Ремонтът на Аспаруховия мост, втори мост над Варненското езеро и възстановяването на крайбрежната инфраструктура са сред основните приоритети на народния представител
Калоян Георгиев: Вие сте човек с дълъг управленски опит във Варна, включително като заместник-кмет на район „Младост“. Кое според Вас е най-сериозното предизвикателство пред Варна днес и какво конкретно можете да направите като народен представител за неговото решаване?
Евгени Дянков: Най-важното предизвикателство пред Варна днес е липсата на достатъчен административен капацитет и вследствие на това – липсата на готови проекти, които да получат финансиране от държавния и общинския бюджет или от европейските фондове.
Най-ясният пример е проектът за нов кампус на Математическата гимназия. Заради забавянето на Коцев и неговата администрация не се стигна до разрешение за строеж, а осигуреното тогава финансиране беше изпуснато. По подобен начин отпадна и проектът за нова библиотека.
Като народен представител моята роля е да посочвам конкретните обекти и дейности, от които Варна се нуждае, да ги поставям пред отговорните институции и да съдействам за осигуряването на финансиране. Фокусът ми е върху инженерната инфраструктура – област, в която имам натрупан опит и познания.
Основен и безспорен приоритет е изграждането на втори мост над Варненското езеро. Това е темата, по която най-често получавам въпроси от варненци, защото зависимостта от Аспаруховия мост създава ежедневни затруднения и сериозни рискове. Варна се нуждае едновременно от основен ремонт на Аспаруховия мост и от изграждането на второ градско мостово съоръжение.
Сред приоритетите ми са също изграждането на естакада или друго подходящо мостово съоръжение при свлачището по пътя „Трифон Зарезан“ и ремонтът и укрепването на варненските буни. За двата обекта са предвидени средства в бюджета за 2026 г., но липсва достатъчна яснота какво конкретно ще бъде изпълнено, в какви срокове и с какъв финансов ресурс. Затова е необходим постоянен контрол върху действията на отговорните институции.
Моите приоритети са още довършването на автомагистрала „Хемус“ и изграждането на автомагистрала „Черно море“ – стратегически проекти за Варна и за цяла Североизточна България. Като народен представител ще следя решенията на Министерския съвет и ще упражнявам парламентарен контрол – какво финансиране се предвижда в бюджета за 2027 г. за „Хемус“, кои участъци ще се изпълняват и в какви срокове, както и докъде е стигнала подготовката за автомагистрала „Черно море“ и какъв модел за финансиране се търси – държавно финансиране, концесия или друг инструмент.
Като член на Комисията по енергетика ще работя за увеличаване на капацитета на електропреносната и електроразпределителната мрежа във Варна и региона. Недостатъчният свободен капацитет пречи както на бизнеса, така и на новото жилищно строителство. Без осигурени мощности не може да бъде реализирана и бъдещата Индустриална зона „Варна–Аксаково“. Моята задача е да поставям този въпрос пред държавните институции, ЕСО и електроразпределителното дружество и да настоявам инвестиционните им програми да предвиждат необходимото развитие на мрежата.
Като член на Комисията за превенция и противодействие на корупцията ще следя за конфликт на интереси и корупционни практики в общинската администрация. Ще настоявам за прозрачност при вземането на решения, възлагането на обществени поръчки и разходването на публични средства, а при наличие на конкретни данни и сигнали ще сезирам компетентните органи. За мен е важно гражданите да са сигурни, че управлението на общината се извършва законосъобразно, прозрачно и в обществен интерес.
Калоян Георгиев: В последните месеци сте критичен към управлението на Варна и състоянието на града. Кои са трите конкретни решения, които според Вас трябва да бъдат предприети незабавно, за да се промени ситуацията?
Евгени Дянков: Не съм критичен към управлението на града по принцип. Станах критичен още след първите сто дни от управлението на новата администрация на кмета Коцев. Сто дни са нормален период, в който един нов управленец може да се ориентира в ситуацията, да подреди екипа си и да започне активна работа. Още повече че като наследство от предходната администрация на кмета Иван Портних и ГЕРБ бяха оставени добри проекти, които трябваше да бъдат продължени и довършени.
Първото и най-важно решение е незабавно кадрово укрепване на общинската администрация от кмета Коцев с доказани експерти и тесни специалисти с ясни отговорности. Не бива да се допускат назначения на хора без доказан опит в съответния ресор, нито да се създават мегадирекции, които обединяват несъвместими дейности и размиват отговорността. Варна разполага с достатъчно местни специалисти, на които трябва да се даде възможност.
За пример давам назначението на Бобчева в ресор „Екология“, при положение че резултатите ѝ в същото направление в София са трагични. Ако кметът Коцев не е в състояние да изпълни това свое основно задължение и да изгради компетентна и работеща администрация, го призовавам незабавно да подаде оставка.
Второто решение е свързано с чистотата. Варна потъна в боклуци, а обществената поръчка за избор на нова фирма, която да се грижи за чистотата на града, все още не е приключила и беше отлагана неколкократно. Тя трябва да бъде финализирана възможно най-бързо, за да има фирма с действащ договор, реална работа на терен и видими резултати. Независимо от увеличението на такса смет с 57%, резултат няма, а ефектът е дори отрицателен.
Третото решение е незабавно да се ускори работата на съвместната работна група за ремонта на Аспаруховия мост, в която участват Общинският съвет, Община Варна, народни представители и всички отговорни институции. Необходими са конкретни задачи, ясни отговорности и срокове, за да се премине от разговори към реални действия.
Калоян Георгиев: Като финансист и човек с опит в публичния сектор, как оценявате финансовото състояние на Община Варна? Има ли според Вас средства, които се харчат неефективно, и къде виждате най-големия потенциал за инвестиции?
Евгени Дянков: Община Варна не е бедна община и проблемът не е само в размера на бюджета. Големият проблем е разминаването между планираните средства, реалното изпълнение на капиталовата програма и резултатите, които гражданите виждат.
Финансовото състояние на Община Варна не може да бъде определено като критично. Общината разполага със значителен бюджет, собствени приходи и възможност да привлича държавно и европейско финансиране. Това обаче не означава, че средствата се управляват достатъчно ефективно.
Като финансист за мен важният показател не е колко голям бюджет е обявен, а каква част от капиталовата програма действително е изпълнена и какъв резултат е постигнат. Всяка година виждаме дълги списъци с обекти, но част от тях се прехвърлят в следващия бюджет. Това означава, че средствата са планирани на хартия, но проектите не са подготвени или администрацията не успява да ги реализира.
Потенциал за по-ефективно използване на средствата виждам при външните услуги, консултантските договори, текущите ремонти, обществените поръчки и разходите за общинската администрация. Не твърдя предварително, че всеки такъв разход е неправомерен. Но трябва да има публичен анализ какво е платено, какъв резултат е получен и дали същата дейност не е можела да бъде извършена по-бързо и по-икономично.
Особено тревожно е, когато се отделят средства за предпроектни проучвания, конкурси и консултации, а години по-късно няма готов технически проект и започнало строителство. Това е разход без навременен обществен резултат.
Най-големия потенциал за инвестиции виждам в транспортната свързаност, развитието на индустриалната зона, новите технологии и туризма.
Варна има рядкото предимство на едно място да съчетава морски, автомобилен, железопътен и въздушен транспорт. За да използваме този потенциал, трябва да подобрим всички основни входове и изходи на града, да довършим автомагистрала „Хемус“, да изградим автомагистрала „Черно море“, да реализираме проекта за пътя „Трифон Зарезан“ и да подобрим връзката от летището към града. Морският транспорт е най-евтиният начин за превоз на големи количества товари, а за обемни изделия често е и единственият логистично ефективен вариант. Това дава на Варна предимство пред вътрешните градове и възможност да привлече големи промишлени и международни компании.
С транспортната свързаност е пряко свързано и развитието на Индустриална зона „Варна–Аксаково“. Тя трябва да разполага с готови терени, модерна пътна и енергийна инфраструктура и бързи административни процедури, за да привлича производства с висока добавена стойност, логистични центрове и големи международни компании.
Другото направление са новите технологии и изкуственият интелект. Варна има шест университета и хиляди млади хора, които трябва да намират професионална реализация тук. Необходимо е да се насърчава създаването на технологични и AI центрове, лаборатории и партньорства между университетите и бизнеса. Така младите специалисти ще могат да се обучават, да работят и да създават собствени компании във Варна.
Туризмът остава ключов, но трябва да се развива целогодишно. Варна разполага с ценен ресурс от минерални извори, който не се използва достатъчно. Затова трябва да се инвестира в балнеолечение, медицински, СПА и уелнес туризъм. Това ще удължи сезона, ще привлече нови инвестиции и ще създаде повече работни места.
Общинските средства трябва да се използват основно за проектна подготовка и необходимото съфинансиране. Така всеки вложен от общината лев може да привлече значително по-голямо държавно или европейско финансиране.
Като народен представител ще следя какви средства за Варна са предвидени в държавния бюджет и програмите на министерствата. Ще настоявам за финансиране на готовите стратегически проекти, но паралелно ще изисквам от общината отчет за изпълнението на капиталовата програма и за причините, поради които определени обекти не се реализират.
Калоян Георгиев: Инфраструктурата традиционно е сред основните проблеми на Варна. Кои проекти за града и региона бихте поставили като свой личен приоритет в Народното събрание?
Евгени Дянков: Не искам да изброявам десетки обекти, защото тогава всичко се превръща в приоритет и на практика нищо не е приоритет. Бих поставил три основни инфраструктурни задачи.
Първата е транспортната свързаност през Варненското езеро – ремонтът на Аспаруховия мост, обходните маршрути и започването на реално проектиране на втори градски мост. Това са части от едно общо решение. Вторият мост не трябва да остане само далечен елемент от автомагистрала „Черно море“, защото Варна има нужда от него сега.
Втората задача е завършването на автомагистрала „Хемус“ и ускоряването на автомагистрала „Черно море“. Без тях Варна не може да разгърне пълния си потенциал като туристически, индустриален, пристанищен и логистичен център.
Третият ми приоритет е северната крайбрежна зона – свлачищата, пътят Кабакум–Златни пясъци, брегоукрепването и буните. Там с години се натрупват проблеми, които вече засягат безопасността, достъпа и развитието на туризма.
Като народен представител моята задача е да изисквам от ресорните министерства конкретни срокове, да настоявам за средства в държавния бюджет и да следя изпълнението. Вече поставих пред държавата въпроса за втория мост, а в работната група за Аспаруховия мост поисках яснота за проектирането, финансирането и организацията на движението по време на ремонта.
Ще търся обща позиция на всички варненски народни представители, защото тези обекти надхвърлят един мандат и една политическа сила. За тях Варна трябва да говори последователно и с един глас.
Не обещавам десетки обекти. Поемам ангажимент да работя последователно за три свързани цели: сигурно преминаване през Варненското езеро, пълна магистрална свързаност и защитено и достъпно крайбрежие.
Калоян Георгиев: Вие влизате в парламента с опит от местната власт. Какво от работата Ви като заместник-кмет бихте искали да пренесете в Народното събрание и какво, напротив, разбрахте, че трябва да бъде променено?
Евгени Дянков: От работата си като заместник-кмет на район „Младост“ бих искал да пренеса преди всичко практичния подход към проблемите. В местната власт гражданинът не се интересува коя институция е компетентна и кой на кого е изпратил писмо. Той иска да знае какво може да бъде направено, в какъв срок и кой носи отговорност.
Един от най-ясните примери е работата ми по програмите за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради. Провел съм многобройни срещи с граждани и управители на етажна собственост. Обяснявахме процедурите, необходимите документи, изискванията за кандидатстване и отговорностите на собствениците и администрацията.
Тази работа не се извършва само от кабинета. Трябва да отидеш при хората, да чуеш притесненията им и да им обясниш на разбираем език сложните административни изисквания. След това трябва да координираш работата между етажната собственост, районната и общинската администрация, проектантите и изпълнителите и да проследиш процеса до получаването на реален резултат.
Именно този начин на работа искам да пренеса в Народното събрание – пряк контакт с гражданите, ясно обяснение на възможностите и процедурите и постоянен контрол до окончателното изпълнение. Не е достатъчно една програма да съществува на хартия. Хората трябва да получат подкрепа, за да могат действително да се възползват от нея.
Искам да пренеса и финансовата дисциплина. Всяко предложение трябва да има ясна стойност, източник на финансиране и очакван резултат. Не е достатъчно да приемем закон или решение. Трябва да знаем как ще бъде приложено, колко ще струва и дали действително ще подобри живота на хората.
Това, което трябва да бъде променено, е навикът институциите да работят разделено и да си прехвърлят отговорността. Като заместник-кмет съм виждал как един проблем преминава между районната администрация, Община Варна, държавно дружество и министерство, докато гражданинът продължава да чака.
В Народното събрание не искам да се задоволявам с формалния отговор „това не е в нашите правомощия“. Ако отговорността е на общината, трябва ясно да се каже какво не е направила тя. Ако е на държавата – кой министър или държавен орган трябва да действа и в какъв срок.
Опитът ми показа и че добрите намерения не са достатъчни. Без подготвен екип, ясни задачи, контрол и персонална отговорност дори най-добрата програма може да остане само на хартия. Затова ще оценявам работата си не по броя на проведените срещи и зададените въпроси, а по постигнатите резултати.
Работата по санирането ме научи, че когато администрацията отиде при хората, обясни правилата и им помогне да преминат през процедурите, резултатите идват. Точно този практически подход искам да пренеса и в Народното събрание.
Калоян Георгиев: Като нов народен представител как ще измервате дали сте изпълнили обещанията си към варненци? Можете ли още сега да посочите 2–3 конкретни резултата, за които бихте искали след една година хората да кажат: „Това Дянков го свърши“?
Евгени Дянков: Ще измервам работата си не по броя на изказванията, срещите и зададените въпроси, а по това дали след тях има конкретен резултат. Народният представител не може сам да построи мост, път или брегозащитно съоръжение, но може да постави проблема пред държавата, да изисква ясни ангажименти, да търси финансиране и да проследява изпълнението.
След една година бих искал варненци да могат да посочат три конкретни резултата.
Първо, да има официално приет план с конкретни срокове, отговорни институции и осигурена проектна подготовка за ремонта на Аспаруховия мост, включително реално решение за обходните маршрути по време на ремонта.
Второ, вторият мост над Варненското езеро да бъде изведен от далечната перспектива на автомагистрала „Черно море“ и да започне реалната му подготовка като самостоятелен градски проект – с определено трасе, възложено предпроектно проучване и ясно разпределени ангажименти между държавата и общината.
Трето, да има реален напредък по възстановяването на крайбрежната инфраструктура на Варна. Това включва ремонта на буните, които в момента са в тежко и на места опасно състояние, както и реализацията на целия проект за пътя „Трифон Зарезан“.
При „Трифон Зарезан“ не става дума само за изграждането на едно мостово съоръжение. Проектът е за възстановяване на общинския път VAR 1082 и на прекъснатата панорамна връзка Варна–Златни пясъци – от връзката с републикански път I-9, през свлачищния участък, до района на комплекс „Ривиера“. Ключовият елемент е нова стоманобетонна естакада с дължина около 280 метра, която трябва да премине над активната свлачищна зона и да бъде фундирана дълбоко в устойчива земна основа.
Конкретният обхват трябва да включва не само естакадата, а проектиране и възстановяване на пътното платно и прилежащите участъци, укрепителни и отводнителни дейности, съоръжения за безопасност, организация на движението и трайно наблюдение на свлачищните процеси. Това е важно, защото само премостване без овладяване на водите и без контрол върху геодинамиката няма да даде устойчиво решение.
Има одобрено проектно предложение по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027, а Община Варна обяви инженерингова обществена поръчка за проектиране и строителство. Към 20 август 2026 г. са подадени две оферти и двамата кандидати са допуснати до следващия етап. Следователно измеримият резултат вече не е ново обещание, а избор на изпълнител, приключване на техническото проектиране, договорен график и реален старт на строителството.
Още по време на предизборната кампания заснех клип при буните и показах тяхното тежко и опасно състояние. Затова тази тема не е нова за мен и не я поставям едва сега. Поех публичен ангажимент и искам той да бъде проследим – да има обследване, готов проект, определен източник на финансиране и започнали реални дейности.
Ще публикувам периодичен отчет по тези ангажименти: какво съм поставил пред институциите, какъв отговор съм получил, какво е изпълнено и къде има забавяне. Ако след една година няма напредък, ще кажа открито какво не съм успял да постигна и защо.
Искам след една година хората да виждат реално придвижване по Аспаруховия мост, втория мост, буните и целия проект „Трифон Зарезан“ – не поредните обещания, а проекти, финансиране, срокове и започнала работа.
Калоян Георгиев: И един по-личен въпрос – след години работа в местната власт и вече като депутат, кое Ви мотивира да продължавате в политиката и какво бихте искали хората във Варна да знаят за Вас, което обикновено остава извън политическите новини?
Евгени Дянков: Мотивира ме убеждението, че натрупаният опит трябва да бъде използван за постигането на реални резултати. Работил съм в търговията, услугите, маркетинга, банковия сектор и строителния бизнес. Впоследствие създадох собствен частен бизнес в сферата на строителството, търговията с недвижими имоти, финансовите услуги, езиковите преводи и легализациите, а след това продължих своето развитие в местната власт. Познавам работата на администрацията, механизмите за финансиране и практическите трудности при изпълнението на един проект. Това ми позволява да виждам проблемите не само политически, а и като човек, който трябва да намери работещо решение.
Не възприемам политиката като самоцел или като присъствие в медиите. За мен тя има смисъл, когато след поставен въпрос или поет ангажимент има конкретна промяна. Варна ми е дала образование, професионално развитие и възможност да участвам в управлението на града. Затова приемам работата си в Народното събрание като отговорност към града и хората, които са ми дали доверие.
Това, което обикновено остава извън политическите новини, е, че предпочитам прекия контакт с хората. Работата ми като заместник-кмет и многобройните срещи с граждани, включително по програмите за саниране, ме научиха първо да изслушвам, а след това да обяснявам честно какво може да бъде направено и какво не зависи от мен.
Не обичам да давам лесни обещания. Предпочитам да поема по-малко ангажименти, но да ги следвам докрай. Вероятно понякога реагирам по-остро, когато виждам бездействие, формално отношение или прехвърляне на отговорност. Причината е, че смятам, че времето на хората не трябва да бъде губено, а публичната длъжност е задължение да свършиш работа.
Искам хората във Варна да знаят, че оставам достъпен за разговор и критика. Няма как винаги да сме на едно мнение, но държа да говоря открито и да нося отговорност за думите и решенията си.
Не искам да бъда запомнен като политик, който просто е заемал определена длъжност. Искам да бъда оценяван като човек, който познава Варна, не се крие от проблемите и довежда поетите ангажименти докрай.
