„Поне още няколко месеца ще се говори за успеха на Дара и ще се вдъхновяваме от „Бангаранга““. Това заяви пред БНР доц. Николай Димитров, социален психолог, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ.
По думите му винаги за всяко нещо има две гледни точки – едни одобряват, други – не. Според него това може да бъде много здравословна част от демокрацията. Той смята, че в случая с „Евровизия“ няма как да се разминем без това рязко противопоставяне: „Заради това, че ни се случва нещо наистина грандиозно, то предизвиква още по-силни реакции, включително негативни у част от хората“.
Дара е трендът в момента, подчерта доц. Димитров.
„Ако повечето от спортните успехи, които имаме, са основно за вътрешна употреба, тя в момента предизвика наистина глобален интерес към нас. Когато имаме спортен успех, се вдъхновяваме, но е за вътрешна употреба. Имаме много малко спортисти, които да са разпознаваеми на глобално ниво. На глобално ниво музиката става този носител на известност“, обясни той.
Психологът се надява Дара да има и продължение на нейната кариера в глобален мащаб. Тя е моментната емблема на България на глобално ниво, категоричен бе той и допълни: „“Бангаранга“ е разпознаваема навсякъде в момента. Нейният успех е несъизмерим с успеха на който и да било от нашите спортисти. Те са звезди, но с вътрешна употреба, докато тя в момента е глобалната звезда“.
Според него няма друго място, освен София, което да може да побере толкова интерес към „Евровизия“. И даде пример с градския транспорт.
По думите му би било повод за национална гордост, ако Дара открие Световното първенство по футбол.
„Със сигурност Дара не е по-лоша певица от Шакира. Пожелавам ѝ го да придобие тази слава ако не на Бионсе, то поне на Шакира и да може да се говори за бранда Дара след години“, изрази мнението си експертът.
Според него обаче това са по-скоро изхвърляния. Биха могли да я включат, но се съмнявам, каза доц. Николай Димитров.
„Това е чудесна идея пак за наша вътрешна употреба и надъхване. Опасявам се обаче, че като не се случи, ще бъде поредният повод за наше си типично самосъжаление и възприемане на някаква глобална завера срещу България“, добави психологът.
Той си спомни футболната еуфория в България през 1994 г. и направи паралел с днешните събития.
„Като че ли сега много имахме нужда от тази „Бангаранга“. Далеч по-добре живеем, отколкото през 1994 г., но наистина имахме нужда от това самочувствие точно сега. Дано успеем да запазим тази искричка за дълго време. Много ни трябваше нещо такова, за да видим, че вълшебствата са възможни“, посочи още психологът.
