Сметище. Джунгла. Мол. Строеж. А някъде там, между боклука, бурените и крановете – гробове.
Картината около Централните гробища във Варна поставя болезнен въпрос: това ли е уважението, което дължим на хората, които са ни предшествали?
Място, което би трябвало да носи тишина, достойнство и памет, не бива да оставя усещане за изоставен терен. Сред отпадъци, обрасла растителност и строителна техника границата между място за поклон и занемарено пространство изглежда все по-размита.
Тук не става дума просто за треви, боклук или неподдържани алеи. Става дума за паметта. За гробовете на родители, баби и дядовци, близки и непознати хора, чийто живот е част от историята на Варна.
Докога безразличието ще бъде норма? Кой носи отговорност за състоянието на това място и кога ще бъде даден ясен отговор на хората, които идват тук, за да отдадат почит?
Паметта не трябва да бъде погребвана под бурени и отпадъци.
Централните гробища са място за хората, които вече ги няма. Но начинът, по който се грижим за него, говори много за нас – тези, които сме останали.
