Какво означава да подкрепяш „Черно море“ – да бъдеш зад отбора независимо от всичко, или да имаш право да поискаш промяна, когато усещането за принадлежност и уважение към клуба е нарушено? В разгорещения обществен дебат около състоянието на „Черно море“ един варненски фен поставя тези въпроси без заобикалки. От отношението към отбора и ръководството, през отговорността към историята и символите на клуба, до дългоочаквания стадион „Варна“ – позицията му е преди всичко за идентичността на един град и неговата спортна общност.
„Последните месеци наблюдавах различни коментари на хора които навярно се имат за морални стожери, всячески с големи фермани обясняват как трябва да подкрепяме отбора независимо от обстоятелствата. Имат си свободно време – пишат си. Та реших и аз да дам своята „капка в морето“. В едни недалечни времена по нашите земи освен, че нямаш право да изказваш мнения, нямало и къде. За това само по себе си в това няма нищо лошо. И не слагам етикети – за това ползвам предполагаеми епитети.
Всички вън! ДА! Ясно и категорично. Нека изясним нещо. Голямата част от хората които сме застанали зад този слоган и виждане за крайно решение на проблема сме именно тези които сме на „стадиона“ в дъжд, в пек, в делнични дни, болни, по време на празници, в работно време, други губят пари, защото оставят занаятите си и вършат нещо за репутацията на нашата агитка. Това са хора които понякога се карат с жените си, защото са на мач, има хора които бягат от работа, или дават страшно много за да компенсират публичния имидж на клуба – оставен да ерозира в едно безвремие от управлението. За това имаме абсолютното право да искаме промяна и то да е кардинална! Та в този контекст някой да ме лектира, или пропангандира, как трябва да подкрепяме…Не, благодаря!
Няма да пляскам и да подкрепям някакви келеши на терена(с изключение на двама-трима, знаем кои са), които си чакат заплатата. Спортуват за здраве, хранят ги, навярно квартирата им е безплатна, града е хубав. Няма напрежение като изгубят мач. Провалени утайки идват в отбора и се чувстват като звезди. Защо да си дават зор в петък вечер, или в жегите. Или в дъжда. Клуба е „стабилен“, фенове им казват: „нищо момчета, другия път“. Къде ще намерят такова нещо? Аз не съм на „Тича“ за да подкрепям имена. Аз съм там защото съм варненец! Защото съм градски шовинист и подкрепям емблемта! И когато не усетя връзка с тези на терена, които носят екипа като пижама, а не униформа – аз няма да ги подкрепя. Те защитават нашите цветове, емблема, град. Те представляват нашата общност. Това важи за собственици, това важи за директори на клуба и сие. И така ще продължа да бъда, така и ще уча сина си. Футболната подкрепа идва от усещането за идентичност и принадлежност към родно място, философия, разбирания. А този неприязъм към сегашния отбор се усещаше още август месец. Ама нали…в агитката има „лумпени“ и трябваше да ни казват след всяка подигравка, как трябва да сме зад клуба! А нещата си бяха ясни. Просто г-н Илиев(за който както и неговия щаб САМО АДМИРАЦИИ) ви го каза на последната пресконференция, защото и той вече не може да ги търпи. Трупове, заешки сърца…Да им пляскам?! На тези!? Аз имам самоуважение.
А къде сте вие, черноморци, които толкова обичате клуба, когато има важни баскетболни мачове, волейбол, финал по водна топка? Нали обичате клуба? Защото думата КЛУБ е много по-широко понятие от един отбор. „Черно море“ е огромен!
Теоретичния фалит на клуба до голяма степен всъщност е предопределен още преди години. Всъщност това се превърна в икономическа последователност по нашите ширини в повечето футболни клубове. Грубо и по-простовато описано го знаем много добре: Идва „спонсор“ бащица, завъртат някаква схема, местен икономически интерес, завъртат се някакви пари и си тръгват. Обаче тръгвайки казват: „А…ама тия пари са на заем, аз не съм ги дарил. Клуба ги дължи…“ Засегнати са много клубове в страната от подобни сценарии. Без да познавам лично собствениците, някак не виждам нещо което ще оставят даром. Тук идва мястото на тезата с историята на клуба. Разбира се, дано не се стига до там – но все пак…
Като дипломиран историк ще отбележа, че в българската академична историография приемствеността и развитието на страната ни се разглеждат в основаване и възтановяване като Първо, Второ и Трето българско царство. Между вековете историята си остава наша. Българска. Тя продължава. Тук е аналога. Нима сега някой извън „Черно море“ уважава и признава нашата история? Нима има значение, след като вече българската футболна история е манипулирана, преиначена, преправена, опорочена това ще има някакво значение…Не, не мисля. За медийните среди футбол вирее само в София, държавата тъне в толкова проблеми, че в Пловдив успяха да преправят историята и нямаше правова институция която да провери фактите. Историческата наследственост я носим ние, варненци – отговорността за нейната популяризация е наша. И ако искаме сред иконите на града: Фара, Моста, Спортна зала, Висшето военноморско, Морската градина, Катедралата и др. да бъде и спортния клуб „Черно море“ трябва пак – ние Варненци да изпитваме неприязъм и всячески да се борим срещу безстопанствеността на спортната историческа институция, която е нашия клуб. Защото бездействието е еднакво престъпно, колкото и порочните практики. Само това неуважение на хората отвътре в клуба спрямо историята на Черно море е достатъчна за протест. Историята ще е там! Ще я има! Защото феновете пишат книги, феновете правят изледвания, фенове правят турнири и събирания, феновете правят тениски, феновете учат децата в семействата си. Феновете пишем статии, правим сайтове, включваме се във форуми, правим канали и др. Ще ни има точно, защото толкова много години сме тук. И няма как историята да ни заобиколи, или изтрие.
Безстопанственост, история, градски шовинизъм, символи на града…Стигнахме и до „стадион“ Варна, или там както ще се казва когато го направят 2378-ма година. Ако имаме самочувствието за отбора на Варна, че сме представителите на нашия град и защитаваме честта на родното ни място – то ето ви нещо което няма ви хареса. Пълен провал в тази конкретна тема около това съоръжение. В ретроспекция след много години следващите поколения ще гледат на мълчанието ни по темата толкова години като позор! Все някой друг бе виновен. Работата е там, че в Пловдив не ги интересуваше кой е виновен и защо. Те искаха стадион. Изказаха го, показаха го. Вече почти два имат. А ние останахме без? Защото вярвахме много пъти, на сила. Просто защото ни се искаше да истина. „До година, още малко“, „До две години“, „Ама те не пипат Тича, защото ще се местим“. Е няма лошо. Лоялни и верни фенове сме. Наистина! Но в един момент си казваш чакай…Абе хора – много са били на „Гагарин“ само на чалга концерт като деца, а други по-млади го знаят само като един изоставен строеж. Този стадион е не само клубен, или градски интерес. Той е от регионално значение не само заради спорта, а заради културния си потенциал. Би се превърнал за бастион на северното черноморие за подобни събития.
Наистина ли смятате, че при икономическия потенциал на града, инфраструктура(да, спорно е…): летище, магистрала до някъде, достатъчно голяма база за настаняване и хотели, както и огромната ни база и школата под моста няма да има кой да вземе клуба? Нима смятате, че Варна ще остане без интерес от инвеститори? Айде стига. Нима нашата общност няма да хвърли сили с каквото може за да ни има?
Една от най-гнусните бълграски робски поговорки в нашата лексикология е „Наведена глава – сабя не я сече“. Внедрена в нашия манталитет несъзнателно като народ, траем какви ли не абсурди в нашия социум. Сега при цялото ми уважение има хора, които искат да си люпят семчиците и да си живуркат в това безвремие, както ги е свикнал режима едно време и да минават уикендите. Тях ги устройва. Но младата жизнена маса на феновете иска динамика. Развитие и за това вече изразява себе си. Защото искаме футбол за Варна! И не, не трябва да се делим. От една страна чисто психологически имаме бариера между нас, ние влизаме на „Тича“ буквално от различни точки на Варна. Комуникираме само тук, като общност. И пак отиваме на темата със стадиона.
Мнението и мъдростта на по-възрастните е безценно и важно. Доста дълго това мнение и стратегия бе наложена и изслушана. Май това време мина. Но пътя е напред, а понякога е с много неизвестни и трудни препятствия. Този път го поемат младите поколения. И като гледам, направиха първата стъпка. Поне не им пречете!
Пак ще сме на стадиона! Пак ще дерем гърла! Пак ще веем знамена! Но за нас, за нашия град, за нашия клуб! Не за собственици, не заради някакви спортисти(защото повечето в момента са такива – спортуват срещу заплата).
Само Варна и Черно море!“
автор: Петко Илиев
