пътища. Според Дянков в момента именно Община Варна действа като „локомотив“ на процеса, вместо държавните институции.
Въпреки, че това е ясно разписано, Дянков заяви, че е останал с впечатлението, че депутатите от „Прогресивна България“ са се опитали да вменят управлението на процесите по ремонта на община Варна.
В бюджета за 2026 г. са заложени средства единствено за проектиране, но липсва яснота за конкретното финансиране на самата рехабилитация, спрягана за 2027 г, каза депутатът от ГЕРБ. По думите му, коментираните в обследването суми варират от 20 млн. лв. за първите два варианта до 120 млн. лв. за третия, но към момента липсва подробно техническо задание или количествено-стойностна сметка.
В рамките на разговора бяха обсъдени и евентуалните алтернативи за облекчаване на трафика през Варненското езеро, каза Дянков и допълни, че вариантите са следните:
- Клапов мост, тунел или морски транспорт: Според Дянков клаповият мост крие сериозни рискове за корабоплаването към Варна-Запад и ще изисква мащабно препроектиране на пътната мрежа. Подземният тунел под езерото пък е прекалено скъп, крие сеизмични рискове и би отнел твърде много време за изграждане.Докато се чака решение за главната инфраструктура, би могло да се се разчита на няколко по-малки стъпки за поемане на част от трафика като ползването на ферибота на Белослав. Дори бързото довършване на втория ферибот обаче, би отнело около 1% от трафика, категоричен беше Евгени Дянков.
Вторият вариант е морски атракционен/градски транспорт: По проекта Odesos Blue Way се предвижда закупуването на малки корабчета. Според изчисленията едно такова корабче би поело около 2% от трафика, а при линия от 5 корабчета — до 10%.
В заключение Дянков подчерта, че Варна се развива интензивно в южна посока, тъй като на север и запад градът няма възможност да се разраства. Това неизбежно ще увеличи натоварването върху Аспаруховия мост през следващите години, което прави ясния план за рехабилитацията му повече от спешен.
източник: БНР
