Пролетен ден, синьо небе и нацъфтели ябълки. Идилията разваля палатка на „Червената армия“, а лекари в бели халати и високи ботуши замерават с дозиметри евакуиращи се хора в близост до авариралия реактор на Чернобилската АЕЦ. Това са спомените на британския журналист Чарлз Бремнър от посещението си в Украинската ССР през пролетта на 1986 година, разказани пред The Times.
Към този момент той е кореспондент на Ройтерс в Москва, а КГБ стриктно следи за срещите и разговорите му с обикновените руснаци.
Бремнър е един от малкото западни журналисти, допуснати до мястото на най-тежката ядрена авария досега в началото на май 1986 г. Взривът се случва няколко дни по-рано – на 26 април, далеч преди интернет и социалните мрежи и информацията известно време се прикрива. Но няколко дни по-късно датчик в Швеция засича увеличените нива на радиация и вдига аларма.
Съветското правителство публикува лаконично съобщение за аварията, но без да съобщава за мащабите, и допълва, че се работи за отстраняването на последиците.
Бремнър разказва, че на пръв поглед в района няма паника – хората се разхождат по улиците и парковете, но учебните занятия са прекратени – официално заради предстоящите в началото на май празници, а улиците се мият непрекъснато с вода.
Аварията
В нощта срещу 26 април при погрешно извършени тестове в четвърти блок на централата екипът губи контрол над процесите, следва експлозия и пожар, разрушили сградата на реактора и освободили големи количества радиоактивни вещества (най-опасните са йод, стронций и цезий) в атмосферата, пише Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
Според оценките на анализаторите причините са както конструкторски грешки в реактора от типа РБМК (с графитен забавител), така и човешки грешки. До аварията се смята ,че тези реактори са едни от най-мощните и стабилни в СССР, а сред предимствата им е, че могат да бъдат презареждани без да бъдат спирани.
Образувалият се след експлозията радиоактивен облак се движи над територията на Украйна, Беларус и Русия (60% от веществата попадат на територията на Беларус), както и над скандинавските страни и повечето държави в Европа.
На 27 април, 36 часа след аварията, започва евакуацията на жителите от сателитния град Припят – създаден през 1970 година, за да приюти работещите в централата и техните семейства (общо почти 50 хил. души). В следващите дни се евакуират и съседните населени места (в зона около 30 километра около централата), или близо 200 хил. души. До днес тази зона остава необитаема, допълва още МААЕ.
Станалият емблематичен развлекателен парк в Припят. Снимка: Bloomberg Станалият емблематичен развлекателен парк в Припят. Снимка: Bloomberg
Няма точни данни, но между 400 хил. и 600 хил. души са участвали в почистването на зоните след аварията. Тези т.нар. „ликвидатори“ (на последиците) са пожарникари, войници, миньори и други от Русия, Беларус, Украйна и други части на СССР. 40 години по-късно някои от тях се връщат в зоната и разказват пред АР, че не са знаели много за заплахите, пред които са изправени.
Повечето са приемали работата си като патриотичен дълг и почти без защита са чистели горния почвен слой, праха по пътищата и сградите, както и са помогнали останалите три реактора на централата да продължат да работят безопасно. Последният от тях затвори през декември 2000 година.
Все още няма ясен план какво ще се прави с взривилия се четвърти реактор. В момента той е под саркофаг, но в годините на войната в Украйна се оказа, че и това не е много сигурна защита, след като руски дронове нанесоха щети по съоръжението.
В първите месеци на войната районът беше окупиран от руската армия, но по-късно се изтегли. Движението на тежката бронирана техника за кратко отново повиши нивата на радиация в някои части на зоната.
Реакцията в България
Радиоактивният облак преминава над България на 30 април. На 1 май се провежда традиционната манифестация за деня на труда и мероприятията не са отменени. Едва на 7 май лаконично се съобщава за опасността и следват препоръки да не се консумират зелените салати. Според тогавашния вицепремиер Григор Стоичков съветските власти не са уведомили България за заплахите. Самата Българска комунистическа партия (БКП) също запазва пълно мълчание.
Малко по-късно през май се съобщава, че заплахата е отминала, докато в страни като Нидерландия и Германия зелените зелечуци се унищожават, кравите се държат на закрито, а млякото им също е обявено като негодно за консумация.
След 1989 г. Григор Стоичков и главният санитарен инспектор и зам.-министър на здравеопазването Любомир Шиндаров са подсъдими за скриването на ядрената авария от обществото.
Природата превзема района
През 2016 година с указ на украинския президент в 30-километровата зона около централата е създаден природен резерват – един от най-големите в Европа. След последните преброявания в него живеят елени, уникална свободна популация от диви коне, глигани, рисове, вълци и една мечка – общо повече от 75 животински вида, вписани в Червената книга на Украйна. Учените разказват, че в отсъствието на хората липсват и техни „спътници“ като например гълъби и плъхове.
Украински медии съобщиха в началото на април, че за първи път от десетилетия в района са регистрирани щъркели. Но учени отчитат, че това е била само временна спирка, защото в района живеят белоопашати орли, които ловуват щъркели.
РБК-Украйна допълва, че историите за мутации са по-скоро мит – природата не търпи аномалии. Нивата на радиация не са такива, че да предизвикат мутации във външния вид и учените следят показателите на кръвта и други, за да изучават животните. Ако се натрупат генни изменения, те по-скоро ще убият вида, а няма да го превърнат в мутант, посочват още учените пред изданието.
В същото време те откриват необичайно поведение – например съюзи между диви коне и елени. Обикновено те не се движат заедно, но в голяма група е по-малко вероятно да бъдат нападнати от вълци.
Аварията в Чернобилската АЕЦ е смятана за най-тежката ядрена авария досега, но тя има и сериозни политически последици. Според тогавашния лидер Михаил Горбачов именно взривът в четвъртия реактор на централата е катализаторът за разпада на СССР. Годините „след Чернобил“ се характеризират с растящо недоверие към властта, вероятно следствие от „перестройката и политиката на гласност“, предприети от тогавашното ръководство на Кремъл, и заради които последиците от аварията не остават скрити. Забавената реакция и опитите за прикриване на истината се смятат за доказателство, че властта не се интересува от хората.
