Парк-паметникът на българо-съветската дружба във Варна остава най-големият и един от най-впечатляващите монументи в града. Разположен на връх Турна тепе, на 110 метра надморска височина, той е едновременно символ на социалистическото минало и мълчалив свидетел на настоящето — величествен, но изоставен и ограбен, с усещане за отминала епоха и притеснения за бъдещето.
Преди издигането му на хълма е стояла Братската могила на борците против фашизма и капитализма, чиито останки през 1958 г. без особена публичност са преместени в Пантеона. Идеята за монумент на Съветската армия се ражда същата година, но първите няколко конкурса остават без успешен проект. Едва през 1973 г. жури одобрява работата на варненските творци Евгени Баръмов, Альоша Кафеджийски и Камен Горанов.
Първата копка е направена на 4 ноември 1974 г. В следващите седем месеца повече от 27 000 души участват доброволно в строежа. Монументът достига 23 метра височина и 48 метра ширина, изграден върху масивни бетонни основи, под които са разположени бомбоубежище и няколко обслужващи помещения. В конструкцията са вложени 10 000 тона бетон.
На площадка от 400 кв. м е положена мозайка от речна баластра, а под арката е горял вечният огън, излизащ от разпукнат бронзов куб. За поддръжката му ежедневно са използвани по четири бутилки газ. Вътрешните кухи крила на монумента са оформени като празнични зали.
Скулптурната композиция включва шест фигури, високи 11,5 м. Три жени — с отпуснати ръце, с цвете и с поднос с хляб и сол — са разположени на едното крило, а срещу тях стоят четири фигури на съветски войници с оръжие. Около паметника са засадени над 10 000 дървета и 11 440 храста, а „Стълбата на победителите“ с 301 стъпала води до върха, някога украсена с два сребърни бора — днес е останал само един.
Паметникът е открит тържествено на 13 ноември 1978 г. и функционира до ноември 1989 г., когато последните служители получават заплатите си. След това монументът постепенно е изоставен — вечният огън угасва, бронзовата врата изчезва, надписите са откраднати, а осветлението е мрачно спомен от миналото.
И въпреки разрухата, мястото продължава да носи особен дух. Панорамната гледка към Варна остава впечатляваща — толкова, че малко дете, стъпило там за пръв път, възкликва: „Ах, и това всичко е България?“
В подножието на хълма се издигат най-големите флагове в Европа — българският и европейският, всеки с площ от 279,5 кв. м. Те са поставени на 25 юни 2009 г. върху пилони с височина 52,6 метра — най-високите на континента.
Парк-паметникът остава едно от онези места, които разказват история — и чакат бъдеще.
