Мариела Чобанова от Mell’s Kitchen превръща любовта към кулинарията в свое вдъхновение и начин да създава нещо специално за хората. Със своя подход, отдаденост и усет към детайла тя постепенно изгражда разпознаваем почерк, който привлича вниманието на любителите на добрата храна.
Калоян Георгиев: От участник в Hell’s Kitchen до собственик на Mell’s Kitchen – кой беше моментът, в който си каза: „Време е да направя нещо свое“?
Мариела Чобанова: Мисля, че желанието да имам нещо свое винаги е било в мен. Hell’s Kitchen по-скоро ми даде увереността да повярвам, че мога. След предаването имах усещането, че не искам просто да работя в нечия кухня, а искам да създам място, което носи моя почерк.
Разбира се, страхът го имаше. Когато влагаш собствените си пари, време и енергия, винаги си задаваш въпроса „Ами ако не стане?“. Но в един момент си казах: „Ами ако стане?“. И реших да опитам. Защото ако постоянно чакаш идеалния момент, може никога да не направиш тази крачка.
Калоян Георгиев:
Какво е най-трудното в това да бъдеш едновременно готвач, собственик и човекът, който взема всички важни решения?
Мариела Чобанова: Най-трудното е, че като собственик няма бутон OFF. Когато си само готвач, приключваш смяната и си тръгваш. Когато бизнесът е твой, дори когато си вкъщи, главата ти продължава да е в кухнята – продукти, доставки, персонал, сметки, клиенти, меню…
И да, има моменти, в които ми се иска някой да ми каже: „Ти си готви, аз ще оправя всичко останало.“ (смее се) Но това е и хубавото на собственото ти нещо – накрая решенията са твои и когато нещо се получи, знаеш, че е благодарение на теб и екипа ти.
Калоян Георгиев: Mell’s Kitchen съчетава суши и азиатска кухня с бургери, сандвичи, салати и други по-познати предложения. Как се роди идеята за това „Asian & More“?
Мариела Чобанова: Не исках Mell’s Kitchen да бъде място, в което човек трябва задължително да е фен на сушито, за да намери нещо за себе си. Аз самата обичам различни кухни и обичам да експериментирам, затова не исках да се ограничавам само в една посока.
Идеята беше да имаме азиатска основа и характер, но същевременно да предлагаме и неща, които са по-познати и близки до хората.
За мен бързото хранене не означава безлично хранене. Можеш да получиш нещо бързо, но то да е направено с качествени продукти, внимание и идея зад него.
Калоян Георгиев: В менюто ти има доста нестандартни комбинации, а Sushi Döner например привлече внимание и извън Варна. Как разбираш дали една смела идея е добра бизнес идея или просто интересен експеримент?
Мариела Чобанова: Първо трябва да ми хареса на мен. (смее се) Ако аз самата не бих го поръчала втори път, няма особен смисъл да го пускам само защото изглежда интересно.
След това вече гледам и от бизнес страна – може ли да се изпълнява добре, можем ли да запазим качеството, каква е себестойността и най-вече дали клиентът ще иска да го поръча отново, а не само веднъж от любопитство.
Защото вирусният продукт може да привлече вниманието, но вкусният продукт е този, който връща клиента.
Калоян Георгиев: Кое се оказа по-трудно от очакваното, когато премина от работа в кухнята към ролята на предприемач?
Мариела Чобанова: Честно казано – всичко, което не е готвене. (смее се)
Като готвач мислиш за вкуса, продукта и това какво ще сложиш в чинията. Като собственик започваш да мислиш за абсолютно всичко – заплати, осигуровки, доставки, себестойност, персонал, наеми, сметки, клиенти…
И никой не ми беше казал колко много решения трябва да вземаш всеки ден. Понякога трябва да вземеш решение, дори когато нямаш цялата информация и не си на сто процента сигурен дали е правилното.
Това е част от предприемачеството – да поемеш отговорност и да се учиш и от грешките си.
Калоян Георгиев: Качеството на продуктите и вкусът са сред нещата, на които държиш най-много. Как успяваш да запазиш това качество, когато трябва едновременно да мислиш за себестойност, цени и конкуренция?
Мариела Чобанова: За мен има неща, от които просто не искам да пестя. Мога да променя количество, рецепта или начин на работа, но не искам клиентът да усети, че съм свалила качеството, за да спестя няколко цента.
Разбира се, ресторантът е бизнес и трябва да се смята правилно. Ако не познаваш себестойността си и не следиш разходите си, колкото и вкусна да е храната, няма да можеш да оцелееш дългосрочно.
За мен компромисът не трябва да бъде в качеството, а в това да намериш по-умния начин да го постигнеш.
Калоян Георгиев: Какво научи за клиентите си през годините – какво търсят днес хората, когато избират място за бързо хранене?
Мариела Чобанова: Мисля, че хората вече не търсят само храна. Търсят отношение, удобство, вкус и нещо, което да запомнят.
Особено при бързото хранене клиентът иска да получи нещо бързо, но не иска да има усещането, че яде нещо набързо направено.
Много се вслушвам и в клиентите. Понякога един техен коментар или реакция може да ти даде идея за нов продукт или да те накара да промениш нещо в менюто.
В крайна сметка правим храната за тях и е важно да разбираме какво искат, а не само какво ние смятаме, че трябва да искат.
Калоян Георгиев: Ако днес пред теб застане млад човек, който има идея за собствен бизнес, но го е страх да направи първата крачка – какво би му казала от личния си опит? И коя е най-голямата грешка, която един нов предприемач трябва да се опита да избегне?
Мариела Чобанова: Бих му казала да не чака момента, в който страхът ще изчезне. Аз също съм имала страхове и съм си задавала въпроса „Ами ако не стане?“. Но трябва да си зададеш и „Ами ако стане?“.
Не мисля, че човек трябва да е напълно готов, за да започне. Понякога започваш и се учиш в движение. Важното е да имаш желание, да си готов да работиш много и да не се отказваш при първата трудност.
А най-голямата грешка според мен е да правиш бизнес, за да доказваш нещо на някого. Трябва да знаеш защо го правиш и да имаш собствена причина да продължаваш, когато стане трудно.
И не трябва да те е страх да променяш нещата. Това, че си измислил нещо, не означава, че трябва да го държиш същото завинаги. Бизнесът се развива заедно с теб.
