Кое точно ни е скъпото? Бъдещето на децата ни ли?
Като част от екипа зад проекта за новата сграда на Математическата гимназия (МГ) във Варна, няма как да остана безучастен към поредните изказвания – този път от министъра на образованието Георги Вълчев при визитата му в града, че проектът ни бил „прекалено амбициозен“ и „не по силите на МОН и Общината“.
Нека си поговорим в числа, защото сме Математическа гимназия, и да видим кое му е „скъпото“ на този проект. Реално погледнато, изобщо не е скъп, а е напълно съобразен с днешните реалности и изисквания.
Намираме се в пълен Параграф 22. От една страна, Министерството на образованието (МОН) има собствена Наредба 24 с ясни и безкомпромисни изисквания за това на какви пространствени и функционални параметри трябва да отговарят новите училища, за да отворят изобщо врати. Когато обаче ние сложим на масата проект, който ги изпълнява, макар и оптимизиран до санитарния минимум за подобен мащаб, изведнъж същите тези хора ни казват: „Ама то е много скъпо!“.
Чувам и репликата: „Ами какво ще кажат другите училища, ако дадем толкова пари за вас?“ Ами много просто – полека-лека и други такива проекти ще се случат! Нима ще вдигнем ръце и ще се примирим, че не можем да строим адекватна среда за свръхталантливите си деца, само за да не се обиди някой?
Хайде да сравним мащабите и цените
Кое точно му е скъпото, ако го погледнем като цена на квадратен метър? Стойността на нашия проект гравитира около 1400 евро на квадрат. Това включва строителство от нулата на високотехнологична сграда за 1500 ученици, която ще служи десетилетия. За да имаме реална база за сравнение, нека погледнем навън и у нас:
В Европа: В австрийското провинциално градче Глогниц преди няколко години изградиха училищен център (Schulzentrum Gloggnitz) за 26 милиона евро – за многократно по-малък брой ученици(в обшина с малко над 5000 жители)! Според актуалните строителни индекси, изграждането на ново училище във Великобритания днес струва между 3000 и 3500 евро на кв.м., а в Германия референтните стойности често надхвърлят 4000 евро на кв.м. Ако адаптираме този мащаб за нашата икономика, проектът на МГ не е разточителен – той е абсолютният санитарен минимум за качество.
В съседните страни: Докато ние дебатираме дали ни е скъпо, съседите ни инвестират масирано. В Гърция, например, новият кампус на Pierce (Американския колеж) в Източна Атика, изграден за над 1200 ученици, надхвърли 40 милиона евро инвестиция за първия си етап. В Турция, модернизацията и изграждането на нови STEM ориентирани училища е държавна политика. Там никнат образователни мега-кампуси за десетки милиони, докато ние броим стотинките за единствената ни подобна гимназия във Варна.
В България: Не е нужно да гледаме към Европа, погледнете Бургас. Кметът Димитър Николов при всяка възможност се хвали с инвестициите в образованието. Но нека бъдем конкретни. Професионалната гимназия по компютърно програмиране там не е строена от нулата – тя е базирана на реконструкция на съществуващи стари сгради, което е в пъти по-евтино начинание. Въпреки това, само за изграждането на един скромен допълнителен корпус към нея се дадоха над 1,6 милиона евро. Успоредно с това, за изграждането на малък филиал на основно училище в квартал Крайморие (предвиден за едва 9 класни стаи и около 200 деца) се отделят над 2,6 милиона евро без ДДС. Когато обаче стане дума за Варна и за мащабен, изцяло нов високотехнологичен кампус за 1500 деца от най-елитната ни гимназия – пак оставаме с празни ръце и чуваме „няма как“.
Избиване на сметките и експлоатационен срок
Има и още нещо, което малцина знаят или умишлено премълчават – как се отопляват и поддържат старите училища днес. В момента се наливат безумни пари в парно, ток и кърпене на амортизирани сгради, които буквално изхвърлят енергията през прозорците.
Нашият проект е разработен по най-съвременните стандарти за енергийна ефективност. Това означава, че първоначалната инвестиция ще се избие от сметките в дългосрочния експлоатационен срок на сградата. Модерните системи за климатизация и изолация драстично ще намалят разходите за поддръжка, превръщайки проекта в икономически рентабилна инвестиция, а не в прост бюджетен „харч“.
Ако го сметнем като ползватели, говорим за 1500 деца всеки божи ден, в продължение на десетилетия! Не искам да противопоставям сектори, но никой не пита колко десетки милиони гълта един стадион, който събира 5000 човека за 10 мача в годината. Тук говорим за всекидневно изграждане на човешкия капитал на България.
Вместо „не може“, нека обсъдим „как да стане“
По моя съвсем прясна информация, в Община Варна има консенсус да се задели 1/3 от необходимата за изграждането сума, именно защото се осъзнава, че проектът е уникален и изключително важен. В миналото сме имали категоричната подкрепа и на кмета, и на председателя на Общинския съвет, и вярвам, че тази воля е още жива.
В този ред на мисли, моят апел към министър Вълчев е отправен с най-голямо уважение и най-добри намерения: нека да не казваме просто, че „не може“, а заедно да намерим формулата как това да стане. Искрено се надявам, че някой е подвел министъра с грешен анализ на ситуацията. Не бива да се подминава с лека ръка проект, който е от такова стратегическо значение за изграждането на местния и националния интелектуален капацитет.
Нещо повече – след своята реализация, този кампус може да се превърне в пилотен проект и еталон за съвременна образователна инфраструктура, чийто модел впоследствие да бъде мултиплициран и реализиран и на други места в страната.
Приоритетите на един град като Варна трябва да бъдат ясни и категорични: образование, здравеопазване, инфраструктура, масов спорт и привличане на инвестиции. Това е формулата за развитие.
Проектът за МГ Варна е много повече от проект за училище. Това не са просто едни класни стаи с катедри и дъски. Това е мултифункционален STEM център, зала за събития, притегателен център за млади умове. Това трябва да бъде морският ни фар в мрака!
И ако държавата продължава да смята, че бъдещето на децата ѝ е „прекалено амбициозно“, значи проблемът не е в нашия проект. Проблемът е в тяхната липса на визия.
Ролята на една държава не е просто да закърпва бюджети до следващия мандат, а да демонстрира размах, смелост и поглед десетилетия напред, градейки институции и капитал, които ще надживеят всички ни.
Мартен Демирев, председател на Фондация МГ Д-р Петър Берон – гр. Варна
