Вчера се сбогувахме с един истински родолюбец – човек, който обичаше България не само на думи, а с дела. Цветан Атанасов бе от онези личности, които не чакат някой друг да поеме отговорност, а сами поемат инициативата – със собствени средства, с лично време и с безрезервна отдаденост.
През последните години той направи повече за страната ни от мнозина други. Не търсеше слава, признание или облаги. Работеше тихо, последователно и всеотдайно, воден единствено от любовта си към родината. Помагаше там, където имаше нужда – без шум и без показност, но с огромно сърце и ясна мисия: България да бъде по-добро място за всички нас.
Загубата му е тежка. Той оставя след себе си не само реализирани каузи и конкретни резултати, но и пример – пример за честност, смелост и истински патриотизъм. Пример, който ще ни напомня, че промяната започва от личната отговорност и от готовността да даваш, без да очакваш нищо в замяна.
Може би някъде горе на небето ще грее един небесен ретро музей. Той няма билети и работно време. Вратите му са винаги отворени за онези, които носят в сърцето си обич. Ангелите са пазители на историите ни, подреждат ги внимателно, за да не се изгуби нито една сълза, нито един смях. Там се пазят първите стъпки на децата, тихите молитви на майките и силата на прошката. И ако някога погледнем нагоре и усетим топлина без причина, може би това е светлината от онзи музей – мястото, където се съхранява най-ценното: човешката душа и всичко красиво, което е създала.
Дълбок поклон пред паметта му.
Почивай в мир и светлина.
Делото му ще продължи да живее в сърцата ни и да ни вдъхновява да бъдем по-достойни българи.
