Евгени Станимиров е утвърден български икономист, университетски преподавател и професор по маркетинг. Той има дългогодишен управленски опит в академичната сфера, като от 2019 г. е ректор на Икономически университет – Варна. В професионалната си дейност Станимиров съчетава академичната работа с експертиза в областта на икономиката, маркетинга и управлението.
Калоян Георгиев: Седем години начело на Икономически университет – Варна са достатъчно дълъг период, за да се видят не само резултатите, но и промените в самия университет. Ако сравните първата си ректорска година с началото на учебната 2026/2027 г., кое днес е най-различно – студентите, преподавателите или самата среда, в която университетът трябва да се развива?
Евгени Станимиров: Много неща изглеждат различни. Връщайки лентата назад преди 7 години виждам следното. Току що беше свършило горивото за развитие на политиката на масовизация, с което мечтата на Барозу частично претърпя фиаско. Вече говорехме за дигитална трансформация и изкуствен интелект, но тези понятия все още бяха твърде хипотетични. Осъзнавахме, че се оформя тенденция за интелигентна трансформация на икономиката. Знаехме, че интегралните знания на младите хора ще бъдат основа за взаимодействие с алгоритми и изкуствен интелект.
Днес виждаме всичко това в реално изражение. В момента образованието започва да се трансформира, защото знанието остарява с безпрецедентна скорост. Ученето вече не е процес на еднократно натрупване на знания. То се превръща в система за непрекъснато учене, преосмисляне на знанията и адаптация. Вече нямаме проблем със знанията. Имаме дилема с тяхното разбиране и прилагане. Ако трябва да се изразя образно – днес адекватното образование все повече се свързва със способност бързо да разпъваме палатките си на нови места.
Калоян Георгиев: Все повече млади хора избират не просто къде да учат, а дали изобщо да останат в България. Какво трябва да предлага един университет във Варна през 2026 г., за да убеди един силен кандидат, че неговото бъдеще може да започне именно тук?
Евгени Станимиров: Младия човек, който е завършил средно образование е достатъчно интелигентен и информиран и трябва сам да може да взема решения и да понася отговорностите за тях. Не съм сигурен, че основният фактор за вземане на решение на младежите е конкретния университет или предлаганите от него специалности. Нещата са много по-комплексни. Младежите искат да видят хоризонт за своето развитие – университет, подходяща работа по време на следване, кариера, семейство, адекватна среда за живот. Ако работодателите не покриват базови очаквания на младите хора, ако градът не предлага добри възможности за отглеждане на деца, ако средата се оценява като неподходяща или несигурна, не виждам как университетите могат да променят решението на младежите да заминат в чужбина. Нека не пренебрегваме и един друг факт – желанието на младия човек да се еманципира и да покаже самостоятелност.
С това свое мнение не бягам от отговорност и не казвам, че университетите нямаме роля. Ние информираме за възможности, развиваме се технологично и по линия на проекти и международни образователни програми. Но решението къде да учат и живеят следва да се вземе от самите младежи. Никога не съм драматизирал решението един млад човек да отиде в чужбина, да завърши университет и да натрупа опит. Представете си какви позитивни ефекти ще има за града ако успеем да привлечем повече такива хора, които са учили другаде и са натрупали опит и се завърнат трайно тук. Говоря за трансфер на опит, знания и култура. Следва да се замислим какво предлагаме на младежите, за да останат, но и какви условия за живот са създадени, за да бъдат привлечени отново да се върнат.
Калоян Георгиев: Икономиката и бизнесът се променят много по-бързо от учебните планове – изкуствен интелект, автоматизация, нови професии. Има ли опасност университетите да подготвят студентите за професии, които след няколко години вече няма да изглеждат по същия начин?
Евгени Станимиров: Преди няколко месеца редица медии цитираха мое изказване, че образователната система ще се промени драстично – със или без нейното съгласие. Днес съм още по-убеден в това. Предстои много по-дълбока персонализация на учебното съдържание, по-голяма роля на обучаваните в процеса и много по-интелигентно използване на изкуствения интелект като инструмент за развитие на човешкия потенциал.
Средата в момента е толкова динамична, че образованието е изправено пред редица фундаментални въпроси: Как подготвяме младите хора за свят, чиито параметри все още не познаваме? Как обучаваме за професии, които все още не съществуват? Как развиваме компетентности за проблеми, които още не са възникнали?
Изглежда все по-трудно да предвиждаме какво ще се случи в среда с толкова неизвестни.
Трябва да разберем и друго – променя се не само средата. Променят се и обучаваните. Поколение Z и поколение Alpha възприемат информацията по различен начин. Те очакват бърза обратна връзка. Търсят смисъл още в началото на процеса. Предпочитат кратки и визуални формати. Учат по-ефективно чрез преживяване, участие и емоция. Все по-трудно приемат дълги теоретични обяснения без връзка с реалния живот. Това е едно от големите предизвикателства пред образованието. Защото не е достатъчно просто да дигитализираме старите модели. Трябва да преосмислим самата логика на обучението.
Калоян Георгиев: Вие вече седем години сте човекът, който взема ключовите решения за развитието на ИУ–Варна. Кое решение от този период днес бихте взели по различен начин, ако имахте възможност да се върнете назад?
Евгени Станимиров: Вероятно много решения бих взел по различен начин, но това е напълно нормално. Погрешно е през настоящия момент да преценяваме действията си от преди години или месеци. Преди време сме вземали решения, които към този момент и с наличната информация, при текущата конюнктура, са били адекватни. Никога не оценявам решенията през призмата на други условия. Единственото, което си струва да гледаме е дали решенията са имали очакваните тогава ефекти. Обаче има нещо друго, което си струва да се отбележи.
Важно е да имаме приоритети. Когато една организация има приоритети, а тези на Икономически университет-Варна са ясно разписани и последователно следвани, тогава вземаните решения се вписват в стратегическите приоритети. Благодарение на бързата ни дигитализация, интернационализацията, иновативните практики и предприемаческата ориентация, успяхме да отговорим на множество предизвикателства. Днес университетът има трансформиращо въздействие върху местната предприемаческа екосистема.
Във връзка с решенията си струва да се отбележи и друго. Ролята на ректора е да понася отговорността за получените резултати, но това не означава, че сам взема ключовите решения. Тук става въпрос за публични средства и има специфични процедури и органи на управление, свързани с вземането на решения. Още повече, че съм отборен играч. В този смисъл съм благодарен на екипа ми, че във всеки момент открито обсъждаме предизвикателствата и се консолидираме каква управленска линия да следваме. И понеже коментираме управленски решения – в момента изкуственият интелект налага тотално преосмисляне на някои модели и вземане на решения, чиято ефективност ще оценяваме след време.
Калоян Георгиев: Варна е туристически и морски град, но едновременно с това има амбиции да бъде технологичен и бизнес център. Каква според Вас трябва да бъде ролята на Икономическия университет в тази промяна – да следва развитието на града или да го изпреварва?
Евгени Станимиров: Варна заслужава да бъде не само туристически център, предвид природните дадености, но и високотехнологичен бизнес и предприемачески хъб. Тя има всички дадености – широка палитра от училища, университети, покриващи широк спектър от професионални направления, добре развиващ се технологичен и аутсорсинг сектор, набираща скорост предприемаческа екосистема. Варна е естествен гравитационен център за младежи, които идват в по-големия град, за да учат и са склонни да останат да живеят тук. На този етап има нерешени въпроси, като тези с транспортната свързаност и изграждането на индустриална зона.
Едва ли някой може да отговори на въпроса дали университетите трябва да изпреварват развитието на града или обратното? Всъщност това не е истинският въпрос. В Икономически университет-Варна преподават специалисти от бизнеса и администрацията и директно споделят своя опит в учебните зали. Но същевременно с това те черпят опит от преподавателите за систематизиране на редица процеси. От друга страна младите хора са със силно отворени сетива, пътуват много, четат, комуникират със свои връстници по цял свят и също са добре подготвени да участват с идеи и конкретна работа в процесите на промяна, за която питате. От гледна точка на изкуственият интелект няма как университетите да бъдат водещи. В тази област тестовата среда е реалният бизнес. След това моделите се използват за подготовка на студентите. При всички положения процесът е двустранен.
Калоян Георгиев: Новата учебна година започва в момент, в който младите хора имат достъп до огромно количество информация извън университета. Какво остава незаменимо в университетското образование – онова, което не може да бъде научено от ChatGPT, YouTube или онлайн курс?
Евгени Станимиров: Технологиите са факт и ние трябва да се възползваме по най-добрия начин. Но технологиите не могат да заместят изцяло човека в процеса на обучение и възпитание. През последните години светът се върти около технологичните иновации, креативността, лидерството и предприемачеството. Обаче има няколко въпроса, на които трябва да намерим отговор и те са свързани с човешкия компонент в процеса на обучение. Можем ли да правим иновации, при условие, че не си задаваме провокативни въпроси и същевременно се придържаме към удобното и познатото? Можем ли да бъдем креативни, при условие, че не поставяме ограничения, които да ни позволят да се фокусираме върху това, което ще отключи новостта? Можем ли да се оформим като лидери, при условие, че не виждаме онова, което другите не са способни да видят? Можем ли да сме предприемчиви, при условие, че не се научим да поемаме отговорност за онова, което предстои?
Със сигурност не е лесно да се изграждат такива умения. Ето защо трябва да работим с емпатия с младите хора, като паралелно използваме технологиите.
Бъдещето не принадлежи нито на човека без технологии, нито на технологиите без човека. Бъдещето принадлежи на хибридния интелект – на съчетаването между човешката креативност, ценности и преценка, от една страна, и изчислителната мощ на изкуствения интелект, от друга. Хаосът не може да бъде дигитализиран. Дигитализират се процеси. А процесите се създават от човешкото мислене.
Затова образованието трябва да развива не просто знания. То трябва да развива стратегическо мислене, психологическо разбиране, технологична грамотност, пазарна логика и най-вече – критично мислене.
В процеса на обучение живият контакт помага за развитие на способност да се проследяват връзките между причина, следствие, ефекти от следващ порядък и точка на провал. Със сигурност комбинирането на естествен и изкуствен интелект в университетското образование няма да е лесно, но не мисля, че имаме избор.
Калоян Георгиев: Ако оставим за момент статистиката – брой студенти, специалности, рейтинги и дипломи – как бихте искали един студент, който през есента на 2026 г. за първи път прекрачва прага на ИУ–Варна, да се чувства четири години по-късно? Какъв човек искате да излезе от университета?
Евгени Станимиров: Вярвам, че студентите ще намерят своя път. Това е важен период от техния живот, в който експериментират, разбират и израстват. Идеята е на база на множество препятствия да се подготвят в по-голяма степен за живота. Това е въпрос на характер, хъс и цели. Надявам се студентите да разберат, че негативният опит дава ориентация какво не трябва да правим и ни пази от допускане на нови грешки. Обаче колелото на историята се задвижва от позитивния опит, защото той налива гориво в резервоара на прогреса, амбицира, мотивира, кара ни да търсим съмишленици и да мащабираме идеите си. Вярвам, че годините, прекарани в университета ще даде увереност на младежите да повярват на себе си и че именно те са автори на онова, което предстои да им се случи. Толкова по-добре е всеки човек да осъзнае, че от него зависят усилията, които влага и отношението към това, което прави. Ето защо е важно да работят върху мисленето, защото то определя всичко останало.
Калоян Георгиев: И накрая – след седем години като ректор, какво все още Ви амбицира? Има ли нещо, което сте си поставили като цел за ИУ–Варна, но в началото на мандата не сте предполагали, че ще бъде толкова трудно да постигнете?
Евгени Станимиров: Както стана ясно от всичко посочено до момента, предизвикателствата пред всички нас са сериозни. От началото на първия ми мандат изминаха 7 години. Това е период, в който преживяхме гигантска технологична крачка с навлизането на изкуствения интелект, но и срещнахме огромното предизвикателство как преподаватели от аналогови поколения да провеждаме обучението на младежи, родени и израснали в дигитална среда. Оптимист съм за онова, което следва, защото си давам сметка, че младежите са много прагматични. Те интуитивно търсят отговора на въпроса „Как?“ (Как да направя нещата, за да стана предприемач? Как да използвам тези знания, за да спечеля пари?). Ролята на преподавателите е паралелно с въпроса „Как?“ да насочваме младежите към въпроса „Защо?“, в опит да обясним какъв е смисъла на онова, което не е на повърхността. Давам си сметка, че няма да е лесно, но ако беше лесно, каква би била ползата от нас?
