Флип Байс е председател на южноафриканското движение „Солидарност“ — мрежа от организации и институции на африканерската общност. В интервюто той говори за историята и бъдещето на езика африкаанс, предизвикателствата пред африканерите и стратегията за изграждане на собствени образователни, социални и културни институции. Разговорът засяга и възможните поуки за България от този опит в самоорганизацията и взаимопомощта.
1. Като начало, бихте ли се представили накратко и обяснили какво представлява „Солидарност“ и каква роля играе това движение в Южна Африка?
Аз съм председател на движението „Солидарност“. През 1997 г. бях избран за генерален секретар на тогавашния Съюз на минните работници, който по-късно се превърна в „Солидарност“. Оттогава съвместявах две длъжности: от една страна, изпълнителен директор на синдиката, а от друга — председател на обединяващата организация, движението „Солидарност“. Тази година, след 29 години, се оттеглих от синдиката „Солидарност“ — организацията, от която тръгна всичко — за да се посветя изцяло на Движението.
Движението е разрастваща се мрежа от близо 50 общностни институции, всяка със своя специфична насоченост, които работят за осигуряването на свободно, сигурно и благоденстващо бъдеще за африканерите в южния край на Африка. Част от нашата мрежа са както организация за граждански права, която води дела пред най-висшите съдилища за защита на правото на собственост и разполага със 178 квартални доброволни патрула в цялата страна, така и благотворителна организация, която ежегодно предоставя милиони рандове за студентски заеми и раздава хиляди хранителни пакети на нуждаещи се деца. В нея влизат също три частни институции за обучение след средно образование, монументът „Вортрекер“, синдикатът, който по новаторски начини подпомага членовете си в променящия се свят на труда, и още много други организации.
Бих казал, че най-важната роля на движението в Южна Африка е да намира практически решения на проблемите там, където държавата се проваля, и така да създава надежда за свободно, сигурно и благоденстващо бъдеще за африканерите в южния край на Африка.
2. Какъв е произходът на езика африкаанс и как се е развивал той с времето?
През 2025 г. отбелязахме 100-годишнината от признаването на африкаанс за официален език на страната, но този важен момент е резултат от много по-дълбока и продължителна история, преминала през различни исторически етапи.
- XVII век: Кораби от Европа, най-вече от Нидерландия, се стремят да достигнат Изтока по море, за да се снабдят с редки подправки и търговски стоки. Капската колония представлява идеален междинен пункт по този маршрут. По онова време районът на нос Добра надежда вече е населен от койкоите и между тях и европейските мореплаватели се осъществяват спорадични езикови контакти.
- 1652–1707 г.: През 1652 г. Обединената източноиндийска компания (VOC) създава снабдителен пункт при нос Добра надежда, а през 1658 г. въвежда робски труд. Така към вече съществуващата езикова смесица се прибавят езици като португалския и малайския. През онези години африкаанс е осмиван като опростен „кухненски език“, но още през 1707 г. първият човек от европейски произход се нарича африканер и езикът постепенно се утвърждава.
- 1830–1874 г.: През 1830 г. излиза първият вестник, съсредоточен върху интересите на африканерите и холандците. През 1849 г. е създадено Die Kerkbode — най-старото християнско периодично издание в страната, което спомага за утвърждаването на писмения език в общността.
- 1875–1902 г.: Първото езиково движение започва през 1875 г. с основаването на Дружеството на истинските африканери (Die Genootskap van Regte Afrikaners), чиято цел е да убеди африканерите, че притежават собствен писмен език. Първият вестник на африкаанс излиза през 1876 г., а първата книга от Библията е преведена през 1893 г. Англо-бурската война от 1899 до 1902 г. обаче опустошава общността икономически и духовно, а мирните условия налагат английския като единствен официален език на страната.
- 1903–1925 г.: Второто езиково движение започва през 1903 г., за да възроди езика и културата. Създадени са организации като Afrikaanse Taalgenootskap и Afrikaanse Taalvereniging. С образуването на Южноафриканския съюз през 1910 г. холандският става официален език наред с английския. Следват множество първи постижения за африкаанс, включително първото училище с преподаване на този език, а през 1925 г. африкаанс е официално признат за официален език на страната.
- 1926–1994 г.: След официалното признаване, през 1926 г. започва работата по Речника на африкаанс, през 1930 г. е създадена ATKV (Асоциация за езика африкаанс и културата), а през 1933 г. е завършен първият пълен превод на Библията. Следват и други важни постижения, като първия радиосериал на африкаанс през 1953 г. и издигането на Паметника на езика африкаанс през 1972 г. След установяването на демокрацията през 1994 г. африкаанс е признат в Конституцията за един от 11-те официални езика, а в края на 90-те години възникват големи фестивали на изкуствата.
- Днес обаче държавата отново се отнася пренебрежително към африкаанс и го подлага на натиск. Затова запазването на езика и осигуряването на неговото бъдещо развитие отново зависят от самата езикова общност и от силни частни инициативи.
3. Какво е мястото на африкаанс днес в образованието, медиите и обществения живот в Южна Африка?
Правителството, ръководено от АНК (Африкански национален конгрес), се стреми да използва английския като основен общ език в публичните институции, което означава, че обучението на майчин език не се развива, а преподаването на африкаанс е подложено на все по-силен натиск. През последното десетилетие африкаанс все по-често се премахва като език на преподаване в държавните университети. Спорният закон BELA (Закон за изменение на законите за училищното образование), утвърден от президента миналата година, поставя езиковата политика в училищата изцяло в ръцете на държавата, която не е благосклонна към африкаанс.
Движението „Солидарност“ отговаря на това чрез създаването на практически решения. Нашите три частни институции за обучение след средно образование предлагат отлично обучение на африкаанс, а Maroela Media — частна медийна организация в рамките на Движението — осигурява на общността надеждни и висококачествени новини. Макар употребата на африкаанс в обществения живот да е под натиск, нашата цел е да създаваме сигурни пространства, в които езикът да се използва и развива, и всеки ден напредваме в тази посока.
4. Кои според Вас са най-големите предизвикателства пред африканерите в Южна Африка днес?
Надеждата. На фона на мащабния разпад на държавата във всички сфери, икономическия натиск и законодателството, основано на расов признак, което поставя африканерите в неблагоприятно положение, обстоятелствата лесно могат да породят чувство на безнадеждност. Когато хората изгубят надежда, емиграцията често се възприема като единствения изход.
Ние обаче сме твърдо убедени, че африканерите могат да продължат да съществуват пълноценно като културна общност единствено тук, в южния край на Африка. Затова най-важната ни задача е да създаваме практически основания за надежда, така че нашите хора да могат да изградят бъдещето си тук.
5. „Солидарност“ изгражда собствени институции като Akademia, Sol-Tech и Helpende Hand, вместо да разчита на държавата. Бихте ли обяснили тази стратегия?
Нашата отправна точка е, че не можем да разчитаме на държавата. Напротив, трябва да изградим устойчивост спрямо нея. Цялата ни стратегия се обобщава в принципа „Ще го направим сами“. Той произтича от историческия републикански дух на африканерите и е единственият устойчив начин да оцелеем и да процъфтяваме.
В света съществуват два подхода. Единият е държавата като двигател на развитието, при който се предполага, че властта трябва да бъде единственият локомотив на напредъка — модел, който в Южна Африка доказано се проваля. Алтернативата, в която вярваме, е общността като двигател на развитието — подход, който дава възможност на гражданските организации и на хората на местно равнище сами да постигат напредък. Там, където идеологията и неспособността на правителството създават различни предизвикателства, ние просто се намесваме, за да запълним празнотите и да свършим работата сами.
6. България води своя собствена борба с корупцията и завладяването на държавата. Какво според Вас могат да научат българите от опита на африканерите в изграждането на общности и устойчивост?
Най-важният урок, който всяка общност може да научи, е, че силата на организираната общност винаги е по-голяма от мощта на една разпадаща се държава. Когато държавата се проваля или е завладяна от корумпирани сили, общността не бива да чака пасивно политическо спасение, което никога няма да дойде.
Подходът „всеки помага на още един“, основан на самоорганизация и взаимна подкрепа, може да доведе до огромен успех. Нашият собствен частен колеж за професионално обучение Sol-Tech е мащабен проект, изграден благодарение на малки, редовни месечни вноски от едва 10 ранда от обикновени членове.
Когато сами поемете отговорността за образованието, сигурността, социалните грижи и инфраструктурата, лишавате корумпираната държава от възможността да държи общността ви като заложник. Така се изгражда самостоятелна устойчивост, която позволява на общността да процъфтява, независимо колко слабо или корумпирано е управлението на централната власт.
7. Накрая: къде виждате африканерите и африкаанс след 10–20 години — оптимист ли сте, или песимист за бъдещето?
Определено съм оптимист за бъдещето. Нашата визия за 2040 г. е африканерите да продължават да живеят свободно, сигурно и благоденстващо в Южна Африка и да имат определящ принос за благополучието на страната и на всички нейни жители.
Дотогава споразумение за културата с властите ще осигурява официалното признаване и зачитане на конституционните права на африканерите и на сферите, в които те упражняват самоопределение, подкрепено от външни отношения, които да гарантират спазването на тези договорености. Съвет на представителите на африканерите ще се ползва с широка подкрепа и признание.
През изминалите години е изградена всеобхватна културна инфраструктура, която гарантира правото на африканерите сами да решават своите основополагащи въпроси. Финансирането ѝ се осъществява чрез нашето изпитано партньорство между Културата и Капитала, в което участват хиляди африканери и получават възвръщаемост под формата на културен дивидент. Капиталът на африканерите се мобилизира чрез широк кръг финансови институции и се използва в интерес на общността, което води до процъфтяваща икономика, функционираща на африкаанс.
Африканерската диаспора е обединена в световна общност и подкрепя местната общност с думи и дела, което е довело до мащабен процес на обратна миграция, при който много семейства се завръщат. Междукултурна федерация осигурява добро сътрудничество, взаимно доверие и уважение между различните културни общности в Южна Африка.
Мащабни проекти за развитие помагат на хиляди жители на селските райони да излязат от бедността, а селското стопанство процъфтява като отрасъл от световна класа. Расовите отношения както на лично, така и на структурно равнище са сърдечни, дискриминационните закони на расова основа са премахнати поетапно и всички се ползват с равни граждански права.
Спокойствието, което африканерите изпитват, защото езикът и културата им са защитени, им позволява да изграждат мостове към други общности и да дават положителен принос в Африка и по света. Движението „Солидарност“ е и част от световно консервативно движение, което е спечелило битката на идеите и в което всички култури вече се третират като равностойни и с уважение.
Мечтата ни за нормално, благоденстващо бъдеще се е сбъднала напълно.
Въпросите зададе: д-р Димитър Керанов
Снимка: Движение „Солидарност“
