Марианна Александрова е името, което остана завинаги в историята на „MasterChef България“ след победата ѝ в осмия сезон на кулинарното предаване. Варненката впечатли журито не само с кулинарните си умения, но и с ясната си визия за развитието на местната гастрономия. На финала тя представи меню, вдъхновено от морето и богатата кулинарна идентичност на Варна, и заслужено спечели титлата „MasterChef на България“ и голямата награда от 100 000 лева.
Калоян Георгиев: Две години след победата в MasterChef – какво се промени във Вас като човек и професионалист? Има ли нещо, което днес бихте направили различно, ако отново застанете пред журито?
Марианна Александрова: MasterChef със сигурност промени много неща за мен, но истинската промяна всъщност започна след предаването Победата ми даде увереност да свържа много по-смело двете области, в които работя – науката и кулинарията. Преди ги възприемах като две паралелни линии в професионалния ми живот, а днес ги виждам като едно цяло.
През тези две години станах и много по-критична към собствената си работа. Вече не ми е достатъчно едно ястие просто да бъде вкусно или красиво. Интересува ме защо съществува, каква история разказва, откъде идват продуктите и техниките в него и какво казва то за мястото, което представя.
Ако днес отново застана пред журито, вероятно бих била по-спокойна. Тогава имах огромното желание да покажа всичко, което мога. С времето разбрах, че добрата кухня не е демонстрация на максимален брой техники. С времето разбрах, че силното ястие не се определя от броя на използваните техники и компоненти, а от ясната концепция, баланса и умението всеки елемент в чинията да има своята функция.
Калоян Георгиев: Вашата победа беше силно свързана с Варна и Черноморието. Какво според Вас е най-характерното за варненската кухня и защо тя все още не е достатъчно разпознаваема като отделна гастрономическа идентичност?
Марианна Александрова: За мен варненската кухня е много повече от морска кухня. Морето безспорно е нейният естествен център, но около него се наслагват различни култури, исторически периоди и общности. Това е кухнята на пристанищен град, отворен към света, в който през вековете са се срещали хора, продукти, традиции и кулинарни влияния.
Разполагаме с богатство от морски продукти, местни зеленчуци и билки, но и с изключително интересно културно и историческо наследство. Именно срещата между море, земя и история според мен е в основата на съвременната варненска гастрономическа идентичност. Неслучайно съм посветила голяма част от собствената си работа на тази тема, включително кулинарната книга „Гастрономия с история – Варна“, в която изследвам местното гастрономическо наследство и възможностите за неговия съвременен кулинарен прочит.
Проблемът е, че все още не сме превърнали това богатство в достатъчно ясен и разпознаваем гастрономически образ. Имаме продуктите, рецептите и историята, но те рядко са обединени в общ разказ и последователно позициониране Гастрономическата идентичност не се създава от един ресторант, един шеф-готвач или едно събитие. Тя изисква общо разбиране кои са характерните продукти, ястия и истории на мястото и как искаме да ги представим.
Много бих искала един ден човек да идва във Варна и съзнателно да търси определени ястия, продукти и вкусове, защото знае, че именно тук трябва да ги опита. За мен това би означавало, че Варна вече не е само дестинация, в която можеш да се храниш добре, а дестинация със собствена разпознаваема гастрономическа идентичност.
Калоян Георгиев: Вие съчетавате две на пръв поглед различни сфери – науката и кулинарията. Как академичният подход променя начина, по който гледате на храната, традиционните рецепти и развитието на българската гастрономия?
Марианна Александрова: След участието ми в MasterChef академичната работа и кулинарията започнаха все по-естествено да се допълват и днес ги възприемам като две взаимно свързани направления в професионалното ми развитие. Едната ми дава възможност да проучвам, да търся контекст и да разбирам процесите, които стоят зад храната и гастрономическите традиции, а другата ми позволява да превръщам това знание в реално кулинарно преживяване. Все по-често именно проучванията ми дават отправна точка за създаването на ястия, а практическата работа в кухнята, от своя страна, поставя нови въпроси и теми, които впоследствие развивам в академичната си дейност. Така между двете се получи естествена връзка, която днес до голяма степен определя и професионалния ми път.
Калоян Георгиев: Като преподавател работите с млади хора, които тепърва ще се развиват в туризма и гастрономията. Какво според Вас липсва на младите професионалисти днес и какво най-много искате да им предадете?
Марианна Александрова: Това, което понякога липсва на младите хора, е търпението да изградят стабилна професионална основа. Социалните мрежи създадоха усещането, че успехът трябва да бъде бърз и видим, докато в професии като кулинарията и туризма има знания, умения и практически опит, които просто не могат да бъдат прескочени. Професионализмът се изгражда с време, постоянство, дисциплина и много работа.
Опитвам се да ги науча да бъдат любопитни, но и критични към себе си. Да следят тенденциите и да познават добрите световни примери, без да ги копират механично. За мен е важно да разберат, че техниката и знанията са основата, но впоследствие трябва да изградят собствен начин на мислене и собствен професионален почерк.
И може би най-много искам да им предам отношение към професията, да не се задоволяват с посредствени резултати, да продължават да учат и да разбират, че добрият професионалист се изгражда много преди да стане разпознаваем.
Калоян Георгиев: Моята визия за новата българска кухня е кухня със силна памет и съвременен език. Кухня, която познава старите рецепти, регионалните продукти и техниките, уважава сезонността и локалността, но в същото време има свободата да ги интерпретира и да се развива.
Марианна Александрова: След десет години бих искала България да има ясно разпознаваема гастрономическа идентичност не само за нас самите, а и пред международната аудитория. Да има продукти, ястия, региони и имена, които естествено се свързват с България и които се превръщат в част от образа на страната ни.
Надявам се дотогава да имаме поне два български града, част от Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО в областта на гастрономията, както и български ресторанти и шеф-готвачи с устойчиво присъствие в престижни международни гастрономически класации. За мен това би било знак, че българската гастрономия вече не се развива само вътре в страната, а започва да заема своето място и на международната сцена.
И точно това е една от големите цели на Сдружение „Нова българска кухня“ – не да измислим нова кухня от нулата, а да намерим съвременен език за това, което вече притежаваме, и да го представим по начин, който е разбираем и интересен и извън България.
Калоян Георгиев: Може ли едно традиционно българско ястие да се превърне в гурме преживяване, без да загуби своята идентичност? Кое българско ястие според Вас има най-голям потенциал за подобен съвременен прочит?
Марианна Александрова: Категорично да. Всъщност всички от сдружение „Нова българска кухня“ работим успешно в това направление. За мен идентичността на едно ястие не се определя от начина на презентация или от това дали е сервирано в традиционен глинен съд. Тя е преди всичко във вкусовата му логика, в характерните продукти и аромати, в начина, по който те взаимодействат, но също и в спомените и културния контекст, които носи ястието.
Можем да променим текстурата, техниката, композицията или начина на сервиране и въпреки това човекът, който познава оригинала, да го разпознае още с първата хапка. За мен именно това е успешният съвременен прочит – не да промениш едно ястие до неузнаваемост, а да запазиш неговата същност и да я изразиш по нов начин.
Практически цялата българска кухня има потенциал за подобна интерпретация. На мен лично ми е особено интересно да работя с ястия и продукти, които на пръв поглед изглеждат твърде обикновени за висшата гастрономия. Именно там предизвикателството е най-голямо – да покажеш, че стойността на едно ястие не се определя от цената или престижността на продукта, а от качеството му, идеята, техниката и смисъла, който влагаш в него.
Калоян Георгиев: В MasterChef доказахте, че можете да превърнете научното си проучване на Варна в кулинарно преживяване. Коя е следващата Ви голяма идея, която бихте искали да реализирате – книга, регионален гастрономически бранд, нов формат на събития или нещо съвсем различно?
В момента мисля в по-голям мащаб от отделно ястие или отделно събитие. Все повече ме интересува въпросът как България може системно да използва гастрономията като част от своя културен и туристически образ.
В тази посока е и изследването, върху което работя в момента, посветено на гастродипломацията и на потенциала на гастрономията като инструмент на меката сила. Разглеждам различни световни модели и добри практики, но за мен най-важният въпрос е как подобен подход може да бъде приложен в България и как чрез гастрономията можем по-целенасочено да изграждаме разпознаваем образ на страната пред международна аудитория.
Другата важна посока за мен е образованието. Наскоро излезе новият ми учебник, създаден основно за студентите от Колежа по туризъм – Варна, но подходящ и за всички, които искат да задълбочат знанията си в областта на кулинарията. За мен подготовката на следващото поколение професионалисти е също толкова важна част от развитието на българската гастрономия.
Паралелно с това, заедно с колегите от Сдружение „Нова българска кухня“, работим активно по подготовката на Гурме Фест – Варна 2027. За третото му издание сме подготвили изключително интересна тема, която скоро ще обявим. Амбицията ни е той да бъде не просто поредното кулинарно събитие, а да се разраства и да събира все повече професионалисти, идеи и различни гледни точки към съвременната българска гастрономия.
Всъщност изследванията, образованието и събитията са различни части от една по-голяма картина. Крайната ми цел е гастрономията да започне да се разглежда не просто като допълнение към туризма, а като значим културен ресурс и самостоятелен мотив за избор на дестинация.
Калоян Георгиев: Ако трябва да приготвите днес едно-единствено ястие, с което да представите България пред чуждестранна публика, кое ще бъде то и какво бихте искали човекът, който го опитва за първи път, да разбере за България?
Марианна Александрова: Бих избрала ястие, което съчетава български продукт, история и съвременна техника, вместо просто да възпроизведа класическа рецепта. Вероятно бих тръгнала от нещо толкова познато като баницата – тя има безброй регионални вариации и дава огромна свобода за съвременна интерпретация, без да губи своята разпознаваемост.
Но, честно казано, ми е трудно да посоча само едно ястие, защото за мен изборът винаги е свързан и със сезона. През лятото например един от любимите ми продукти са черноморските миди. Те са и обект на изследователската ни работа с мои колеги, в която проучваме техните характеристики и потенциала им като местен хранителен ресурс – резултатите от това изследване предстои да представим.
Ако трябва да представя България пред чуждестранна публика, бих искала човекът срещу мен да разбере именно това – че българската кухня не е една рецепта или един емблематичен продукт, а разнообразие от региони, сезони, локални продукти и традиции, които могат да бъдат представени на напълно съвременен кулинарен език.
