Неотдавнашните атаки с дронове срещу търговски кораби край българското черноморско крайбрежие са поредно напомняне, че войната на Русия срещу Украйна вече не е далечен проблем за сигурността на България. На 6 октомври два търговски кораба бяха атакувани в изключителната икономическа зона на България, в резултат на което единият кораб потъна, а другият беше сериозно повреден. Инцидентът повдига важни въпроси за сигурността и икономическото бъдеще на целия Черноморски регион.
Атаките не спряха дотук. На 13 октомври още един кораб потъна край българския бряг, а екипажът на повреден кораб с украински собственик беше евакуиран в пристанище Варна. Само през октомври дронове са поразили най-малко седем товарни кораба край бреговете на България и Румъния. София не е посочила официално извършителя, но министър-председателят Румен Радев заяви, че няма логика Украйна да атакува собствените си кораби и че резултатът е в полза на Русия. България привика руския посланик и официално поиска от НАТО да разположи бойни самолети и противодронови системи.
Тези удари са насочени срещу корабоплаването край бреговете на две държави членки на НАТО. Превръщането на тези води в опасни и скъпоструващи може да постигне голяма част от това, което би постигнала една морска блокада. Самият Радев предупреди, че атаките повишават разходите за застраховка и правят корабоплаването изключително трудно. За пристанищен град като Варна това е пряк икономически риск.
И все пак, докато войната продължава да застрашава регионалната стабилност, България и Украйна развиват все по-значими икономически връзки. Всъщност двете страни са станали по-важни търговски партньори една за друга, отколкото мнозина биха очаквали.
През 2025 г. стокообменът между България и Украйна достигна 1,5 млрд. евро, като надхвърли търговията на България с Русия с почти 11%. През 2024 г. Украйна изпревари Русия сред основните търговски партньори на България за първи път от 2006 г. насам.
Графика: Партньори на България, общ двустранен стокообмен
Източник: Собствена разработка по данни на Евростат
Тези промени са особено важни за Варна и българското черноморско крайбрежие.
През последните години торовете се превърнаха в основния износ на България за Украйна, като през 2025 г. достигнаха 180 млн. евро. България частично замести Русия и Беларус на украинския пазар на торове, а Украйна закупи три четвърти от българския износ на смесени торове.
Тази търговия подкрепя българската промишленост, включително „Агрополихим“ във Варненска област, който осигурява работа на около 750 души и е свързан с още по-широка мрежа от доставчици, клиенти и предприятия в близкото пристанище и извън него. Българските торове от своя страна подпомагат украинското селскостопанско производство и допринасят за продоволствената сигурност в целия регион.
Украйна остава и важен доставчик на стоманени изделия за България, като традиционно осигурява по-голямата част от българския внос на определени категории стомана. Въпреки разрушенията, причинени от войната, двустранната търговия продължава да се диверсифицира, като България увеличава вноса на украински селскостопански продукти, включително растителни масла, царевица и захар.
Икономическите връзки между двете страни далеч надхвърлят търговията.
Към средата на 2026 г. около 76 000 украинци все още са се ползвали от временна закрила в България, като присъствието им е особено силно по черноморското крайбрежие. Само във Варненска област живеят около 17 000 от тях.
Тези хора са не само бежанци, но и наети лица, предприемачи, потребители и членове на местните общности. Заедно с украинските туристи те са похарчили около 260 млн. евро в България през 2024 г. за настаняване, стоки и други лични разходи, с което са подкрепили местния бизнес и туристическия сектор.
За Варна и другите крайбрежни градове украинската общност представлява възможност за укрепване на икономическите и личните връзки в Черноморския регион, включително със съседна Румъния.
Варна има своя роля и в ответните действия. Заедно с Констанца тя ще бъде съдомакин на Центъра за морска сигурност в Черно море (Black Sea Maritime Security Hub), чиято съвместна концепция България и Румъния представиха на министрите на външните работи на ЕС през юни 2026 г. Центърът има за цел да подобри съвместния анализ на риска и защитата на критичната морска инфраструктура. Неотдавнашните атаки са сериозен аргумент центърът бързо да премине от концепция към практика.
Черно море трябва да бъде регион на търговия, туризъм и икономическо развитие, а не на военна конфронтация. Войната на Русия показа рисковете от това да се разчита на държава, която използва енергийната зависимост и военната сила като инструменти за влияние. Междувременно Украйна, въпреки огромните предизвикателства на войната, продължава да напредва към европейска интеграция и да разширява икономическите си отношения с България. Търговията и туризмът по крайбрежието зависят от безопасни морски пътища, а безопасните морски пътища зависят от убедителен отговор на Европа и НАТО на атаки като тези.
За България, и особено за нейните черноморски региони, укрепването на тези връзки не е само въпрос на солидарност с Украйна. То е и въпрос на икономически възможности и на общо европейско бъдеще.
Андрий Акименко, Център за икономическа стратегия
Д-р Димитър Керанов, Български институт за международна политика
