Предложението на президента Румен Радев за референдум по въпроса за еврото провокира горещи спорове по две линии – дали то отговаря на Конституцията, след като има и решение на КС по този въпрос; какви са политическите цели, които държавният глава преследва, след като самият той отклоняваше дълго време настояванията на „Възраждане“ за такъв референдум.
Има и трета линия в дебата, която отстъпи позиции, но е много важна: какво печелим и какво губим от членството в еврозоната, подготвени ли са хората за голямата фискална промяна?
Тъй като тези въпроси не са от днес, отговори е давал и Институтът за стратегии и анализи (ИСА).
Още през юни 2024 година в анализа си за месеца ИСА обърна фокуса към въпроса какво би се случило, ако България не влезе в еврозоната.
Тогава посочихме следните ефекти с отчетливо негативен знак:
– Каквото и да направим с икономиката, в обозримо бъдеще няма да се вдигне рейтингът на страната. Рейтинговите агенции изрично посочват в докладите си за България, че предвиждат повишаване само при присъединяване.
– Това е лош сигнал към инвеститорите, че все още икономиката не е готова, което ще намали и без това слабите преки чуждестранни инвестиции.
– Губим шанс за изсветляване на икономиката, доколкото обмяната на левовете с евро ще извади на светло значителни парични потоци, които са извън финансовата система;
– Пропускаме тласъкът към електронни разплащания да увеличи динамиката на икономиката.
– По-малко пари ще се насочат към пазара на недвижимите имоти, където търсеха убежище при евентуалната обмяна. (С днешна дата може да се каже, че към недвижимите имоти в последната година се насочиха много пари, а имотите поскъпнаха заради очакването, особено в последните 2-3 месеца, че страната ни влиза в еврозоната от 1 януари 2026).
– Ще спечелят реванш евроскептиците и ще завладяват още електорални територии.
И още: В условията на политическа нестабилност е много рисково да се прави такава сериозна политико-икономическа промяна като присъединяване към еврозоната. Тя изисква единомислие и единодействие. Може да има саботиране на процеса, а процесът е уязвим на такива действия.
С днешна дата не само препотвърждаваме този извод, но правим и този, че предложението за референдум е стъпка за засилване на политическата нестабилност, което да направи и самият процес към еврочленството колеблив и лабилен.
ИСА винаги е изтъквал позитивите на политиката, която ни води към еврозоната и които са капитал на страната ни.
Ето и примерите:
Коя валута е най-стабилната спрямо еврото? Нула отклонение на курса на лева вече 27 години?! Няма такава икономика, която без парична политика да устоява с фиксиран валутен курс толкова много години.
Кой публичен дълг през последните 15 години е най-ниският или вторият най-нисък в ЕС, и то при револвиращи кризи в ЕС и еврозоната и уникална политическа нестабилност?!
В коя страна фискалният дефицит е поддържан под 3% през последните 15 години (само с две изключения) и това на фона на астрономическите дефицити на страни от еврозоната?!
Коя страна винаги е постигала критерия за дългосрочните лихвени проценти?
Доскоро България не покриваше инфлационния критерий, но сега, когато има реален шанс да отпадне и последната препятствие, бяха натиснати политическите спирачки. Тяхното действие е улеснено от липсата на информационна кампания, която да убеди българите в ползата от приемането на еврото.
Точно обратното – най-активни по темата бяха противниците на общата европейска валута.
Извод на ИСА от последните месеци е, че евроскептицизмът даде възможност да се генерира обществен и електорален интерес на големи групи българи – намери се заплаха – еврото, около която се консолидира политически капацитет. Модерно е да си евроскептик, а в социалните мрежи са минорни еврооптимистите.
Еврото беше употребено за политически цели и изхвърлено в мрака на неодобрението.
Големият проблем е, че не сме наясно защо искаме еврото.
Политическите послания в голямата си част помпат евроскептицизма. Така например в публичната консултация по Закона за въвеждането на еврото в Република България само 10 становища са изразени, и то крайно негативни – нито едно конструктивно. На всяко едно от тях, вместо да се отговори смислено, отговорът на вносителите е „Ние сме задължени да приемем еврото“. Как ще се създаде общественото доверие и подкрепа, като се казва, че по задължение, без да мислим за последиците, приемаме еврото?
ИСА бе категоричен:
Повечето подкрепящи присъединяването към еврозоната твърдят, че това е основна политическа цел. Но членството не е цел, а средство, възможност да извлечем ползи за икономиката от повече интеграция. То е естественият край на валутния борд и крайно време да седнем на масата на взимането на решенията за паричната политика и не само.
През януари предупредихме, че перспективата България да изпълни и последния критерий – този за инфлацията, предизвика агресивен отговор на евроскептиците, които решиха да тръгнат на „бой последен“, като се опитаха дори да „заколят“ „свещената крава – валутния борд“ с внушения за смяна на валутния курс.
Настана пълен хаос, в който едните влязоха в обяснителен режим, а другите се спряха, защото не знаеха какво повече може да се направи. А хората – най-важните – се изплашиха и угасна и последната искрица на одобрение за членството в еврозоната.
Събитията показаха, че в разгара на политическите битки всички забравиха хората.
Пренебрегната е информационната кампания сред гражданите и бизнеса. Реално такава няма. Банките са изразходвали вече повече от половин милиард за промени в системите си, държавните инструкции се готвят технически, общините – също, но никой не обяснява на хората защо сега и защо изобщо трябва да влезем в еврозоната. Информационното пространство беше оставено празно и то беше запълнено от евроскептици, които успяха да пласират тезите си и да уплашат хората.
Харесването на еврото от българите се срина за последните 5 години и вече е твърде късно да се убеждават хората.
Пренебрегна се изключително важната роля на поведението на хората за успеха на прехода.
Опитът на другите страни показва, че е възможно и при некатегорично одобрение страната да се присъедини към еврозоната, но рисковете пред процеса се увеличават значително.
Изводът ни с днешна дата е, че в така наречения „бой последен“ се вписа и президентът с предложенията си за референдум по въпрос, който е национален приоритет и ключов за бъдещето на България. Реалистично е да се очаква, че то ще бъде отхвърлено от Народното събрание. Но последствията са ясни: увеличаването на рисковете пред процеса на интеграция в еврозоната е несъмнено в условията на тотално разединено общество, където страховете надделяват над здравия разум.
