Адвокат Николина Асенова е част от екипа на АК“Асенова“, с опит и сфера на работа в наказателното право и сертифициран адвокат към Съвета на Европа и Help center в областта на Домашното насили и насилието над жени. Освен адвокат, адв. Асенова е и медиатор.
Завършила Право във Варненски свободен университет, както и със специализации в Софийски университет и в чужбина. Номинирана два пъти за Млад юрист на годината, притежател на награда „Златна фирма“
По казуси свързани с домашното насилие и насилие над жени, кантората дава безплатни/безвъзмездни консултации, по всяко време с приоритет.
Калоян Георгиев: Г-жо Асенова, нека започнем от основата – какво всъщност представлява домашното насилие според закона? Кои отношения между хората попадат в обхвата на закона и кога едно поведение вече не може да бъде определено просто като „семеен конфликт“?
Адв. Николина Асенова: Според чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, ограничаването на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират или са били в съпружеско отношение, във фактическо съжителство (включително при интимна връзка), или имат общо дете, роднини по права и съребрена линия.
Границата между семейния конфликт и домашното насилие е в динамиката на власт и контрол. Семейният конфликт предполага равнопоставеност на спорещите страни и инцидентен характер. Когато обаче едно поведение има за цел да всее страх, да подчини, изолира, злепостави или систематично да увреди физическото или психическото здраве на другото лице, преминаваме прага на конфликта и навлизаме в хипотезата на домашно насилие.
Българският съд и ЕСПЧ ясно посочват, че систематичният психологически натиск създава състояние на уязвимост, което изисква защита.
Сиреч трябва да правим разлика между обикновения скандал и насилието преди да се е превърнало в такова.
Калоян Георгиев: Домашното насилие често се свързва единствено с физическо посегателство. Какви форми може да приема то и има ли прояви, които жертвите понякога не разпознават като насилие?
Адв. Николина Асенова: Законодателството ни разпознава пет основни форми на насилие: физическо, психическо/емоционално, сексуално, икономическо и ограничаване на права.
Най-често неразпознаваните форми са:
Икономическото насилие: Изразява се в пълен контрол върху личните или семейните финанси, забрана за започване на работа, отнемане на лични доходи или лишаване от основни средства за живот.
Най-често това се случва спрямо по нежния пол, а именно жените, като същите биват поставяни в ситуация на зависимост от партньора. За съжаление подтикнати от други нужди и стремеж за „по-добър“ живот, често жертвата не разбира, че е именно такава.
Психическото и емоционално насилие: Проявява се чрез систематични обиди, следене, контрол върху социалните контакти, умишлено предизвикване на чувство за вина („газлайтинг“) и непрекъснати заплахи за отнемане на децата.
Тук е мястото да споменем, че съгласно последните изменения в ЗЗДН, под защита попадат и лица в интимни връзки (без съвместно съжителство), където контролът и тормозът често се упражняват дигитално (следене на телефон, изнудване със снимки).
Калоян Георгиев: Кога човек трябва да потърси помощ – необходимо ли е да изчака насилието да се повтори или да стане по-тежко, за да има основание да предприеме действия? Какви са първите стъпки, които трябва да направи пострадалият?
Адв. Николина Асенова: Категорично не трябва да се изчаква повторение.
Законът не изисква системност, за да предостави защита – дори един единичен акт е достатъчно основание за образуване на дело по ЗЗДН.
Дори обоснования страх, преди да се е стигнало до крайност, е основание да се предприемат мерки и да се възпре насилникът.
И тук ще отворя една скоба, не става въпрос за злоупотреба с право, напротив, а за превенция, която на първо място следва да бъде консултирана с професионалист адвокат/психолог.
Това е важна стъпка в случаите, които можем да я приложим.
Но когато вече се е стигнало до съществен конфликт и акт на насилие, в която и да е от изброените по горе форми, то тогава действаме с незабавни мерки.
Ако имаме възможност напускаме мястото и/или позвъняваме на 112 и повикваме органите на МВР.
Ако посегателството е физическо се пристъпва към незабавен преглед в Съдебна медицина за издаване на съдебномедицинско удостоверение или преглед при психолог/психиатър, при психически тормоз.
Тук идва мястото и на правната консултация: Свързване с адвокат за изготвяне и подаване на молба за защита до Районния съд. Като следва да се има предвид, че тук срокът за подаване е преклузивен – 1 месец от акта на насилие и не трябва жертвата да има колебание да потърси правата.
Желателно е адвокатът да е сертифициран и тясно специализиран в областта.
Калоян Георгиев: Ако насилието се случва в момента или съществува непосредствена опасност за живота и здравето на човек или дете, как трябва да се реагира възможно най-бързо? Към кого да се обърне пострадалият и каква е ролята на полицията?
Адв. Николина Асенова: Да, всъщност аз вече отговорих на този въпрос. Но може би тук е хубаво да кажем и кой може да е жертва, защтото все още като жертва най-често се асоциират жените, а всъщност често и мъже попадат в тази ситуация, като жертви на домашни насилие, но от срам да признаят, че биват тормозени от жени, същите търпят или намират други начини за справяне с проблема, което не винаги е с положителен за тях резултат.
Жертвата може да бъде и коствена. Най-често това са деца, станали свидетел на насилие от единия родител върху другия. Те също имат право на защита, като коствени жертви, освен като преки такива.
И както вече казахме
Първата стъпка е позвъняване на тел. 112.
Полицейските органи са длъжни да се отзове незабавно на сигнала.
Те съставят протокол за предупреждение на извършителя (чл. 65 от ЗМВР) и изземват оръжия, ако има такива.
При наличие на данни за престъпление (напр. нанесена телесна повреда, закана с убийство или неизпълнение на заповед за защита), извършителят се задържа за 24 часа по ЗМВР.
След подаване на сигнала, при необходимост сдобиване с медицински документи, консултация с адвокат и подаване на молба, съответния Районен със може да издаде заповед за незабавна защита в рамките на 24 часа от подаване на молбата, без да чака насрочване на открито съдебно заседание.
След което вече се гледа делото по същество за издаване на ограничителна заповед, за определен период, в зависимост от спецификата на всеки казус. Ограничителната заповед (заповед за защита от домашно насилие) в България се налага за срок от 3 до 18 месеца.
Калоян Георгиев: Какви са правните механизми за защита от домашно насилие? Какво представлява заповедта за защита и как човек може да поиска съдът да се намеси?
Адв. Николина Асенова: Както казах, защитата се осъществява чрез молба до Районния съд по настоящия или постоянния адрес на пострадалия. Съдът може да наложи една или няколко от следните мерки по чл. 5 от Закона за защита от домашно насилие.
Ето и кои са те:
-Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие.
-Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от 3 до 18 месеца.
-Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социален контакт на разстояние под определен брой метри, обичайно в практиката се налага 50м или 100м
-Временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия родител.
-Налагане на глоби и задължително преминаване през програми за преодоляване на агресията.
Като тези мерки могат да се прилагат както поотделно, така и кумулативно ( т.е всички или няколко от тях), отново зависи от спецификата на всеки казус.
Може би тук е важно да кажем и да вдъхнем малко спокойствие у читателя и най-вече жертвите на домашно насилие, че нарушаването на вече издадена заповед за защита е престъпление от общ характер по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс и води до наказателна отговорност (включително лишаване от свобода).
Калоян Георгиев: Много хора се страхуват да предприемат действия, защото нямат доказателства или смятат, че „няма кой да им повярва“. Какви доказателства могат да бъдат важни и как е добре пострадалият да документира насилието?
Адв. Николина Асенова: В съдебните производства по ЗЗДН важи особен процесуален ред. Законът изрично предвижда, че когато няма други преки доказателства, съдът приема за основание за издаване на заповед Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана лично от пострадалия под страх от наказателна отговорност за залагане на неверни данни.
Други ключови доказателства са:
Медицински документи (Съдебномедицински удостоверения, епикризи, амбулаторни листи от личен лекар или психолог);
свидетелски показания, най- често това са членове на семейството, съседи, колеги, полицаите, отзовали се на сигнала на тел. 112. Самия сигнал подаден към 112 също служи за доказатство и почти винаги се изисква от съда за изслушване.,
На следващо място, писмени и дигитални доказателства: SMS-и, съобщения в приложения (Viber, WhatsApp), имейли, аудио или видеозаписи.
Калоян Георгиев: Как стоят нещата, когато в ситуацията са въвлечени деца? Какви са правата на детето и какви мерки могат да бъдат предприети, ако то е свидетел или жертва на домашно насилие?
Адв. Николина Асенова: Българското законодателство и международните актове (Конвенцията за правата на детето) третират детето-свидетел на домашно насилие като жертва, както вече споменах.
Нека се знае, че излагането на дете на актове на насилие у дома представлява психическо насилие спрямо него.
В тези случаи:
Се уведомяват/намесват и Дирекция „Социално подпомагане“ (Отдел „Закрила на детето“), която изготвя социален доклад.
Налагат се спешни мерки за закрила – ограничаване или лишаване от лични контакти
на извършителя с детето, определяне на временно местоживеене с пострадалия родител.
Прилагат се специализирани изслушвания на детето в т.нар. „синя стая“, за да се избегне повторна травма и виктимизация.
Би могло да се потърси и помощ от специализирани кризисни центрове за настаняване и други.
Калоян Георгиев: И накрая – ако една жена или мъж във Варна в момента живее в страх и не знае откъде да започне, какво бихте казали на този човек? Кои са най-важните три неща, които трябва да направи, за да постави началото на защитата си?
Адв. Николина Асенова: Бих казала следното: Страхът е инструментът на извършителя, но законът е на ваша страна. Не сте сами и не е срамно да потърсите помощ.
Както сега е модерно да се говори за червени флагове, за мен превенцията е ключът към защитата от домашно насилие. Появили се червен флаг, излезте от морето, то ще става все по бурно, ако позволите да използвам тази метафора.
А ако трябва да степенувам трите най-важни неща, които трябва да се направят веднага…
Може би на първо място, пречупете мълчанието и споделете: Говорете с доверен човек, потърсете адвокат или се свържете с кризисен център за подкрепа.
На второ място, обезпечете сигурността и доказателствата си: Позвънете на тел. 112 при първия инцидент, посетете съдебен лекар и запазете всички съобщения и записи.
И като последна стъпка – Подайте молба за защита в съда.
И за финал, излизайки от сухата правна терминология и материя искам се обърна към сърцето и съзнанието на драгия читател,
искам да кажа на всеки, който в момента чете това и се чувства уплашен, без изход или сам „Страхът не е вашето бъдеще, а мълчанието не ви пази.“
Много хора вярват, че да потърсиш помощ е проява на слабост или че това е „срам за семейството“. Виждала съм десетки жени и мъже, които прекрачват прага на кантората с наведени глави и със сълзи в очите, а само няколко месеца по-късно живеят отново в мир, достойнство и безопасност. Стъпката към промяната изисква кураж само за един момент – след това законът и ние, като професионалисти, заставаме до вас.
„Не подарявайте спокойствието си и бъдещето на децата си на страха.“
