Вчера се навършват 110 години от първия български морски десант – операция, превърнала се в едно от значимите събития в историята на българския Военноморски флот. За годишнината припомнят от Военноморския музей във Варна.
На 5 септември 1916 г., по време на Първата световна война, българският флот предприема десант в района на Балчик, Каварна и нос Калиакра. Операцията е част от действията за подпомагане на Трета българска армия след влизането на Румъния във войната на страната на Съглашението.
Целта е българските военноморски сили да овладеят крайбрежието и да осигурят десния фланг на армията, която води настъпление в Добруджа.
Подготовката започва дни по-рано. На 3 септември отряд миноносци, съпровождани от два хидроплана, извършва разузнаване към Балчик и Каварна. На следващия ден германски хидроплани от Водосамолетната станция край Варненското езеро извършват въздушни нападения над Балчик, като полетите са използвани и за проучване на противниковите позиции. Разузнаване на крайбрежието извършва и българската подводница „UB-18“.
В полунощ на 5 септември от Варна потеглят пет торпедоносци – „Смели“, „Строги“, „Шумни“, „Летящи“ и „Храбри“. Корабите са под общото командване на капитан-лейтенант Рашко Серафимов, а с тях са изпратени и три големи гребни лодки.
Първоначалният десант наброява 235 души. „Смели“ и „Строги“ стоварват войски в Балчик, след което „Смели“ превозва друга команда до нос Калиакра. Останалите кораби дебаркират войници в Каварна.
През следващите два дни по море са прехвърлени още 466 души от Портовата дружина на флота и 44 души от крайбрежно-наблюдателна полурота. В операцията се включва и пристанищният влекач „Варна“.
Успехът на операцията е постигнат благодарение на предварителното разузнаване, добрата подготовка и използването на изненадата. Въпреки превъзходството на противника, българските сили успяват да овладеят ключови позиции по крайбрежието.
Превземането на Балчик и осигуряването на провизии в града оказват важна подкрепа за последвалите действия на българските войски в Добруджа.
Моряците продължават да участват и в последвалите бойни действия. През октомври Първа рота е придадена към конната дивизия на генерал Иван Колев и заема позиции край село Первели. На 19 октомври тя влиза в бой с румънски части, като моряците удържат позицията с цената на тежки загуби.
Първият български морски десант и последвалите сражения се приемат като първите прояви на българската морска пехота.
Историята на боевете за Добруджа и участието на българския флот може да бъде проследена и във временната изложба на Военноморския музей „Горещата 1916. Войната за Добруджа“. В нея са представени лични вещи, оръжие, униформи, военни отличия и редки артефакти, свързани с участниците в събитията от 1916 г. Фронтовата атмосфера е пресъздадена и чрез произведения на художниците Борис Денев и Александър Мутафов.
