Оксана Желяпова носи в себе си историята на бесарабските българи – родена в Молдова, но с дълбока връзка с българските си корени. В разговор с нея надникваме в личния ѝ път, значението на българската идентичност и връзката с родината на нейните предци.
Калоян Георгиев: Вие сте бесарабска българка, родена в Молдова. Какво означава за Вас българската Ви идентичност и как тя се е формирала през годините?
Оксана Желяпова: .За мен българската ми идентичност е нещо, което нося дълбоко в сърцето си. Родена съм в Молдова, но в моите вени тече българска кръв и аз винаги ще нося с гордост този генетичен и духовен код.
С годините обичта ми към България и към българските ми корени става все по-силна. Колкото повече порастваме и натрупваме житейски опит, толкова повече започваме да разбираме колко е важно да познаваме историята си – откъде сме тръгнали, кои са нашите предци и откъде идват нашите корени.
За мен да бъдеш българин не е само да знаеш езика или да пазиш определени традиции. Това е памет, култура, обич и отговорност към поколенията преди нас. Ако не помним историята си и не знаем откъде сме дошли, рискуваме да изгубим част от себе си и като народ да забравим кои сме.
Затова ще пазя българската си идентичност винаги, където и да ме отведе животът по света. Ще я нося със себе си с гордост и ще се старая да предам на децата си тази обич, памет и принадлежност, за да могат и те да знаят кои са, откъде идват и да пазят своите български корени.
Защото корените са това, което ни дава сила – и където и да отидем, те винаги остават част от нас.
Калоян Георгиев: Дълги години сте живяла в България. Кое от България най-силно Ви липсва днес, а какво от живота тук завинаги остана част от Вас?
Оксана Желяпова: .Днес най-силно ми липсва едно време, в което хората сякаш бяха по-близо един до друг. Липсва ми онова усещане, когато излизаш на улицата и хората се поздравяват, дори да не се познават. В очите им имаше добрина, топлина и човечност. Липсва ми времето, когато човек можеше да разчита на друг човек, когато си помагахме без да се замисляме дали се познаваме или не.
Много бих искала тази добрина никога да не се изгуби. Не трябва да позволяваме да се руши онова, което прави България толкова необикновена – една силна нация със силен характер, дух и огромно сърце, каквото носи всеки българин.
От живота ми в България завинаги останаха любовта към българския народ, към българските народни песни, към традициите и най-вече любовта към българския език. Аз съм родена в Молдова и имах щастието именно моята баба да ме научи на български език. Тя ми предаде не просто думи, а част от нашата история и от нашата идентичност.
Затова вярвам, че трябва да пазим българския език. Трябва да пазим българския дух – този дух, който е преживял толкова много и е останал непобедим. Трябва да пазим традициите си, песните си, обичаите си и да ги предаваме на нашите деца.
Искам да запазим завинаги онова време, в което доброто имаше значение, в което хората си подаваха ръка и сърцата им бяха отворени един към друг. Защото това не е просто минало – това е част от България, която трябва да живее и в бъдещето.
Където и да се намирам по света, тази България ще остане завинаги част от мен. Тя е в езика, който говоря, в песните, които обичам, в спомените, които нося, и в начина, по който разбирам човечността. И най-голямото ми желание е тази любов да не свърши с моето поколение, а да продължи в децата и внуците ни.
Калоян Георгиев: Как се промени животът Ви след спечелването на титлата „Мисис България Вселена 2022“ и какво Ви даде този конкурс извън самата титла?
Оксана Желяпова: .Ако трябва да бъда напълно искрена, моята единствена цел с участието ми в този конкурс не беше самата титла. Аз участвах в памет на моите предци. Исках да оставя следа и да разкажа за бесарабските българи – да напомня на България и на света, че ние съществуваме, че сме тук, че пазим българското и че идваме на своята прародина само с добри намерения и с огромна обич.
Исках новините да говорят за бесарабските българи. Исках повече млади хора в България да чуят за нас, защото разбрах, че дори част от младото поколение не знае кои сме ние и каква е нашата история. Исках да разкажа за онези българи, които преди поколения са тръгнали от България, но въпреки всичко са успели да съхранят своя език, традиции, култура и български дух.
След спечелването на титлата животът ми стана още по-отговорен. Разбрах, че когато една кауза е видима пред хиляди хора, тя вече не е само лична мисия – тя е отговорност. Благодаря от сърце на всички хора, които разбраха и оцениха тази кауза. Те са много и тяхната подкрепа ми даде още по-голяма сила да продължавам.
Вярвам, че животът ни се променя от самите нас. Ние сами сме отговорни за своите мечти, за желанията си и за това каква следа ще оставим след себе си. Затова и до днес продължавам да давам гласност на бесарабските българи, на нашата история и на нашите корени.
Титлата ми даде не само признание. Тя ми даде възможност – достъп до медии, до хора, до места, до разговори, в които можех да говоря за моя народ. И съм безкрайно благодарна на всички медии и журналисти, които ме приемаха с уважение, внимание и трепет и ми даваха възможност да разказвам.
За мен „Мисис България Вселена 2022“ не е просто корона. Това е глас. Това е отговорност. Това е мисия, която продължава и днес.
И ако с тази титла съм успяла поне на един човек да кажа: „Ние, бесарабските българи, сме тук. Не ни забравяйте. Това са и вашите корени“ – тогава за мен тази титла вече има истински смисъл.
Калоян Георгиев: Вие сте юристка, но сте позната и като носителка на престижна титла за красота. Как успявате да съчетавате професионалната си страна с публичния образ и светските ангажименти?
Оксана Желяпова: .Юрист съм по образование и съм избрала тази професия съвсем съзнателно. Винаги съм обичала реда, дисциплината и справедливостта. Имах изключително сериозни и достойни професори, които не просто ми дадоха знания, а ми дадоха основата да стана Човек – с главно „Ч“. Научиха ме, че зад закона стоят човешки съдби, а зад всяко решение трябва да има не само знания, но и хуманност, човечност и отговорност.
Много от моите колеги, с които учихме заедно, днес са съдии, адвокати и прокурори, разпръснати по целия свят. Това са хора, които и до днес защитават другите, отстояват справедливостта и са непоколебими в своите решения. Изпитвам огромен респект към тази професия, защото тя носи голяма отговорност, но същевременно е изключително интересна – във всеки един неин аспект.
Що се отнася до публичния ми образ и светските ангажименти, за мен няма противоречие между двете. Красотата е една страна на жената, професията – друга, а характерът и ценностите са това, което обединява всичко.
Вярвам, че когато човек прави нещо с душа и когато това, което прави, е истински в сърцето му, той намира начин да го постигне. Когато имаш желание, дисциплина и вяра в себе си, можеш да бъдеш едновременно професионалист, майка, обществена личност, да следваш кауза и да оставаш вярна на себе си.
Аз не разделям живота си на „юрист“ и „Мисис България“. И в едната, и в другата роля съм една и съща – човек, който вярва в труда, в справедливостта, в отговорността и в това да оставиш след себе си нещо добро.
И винаги казвам: човек може да успее в много неща. Понякога дори в повече, отколкото сам си е представял. Стига истински да го иска, да не се отказва и да го прави с цялото си сърце. Повярвайте ми – когато желанието е силно, а душата е в това, което правиш, много врати се отварят.
Калоян Георгиев: Днес живеете в Москва — град, който е много различен както от Молдова, така и от България. Какво Ви доведе там и как се чувствате в този нов етап от живота си?
Оксана Желяпова: .Моят живот винаги е бил свързан най-вече с децата ми. Те отдавна мечтаеха да живеят в този прекрасен град – Москва, заради неговите мащаби, възможности и различния свят, който могат да видят и опознаят. А когато децата ти имат мечта и искат да се развиват, да учат и да видят нещо ново, аз смятам, че най-важното е да им дадеш този шанс. Затова реших да ги подкрепя.
Това е нов етап от живота ни и времето ще покаже накъде ще ни отведе. Но едно нещо за мен никога няма да се промени – независимо къде живеем и къде ни отведе животът, България винаги ще бъде в сърцата ни.
Аз и моите деца винаги ще пазим връзката си с България. Ще идваме в нашата прародина, ще честваме българските празници, ще пазим традициите и ще говорим за България в нашето семейство. Това не може да бъде заличено от разстоянието или от границите.
За мен една от най-големите ценности е човек никога да не забравя кой е и откъде идва. А ние знаем много добре откъде идват нашите корени. Знаем коя е нашата прародина и какво означава тя за нас.
Можем да живеем в Москва, в Молдова, в България или на другия край на света, но човек носи родината в себе си. България е част от нашата семейна памет, от нашата история и от нашата идентичност.
И вярвам, че винаги ще бъдем добре дошли в България – защото когато човек се връща при своите корени, той всъщност се връща у дома. “Каде то и да си не забравяй че си Българин “!
Калоян Георгиев: Когато човек живее между различни държави и култури, често се променя и представата му за „дом“. Къде е Вашият дом днес?
Оксана Желяпова: .Когато станеш майка, представата ти за „дом“ се променя. Домът вече не е просто мястото, където си родена или където си живяла най-дълго. Дом е там, където децата ти са добре, където се чувстват спокойни, сигурни и щастливи.
Разбира се, когато си далеч от родното място, липсата е много силна. Има моменти, в които сърцето ти се връща назад – към хората, към улиците, към спомените, към всичко познато и обичано. Но така е устроен животът – когато станеш родител, първо мислиш за децата си и за тяхното бъдеще.
Днес моят дом е там, където са децата ми. Но това не означава, че съм забравила другия си дом. Защото истинският дом остава дом завинаги. Той е част от теб и го носиш в сърцето си, независимо на какво разстояние се намираш.
Може да живееш в различни държави, да говориш различни езици, да опознаваш нови култури и да започваш нови етапи в живота си, но има места, които никога не напускат сърцето ти.
Затова днес бих казала: моят дом е там, където са децата ми, но моите корени и моето сърце винаги знаят къде е домът, от който съм тръгнала.
Калоян Георгиев: Като жена, която е преминала през различни професионални и житейски роли, какво според Вас означава да бъдеш успешна жена през 2026 г.?
Оксана Желяпова: .Това е и моят съвет към всички дами днес: нека да разберем, че успешната жена не е просто жената, която има визия, красива кариера или е станала бизнес дама. Това само по себе си не е успех. Живеем в трудно и много динамично време, в което всички сякаш непрекъснато бързаме нанякъде. Затова бих казала: не тичайте толкова след модерния живот. Понякога направете пауза. Спрете за момент и погледнете какво наистина сте създали около себе си. За мен истинският успех днес е в онези обикновени неща, които често подминаваме, а всъщност са най-скъпоценни – да имаш истински отношения с хората, да умееш да обичаш, да подадеш ръка, да бъдеш добър човек, да оставиш след себе си уважение и хубав спомен. Успешният човек не просто трупа материални неща. Той гради. Гради отношения, гради доверие, гради семейство, гради приятелства, създава нещо, което остава и след него. В края на живота няма да бъде най-важно колко скъпи дрехи сме носили, колко титли сме имали или колко пари сме спечелили. По-важно е как ще ни помнят хората. Какви думи ще кажат за нас. Какви постъпки и дела ще останат след нас. Затова нека оставяме след себе си доброта. Нека след нас да остава не просто ароматът на парфюма, а ароматът на една невероятна душа, на едно добро сърце, на един човек, който е направил света около себе си малко по-добър. За мен успех е и да сбъдваш собствените си мечти. Ние живеем един път. Имаме само един живот, за да обичаме, да мечтаем, да създаваме и да оставяме следа. Затова, мили дами, мечтайте смело. Градете. Създавайте. Обичайте. Бъдете добри. И оставете след себе си памет – не само за това, което сте постигнали, а за човека, който сте били. Защото накрая именно това остава.
Калоян Георгиев: Ако можехте да се върнете при себе си в Молдова в началото на житейския си път и да дадете един съвет на младото момиче Оксана, какво бихте ѝ казали?
Оксана Желяпова: .Ако можех да се върна в Молдова и да застана пред онова младо момиче – пред малката Оксана, не бих променила нито един ден от живота си. Бих изживяла всичко отново по същия начин – и трудното, и красивото, и сълзите, и победите. Ще Ви кажа съвсем откровено – през целия си живот съм вървяла с отворено сърце. Следвала съм сърцето си и съм приемала предизвикателствата, които животът ми е давал. Не винаги пътят ми е бил гладък. Напротив – имало е трудности, промени, смяна на държави, моменти, в които е трябвало да се боря и да започвам отначало. Но никога не съм се отказвала. Моята борба винаги е била добронамерена и насочена към доброто. Исках да постигам, да давам светлина там, където вървя, да помагам на хората. Това желание го нося още от дете. Аз съм израснала в едно съвсем обикновено семейство. Живеехме като всички – нямахме много материални възможности. Но имах нещо много по-ценно – любовта на моите родители. Именно тази любов ми даде смелост, сила и вяра в самата мен. И днес мога да кажа: това не се купува с пари. Понякога най-голямото богатство, което един човек може да получи, е да бъде обичан. Още от малка исках да бъда гордост за моите родители. Исках да оставя следа. Вярвала съм, че имам своя мисия в живота – и тази мисия продължава. Затова не бих променила нищо. Защото ако не бях извървяла точно този път, който съдбата ми е дала, нямаше да бъда Оксана Желяпова, която виждате днес. Всички ние имаме своя история. Всички сме преминали през нещо. Но когато един ден погледнем назад и успеем да кажем „Благодаря“ – за всичко, което сме преживели, за хората, които са били до нас, за трудностите, които са ни направили по-силни – тогава разбираме, че именно това е нашето истинско богатство. Нашата лична история. И ако трябва да дам един съвет на младата Оксана, той би бил: „Не губи детето в себе си.“ Пазете това малко дете, което живее във всеки от нас, независимо на колко години сме. Аз пазя моята малка Оксана – онова момиче, което не се предаваше, което умееше да се усмихва, което можеше да се радва на малките неща. Защото именно там е чистотата. Там е слънцето. Там е онази истинска енергия, която ни помага да продължаваме напред. Пазете емоциите си. Пазете обичта в себе си. Пазете вярата. Не позволявайте на трудностите да направят сърцето ви студено. И тогава, дори когато животът е труден, ще можете да вървите с гордо вдигната глава и с усмивка на лицето – защото някъде дълбоко във вас все още живее онова малко, нежно и чисто дете. А може би именно то ни дава силата да бъдем хората, които сме днес.
