От съдебното определение става ясно, че Божкова не е успяла да убеди магистратите в наличието на сериозни основания за подобна извънредна намеса. Представените аргументи са счетени за недостатъчни, а твърденията за претърпени вреди не са подкрепени с убедителни доказателства. Съдът изрично отбелязва, че липсата на възнаграждение е пряка и предвидена от закона последица от временното отстраняване и не може автоматично да служи като оправдание за спиране на мярката.
Особено показателен е фактът, че в искането не са посочени нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на ситуацията. Вместо да бъдат изложени сериозни правни аргументи, способни да оборят обществения интерес, защитаван от закона, съдът е установил липса на достатъчни основания за подобна стъпка.
Решението е ясен знак, че институциите не са склонни да поставят личния комфорт на длъжностно лице над необходимостта дисциплинарното производство да протече спокойно, обективно и без риск от влияние върху процеса. Магистратите недвусмислено приемат, че общественият интерес в случая има превес.
Макар определението да не разглежда същността на дисциплинарните обвинения, то представлява сериозен неуспех за Божкова в опита ѝ да осуети действието на наложената мярка. Засега съдът не намира нито правни, нито фактически основания да се намеси в нейна полза.
