Радост Георгиева е разпознаваемо име с професионалните си политически анализи и задълбочения поглед към актуалните обществени процеси. Тя е завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Електронни медии“. В специално интервю за медия „Будна Варна“ Георгиева коментира актуалната политическа ситуация, ключовите процеси в страната и предизвикателствата пред българското общество.
Калоян Георгиев: Радост, ако трябва да направите моментна снимка на политическата карта на България през октомври 2026 г. — кои са основните промени спрямо началото на годината и какво ни казват те за настроенията на българските избиратели?
Радост Георгиев: .Голямата промяна е, че след пет години лутане приключи времето на разпокъсания парламент и властта се концентрира на едно място – в партия ПБ. В началото на 2026 г. бяхме в пълна институционална блокада. Правителството на Желязков падна след протести, партиите не си говореха и изглеждаше, че сме в задънена улица.
Изборите през април пренаредиха всичко. Вместо 6-7 враждуващи групи в парламента, които не могат да направят кабинет, сега имаме един победител с ясно мнозинство.
Като анализатор виждам, че това не е просто подкрепа за нова идея, а наказателен вот срещу статуквото. На хората просто им писна от безкрайни и безпринципни „сглобки“ и коалиции, които само се карат и не вършат никаква работа за благото на хората. Избирателите решиха да пресекат този възел и да дадат властта в едни ръце, за да има най-накрая стабилност и да е ясно кой носи отговорност за държавата.
Калоян Георгиев: „Прогресивна България“ разполага със 131 депутати в 52-рото Народно събрание. Как според вас трябва да разчитаме това мнозинство — като знак за нов дългосрочен политически модел или като резултат от конкретната ситуация през 2026 г.?
Радост Георгиев: Това абсолютно мнозинство от 131 депутати не трябва да се бърка с нов дългосрочен политически модел. То е класическа, спешна реакция на конкретната криза през 2026 г. Обществото не даде тези гласове от голяма любов към програмата на новата партия, а за да спре въртележката от служебни кабинети и поредицата от предсрочни избори. Това беше вот тип „последен шанс за системата“. Българският избирател лесно се пали по нови проекти, но и много бързо се разочарова, ако не види бързи резултати. Първите социологически проучвания след изборите вече показват, че част от хората, които подкрепиха „ПБ“, започват да се колебаят. Те обаче не се връщат при старите партии, а просто отиват в групата на негласуващите. Затова моята оценка е: мнозинството е стабилно като цифра в парламента, но подкрепата на улицата, към момента е почти нулева.
Калоян Георгиев: Предстоящите президентски избори на 25 октомври могат ли да променят баланса между институциите и политическите сили, или по-скоро ще затвърдят вече очертаната политическа карта?
Радост Георгиев: Тези избори няма да съборят правителството директно, но ще покажат какво е реалното доверие в новата власт и ще зададат новите баланси в държавата. Те ще бъдат като скрит референдум за самото управление. Ако кандидатът, подкрепен от управляващите, спечели лесно, те ще вземат цялата власт в страната – парламент, правителство и президентство. Но ако опозицията (силно лице отдясно) направи добър резултат или стигне до тежък балотаж, това ще бъде сериозен жълт картон за властта. Това ще покаже, че обществото има инстинкт за самосъхранение и търси в лицето на президента балансьор и спирачка срещу пълния партиен монопол.
Калоян Георгиев: След поредицата от парламентарни избори през последните години виждаме ли промяна в поведението на българския избирател — има ли политическа умора, или напротив, започва да се оформя нов тип активност и нови политически предпочитания? Национално изследване на НС от 2026 г. отчита именно политическа умора на фона на осем парламентарни избора между април 2021 и април 2026 г.
Радост Георгиев: Политическата умора е огромен фактор и тя промени правилата на играта – осем парламентарни избора за пет години (2021–2026 г.) изтощиха напълно обществото. Националното изследване от 2026 г. го доказва научно и черно на бяло. Вместо умората да доведе до тотален бойкот и никой да не отиде до урните, тя накара хората да гласуват коренно различно през април. Избирателите отидоха с мисълта: „Ще гласувам за най-големия, за да се приключи с тази мъка и да има редовен кабинет“. Българският избирател стана много по-прагматичен, по-малко идеалист и вече не вярва на празни лозунги. Хората искат просто работеща държава. Това е нов тип активност – гласуване от зор, за да се спаси положението, а не от идеологическо увлечение.
Калоян Георгиев: Кои ще бъдат големите политически теми през 2027 г. — икономиката и бюджетът, отношенията с ЕС, съдебната система, социалната политика или нещо друго? И коя от тях според вас може да се превърне в основна разделителна линия между партиите?
Радост Георгиев: През 2027 г. времето за политически речи свършва и управлението ще трябва да решава реални проблеми. Големите теми ще бъдат две:
Цените по магазините, инфлацията и новият държавен бюджет ще бъдат най-важни за хората. Те ще очакват по-високи заплати и пенсии, за да компенсират тежките години на криза.
Основната разделителна линия ще бъде съдебната реформа и контролът над регулаторните органи. Точно тук ще се сблъскат старите и новите интереси. Опозицията ще обвинява управляващите, че се опитват да превземат съда, прокуратурата и антикорупционните комисии, за да командват еднолично. В същото време мнозинството ще бъде притиснато от обществото да покаже реални присъди за корупция по високите етажи, за да докаже, че обещаното правосъдие не е било просто приказка.В съдебната система предстоят важни събития до края на 2026г., които ще оставят своя отпечатък и през 2027г. Това са изборът на нов Висш съдебен съвет, който трябва да избере и новият главен прокурор. На всички е известно, че от Прогресивна България нямат необходимите 160 гласа, за да изберат членове на ВСС от парламентарната квота. Това поставя въпроса ще има ли изобщо избрани членове от Парламента и ако има такива, какво ще разменят управляващите за липсващите им 29 гласа. Наясно сме, че никой не дава подкрепа просто така и всеки дал такава ще иска нещо в замяна. Не че очаквам управляващите да кажат, както стана и при скорошната сделка с гърците за едни мощи…Не на последно място никой от ПБ не коментира и кога и как ще бъде избран нов Инспекторат към ВСС, за който сценарият при избор на новите инспектори в същият-не достигат едни 29 гласа. Все въпроси важни за цялата съдебна система, на които от ПБ нямат отговори към обществените очаквания и към дадените предизборни обещания за реформа в този сектор.
Калоян Георгиев: Има ли основания да очакваме през 2027 г. ново пренареждане на политическото пространство — появата на нови формации, разместване сред сегашните партии или промяна в отношенията между тях?
Радост Георгиев: Пренареждане със сигурност ще има, но процесите ще се случат основно в лагера на опозицията. Традиционните големи сили (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС) бяха сериозно смалени на изборите през април и общо имат под 100 депутати. За да оцелеят в тази нова реалност, те ще трябва спешно да се преформатират. Много е вероятно да видим разцепления в досегашните коалиции или обратното – опити за създаване на изцяло нов, голям десен или консервативен блок, който да се покаже като единствената сериозна и системна алтернатива на „ПБ“. От друга страна, ако новото правителство започне да прави сериозни грешки, в периферията веднага ще изникнат нови популистки или националистически проекти, които да оберат разочарования вот.
Калоян Георгиев: Ако трябва да погледнете една година напред — към края на 2027 г. — какъв е най-важният въпрос, чийто отговор днес все още не знаем, но той може да определи следващия етап от българския политически живот?
Радост Георгиев: Най-важният въпрос, който си задавам, е: Ще успее ли това огромно мнозинство да донесе реална стабилност и икономически възход, или ще се провали заради вътрешни скандали, борба за ресурси и авторитаризъм?
Отговорът на този въпрос ще реши посоката на България за следващото десетилетие. Ако управлението се справи, държавата ще влезе в по-спокоен период на развитие. Но ако се провали под тежестта на собственото си огромно мнозинство, в края на 2027 г. няма просто да отидем на следващите избори. Тогава хората тотално ще загубят вяра в българската демокрация и в това, че от гласуването изобщо има някакъв смисъл, което е най-опасният сценарий за една държава.
