Има места, които просто затварят врати. И има места, които остават завинаги в паметта на хората.
Comics Club Varna е от онези места, които трудно могат да бъдат обяснени на човек, който никога не е бил там. Трябва да си усетил музиката, светлините, тълпата и онова особено усещане, че нощта няма край.
Наскоро попаднах във фейсбук група, посветена на Comics Club Varna, и сякаш за момент се върнах години назад. Там поколението, което днес е между 40 и 60 години, споделя снимки, клипове и спомени от времето, когато клубът беше едно от емблематичните места за хаус музика във Варна.
С всяка публикувана снимка оживява един забравен свят – лица, които днес са пораснали, приятелства, които са останали, музика, която все още кара някои хора да затворят очи и да се усмихнат.
Това не е просто носталгия по един нощен клуб. Това е носталгия по едно поколение и един начин на живот, който няма как да се повтори.
Поколение, което е танцувало до сутринта, без да мисли за утрешния ден. Поколение, което е оставяло телефоните си вкъщи, защото тогава най-важното е било кой е до теб, каква музика звучи и колко още остава до изгрев.
Comics Club Varna не може да бъде описан напълно. Може само да бъде помнен.
А за онези, които са били там, една снимка или няколко секунди от стара песен вероятно са достатъчни, за да върнат цяла нощ от живота им.
Защото някои места не изчезват, когато затворят врати.
Те просто се преместват в спомените.
