„Как 11 малки китоподобни са се озовали мъртви на едно и също място по дъното на българското Черноморие? Водят ли следите към незаконни рибарски мрежи, или причината може да бъде доказана само след изваждане и аутопсия? Кадрите се появяват няколко месеца след друг случай, при който задушаване в мрежи беше потвърдено при 11 китоподобни край Северното Черноморие.
Продължаваме, за жалост, темата за екокатастрофата в Черно море. След материалите ни за нефтения разлив, ударения танкер и рисковете, които корабоплаването и нерегламентираната човешка дейност носят за морската среда, този път тежките кадри идват от самото морско дъно.
Българската състезателка и инструктор по свободно гмуркане Силвия Рашкова е заснела 11 мъртви малки китоподобни в Черно море. По думите ѝ животните са лежали в ограничен район, където седмица по-рано е имало множество бракониерски мрежи.
Това прави заплитането в риболовни съоръжения сериозна версия за смъртта им. Засега обаче няма представени резултати от аутопсия или официално изследване, които да доказват причината.
„Гробище“ с 11 мъртви делфина е заснето на морското дъно
Видеото е публикувано от Рашкова на 26 юли 2026 г. Тя съобщава, че е преброила 11 тела, но допуска, че в околността може да има и други. Точното място не е посочено публично. Кадрите са обозначени единствено като заснети в българската част на Черно море.
Рашкова определя животните като бебета делфини. Без оглед от морски биолози и ветеринарни специалисти обаче не може да се установи видът, възрастта и приблизителното време на смъртта на всеки екземпляр. В Черно море се срещат три вида китоподобни – обикновен делфин, афала и муткур, известен още като морска свиня. И трите са защитени от българското законодателство.
Връзката с бракониерските мрежи още не е доказана
Авторката на видеото твърди, че седмица преди заснемането районът е бил осеян с бракониерски мрежи. Според нея животните са се заплели, удавили са се и впоследствие са били освободени или изхвърлени от мрежите. Това е свидетелска версия, която трябва да бъде проверена.
За потвърждаване на причината е необходимо телата да бъдат локализирани и изследвани. Специалистите трябва да установят дали по муцуната, плавниците или опашната част има следи от въжета и хрилни мрежи, дали са налице вътрешни увреждания и дали състоянието на животните позволява аутопсия.
Към момента няма доказана връзка между тези 11 тела и нефтен разлив, конкретен корабен инцидент или друго химическо замърсяване. Общото е, че случаят се появява на фона на поредица от тежки инциденти и сигнали за човешко въздействие върху Черно море.
Как делфините загиват в рибарски мрежи?
Китоподобните са бозайници и трябва периодично да излизат на повърхността, за да дишат. Когато животното се заплете в хрилна или заплитаща мрежа, то може да изгуби възможност да изплува и да се задуши. След изваждането на мрежата телата могат да се освободят и да потънат. С напредването на разлагането част от тях изплуват и биват отнесени от теченията към брега, докато други остават на дъното.
Намирането на множество тела в един район е съвместимо с масово заплитане в риболовно съоръжение, но само разположението им не е достатъчно доказателство. Причини като заболявания, токсични вещества, травми или комбинирано въздействие също могат да бъдат изключени единствено чрез изследване.
Само преди месеци 11 китоподобни загинаха в мрежи край Шабла
Подозрението за прилов не се основава само на кадрите от новия случай. През пролетта на 2026 г. над 300 средиземноморски буревестници и 11 китоподобни бяха открити мъртви по Северното Черноморие в района между Шабленската тузла и Дуранкулак.
Резултатите от аутопсиите, извършени от експерти на „Зелени Балкани“, показаха, че животните са загинали от задушаване след заплитане в рибарски мрежи. По телата са били открити характерни следи от хрилни мрежи, а изследванията за инфлуенца при птиците са били отрицателни.
Тези резултати не доказват, че новите 11 животни са загинали по същия начин. Те потвърждават, че подобни масови инциденти се случват в българската част на Черно море и могат да останат скрити, докато телата не бъдат изхвърлени на брега или заснети под водата.
Муткурът е най-честата жертва на прилова
Най-засегнатият от риболовните мрежи черноморски вид е муткурът. Той е най-малкият от трите местни вида китоподобни и често се движи и храни в близост до дъното – в същите зони, в които се поставят мрежи за калкан.
Заради малките си размери муткурите могат лесно да бъдат възприети като млади делфини. Само по видеозапис обаче не може надеждно да се определи дали заснетите животни са муткури, обикновени делфини или представители на повече от един вид. Научно изследване, публикувано през 2023 г. във Frontiers in Marine Science, оценява годишния прилов на черноморски муткури между 11 826 и 16 200 животни за целия басейн на Черно море.
Това не е директно преброяване на всички загинали екземпляри, а статистическа оценка, изчислена чрез наблюдавани риболовни операции, анкети и данни за броя на плавателните съдове, използващи мрежи за калкан.
Китоподобни са попадали в мрежите при над половината наблюдавани рейсове
В рамките на научното изследване са проследени 48 риболовни рейса и 63 отделни изваждания на мрежи от 11 плавателни съда. Китоподобни са попаднали в мрежите при 55% от наблюдаваните рейсове. Регистрирани са 182 муткура, четири афали и три обикновени делфина. При една от операциите са установени 41 уловени муткура.
Изчисленията показват, че годишният прилов може да представлява между 4,6 и 17,2% от оценената численост на черноморската популация в зависимост от използваните допускания. Дори най-ниската стойност надхвърля посочените в проучването вероятни устойчиви нива от около 1–1,7%.
Незаконният риболов прави реалния брой почти невъзможен за установяване
Учените посочват, че значителна част от прилова е свързана с незаконни, недекларирани или нерегулирани риболовни операции. Точно тези дейности са най-трудни за наблюдение. Няма задължително докладване, не е известно колко мрежи са поставени, колко време остават във водата и какво се случва с уловените защитени животни.
Изоставените или изгубени риболовни съоръжения могат да продължат да улавят морски организми и след като собственикът им вече не ги обслужва. При бракониерските мрежи липсват и гаранции, че са правилно обозначени или снабдени със средства за намаляване на прилова.
Пингърите могат да намалят смъртността, но не всеки модел работи
Едно от използваните технически решения са пингърите – малки акустични устройства, поставяни по риболовните мрежи. Те излъчват звукови сигнали, които предупреждават китоподобните за препятствието. Българско полево изследване, публикувано през март 2026 г., установява, че един от изпитаните модели е намалил прилова на китоподобни със 74%. При другите два модела не е отчетено статистически значимо намаление.
Резултатът означава, че пингърите могат да работят, но ефектът зависи от конкретното устройство, разположението му по мрежата и техническата му изправност.
През март 2024 г. МОСВ одобри модели активни акустични устройства за хрилни мрежи, използвани в определени защитени зони. През април 2026 г. министерството съобщи и за нови практически указания за рибарите при случайно улавяне и освобождаване на китоподобни. Тези мерки се отнасят до регулирания риболов. Те не решават проблема с бракониерските, изоставените и необозначените мрежи.
Какво трябва да установят институциите?
Първата необходима стъпка е предаването на точните координати на мястото на компетентните институции. След това районът трябва да бъде проверен за останали мрежи, други тела и следи от риболовна дейност. Ако състоянието на намерените китоподобни позволява, трябва да бъдат извършени оглед, аутопсия и вземане на лабораторни проби. Без тези действия не може да се докаже дали животните са се задушили в мрежи, дали са били изхвърлени след изваждането им или са загинали по друга причина.
Сигналите за мъртви или бедстващи китоподобни трябва да се подават на телефон 112 или до съответната регионална инспекция по околната среда и водите. Точните координати, часът, снимките и видеозаписите могат да бъдат решаващи за намирането на мястото.
Телата не трябва да бъдат премествани или вземани. Законът забранява улавянето и убиването на защитените черноморски китоподобни, както и вземането на намерени мъртви екземпляри без разрешение.
източник: meteobalkans.com
