Бояна Йорданова, директор на ДГ „Ален мак“ във Варна, е сред хората, които ежедневно работят за създаването на спокойна, сигурна и вдъхновяваща среда за децата. Със своя професионализъм и отдаденост тя ръководи екипа на детската градина и поставя акцент върху качественото образование, грижата и развитието на всяко дете.
Калоян Георгиев: Когато поехте ръководството на градината, каква беше тя тогава и какво е най-същественото, което успяхте да промените през годината?
Бояна Йорданова: Когато поех ръководството на ДГ „Ален мак“, аз не видях просто една детска градина, която трябва да бъде управлявана. Видях градина с история, традиции, потенциал и огромни възможности за развитие. Това беше детска градина с авторитет, предпочитана от родителите и утвърдена в общественото пространство, но аз вярвах, че можем да надградим постигнатото и да превърнем този потенциал в още по-видими резултати.
Още от първия ден за мен беше важно да не променяме само материалната среда. Исках да променим начина, по който децата учат, играят, общуват и откриват света, начина, по който работи екипът, и начина, по който детската градина взаимодейства с родителите и общността.
Затова поставихме началото на мащабна промяна, основана на една проста философия – когато имаш мотивиран екип, ясна визия и смелост да реализираш идеите си, една година може да промени облика на една институция.
Една от първите ни задачи беше да създадем по-сигурна, функционална и модерна среда за децата. Бяха премахнати изсъхнали и опасни дървета, бяха изградени четири нови кабинета, ремонтирани бяха пет занимални, а най-важното – създадохме една изцяло нова група. Това не са просто строително-ремонтни дейности. За мен всяка промяна в средата има смисъл тогава, когато води до по-добри условия за детето.
Паралелно с това насочихме усилията си към модернизиране на образователния процес. В ДГ „Ален мак“ все по-силно присъстват иновациите, интерактивността, съвременните образователни подходи и ученето чрез преживяване. Искаме детето да не бъде пасивен слушател, а активен участник, откривател, творец и изследовател.
Изключително важна част от промяната е и нашата работа за приобщаването на децата със специални образователни потребности. Постигнахме висок процент на приобщени деца и за мен това е един от най-ценните резултати. Защото успехът на една детска градина не се измерва единствено с броя на грамотите и наградите. Той се измерва и с това дали всяко дете се чувства видяно, прието, разбрано и подкрепено.
Нашият екип вярва, че различието не разделя, а обогатява. Затова изграждаме среда, в която всяко дете има възможност да развива своите способности и да бъде успешно по свой собствен начин.
А резултатите от тази философия вече са видими.
Само за една година децата на ДГ „Ален мак“ са спечелили огромен брой отличия в регионални, национални и международни конкурси, като броят на получените грамоти надхвърля 1500. Зад всяка грамота обаче стои не просто награда, а детски труд, талант, въображение, подкрепа от учителя и вяра от страна на семейството.
Особено горда съм и от факта, че нашият екип успя да спечели почти всички възможни отличия и признания в системата на образованието, което е изключително висока оценка за професионализма, отдадеността и ежедневната работа на хората, които стоят зад успехите на ДГ „Ален мак“.
Само за една година разработихме и спечелихме 12 проекта, които ни дадоха възможност да развиваме нови идеи, да създаваме по-добра среда и да разширяваме възможностите пред децата и педагогическите специалисти.
Направихме и важна крачка към международното сътрудничество. Реализирахме партньорства с организации и институции от Турция и Испания, а съвсем скоро предстои да разширим международното си сътрудничество и с Италия и Монголия. За нас това е възможност да бъдем част от един по-голям свят – да обменим идеи, култури, добри практики и вдъхновение.
Постепенно ДГ „Ален мак“ започна да се утвърждава и като иновативна и екологично ориентирана детска градина. Екологичното възпитание не е просто отделна инициатива – то е начин да учим децата да обичат природата, да я пазят и да разбират своята отговорност към света, в който живеят.
Но ако трябва да посоча само една най-съществена промяна, бих казала, че това е промяната в енергията и самочувствието на цялата институция.
За една година успяхме да създадем усещането, че можем повече.
Че можем да мечтаем по-смело.
Че можем да бъдем иновативни.
Че можем да бъдем разпознаваеми.
Че можем да създаваме успехи, а не просто да ги очакваме.
И най-важното – че можем да работим като един истински екип.
Моята управленска концепция беше разработена за четиригодишен период. В нея бях заложили конкретни цели, промени и резултати, които да бъдат постигнати постепенно в рамките на тези четири години.
Това, което ме кара да се гордея най-много, е, че голяма част от заложеното за четири години успяхме да реализираме само за една.
Това не е резултат от един човек.
Това е резултат от екип, който има обща посока, доверие и желание да остави следа.
Аз вярвам, че директорът не трябва просто да управлява една институция. Той трябва да има визия за нейното бъдеще, да вдъхва увереност на хората и да създава условия всеки член на екипа да разгърне потенциала си.
Днес ДГ „Ален мак“ е едновременно градина с традиции и градина с поглед към бъдещето. Градина, в която се създава модерна образователна среда, насърчава се творчеството, развиват се талантите, приобщават се децата, работи се по проекти, изграждат се международни партньорства и се възпитават личности.
А най-голямото признание за нас не са само наградите.
То е доверието на родителите, усмивките на децата, признанието на обществото и усещането, че всеки ден правим нещо смислено.
Защото една детска градина не се измерва само с това как изглежда.
Тя се измерва с това какви хора излизат от нея.
И моята мечта за ДГ „Ален мак“ е именно такава – да бъде място, в което всяко дете открива своя талант, изгражда увереност, учи се да бъде добро, смело и любопитно и прави първите си крачки към това да се превърне в успешна личност.
Затова вярвам, че най-съществената промяна през тази година не е една конкретна сграда, кабинет, ремонт или награда.
Най-съществената промяна е, че превърнахме потенциала в реалност.
И доказахме, че когато една общност – деца, учители, родители и ръководство – върви в една посока, една година може да бъде достатъчна, за да се случи промяна
Калоян Георгиев: Кои са постиженията, с които най-много се гордеете като директор – както по отношение на децата, така и на екипа и средата, в която те се развиват?
Бояна Йорданова Най-много се гордея с това, че успяхме да създадем среда, в която успехът не е изключение, а естествен резултат от отношението ни към децата и към работата.
За мен директорът не трябва просто да отчита резултати. Той трябва да създава условия хората около него да разгърнат най-доброто от себе си. Затова, когато погледна назад към тази година, най-ценното за мен е не конкретната цифра или конкретното отличие, а промяната в начина, по който мислим за възможностите пред нас.
При децата най-голямото ми удовлетворение е, когато виждам самоуверени, любопитни и активни деца, които не се страхуват да опитват. Защото в ранното детство не е важно само какво знае детето. Много по-важно е дали вярва, че може да научи още, дали задава въпроси, дали има смелост да създава, да греши и да опитва отново.
Именно това се стремим да изграждаме – не просто добре подготвени деца, а личности със самочувствие, въображение и вътрешна мотивация.
Гордея се и с факта, че успяхме да дадем възможност на много деца да открият свои силни страни, които иначе може би биха останали незабелязани. Едно дете може да има талант в изкуството, друго – в музиката, трето – в общуването, четвърто – в откривателството и експеримента. Нашата задача е да дадем сцена на всички тях.
Особено ценя и това, че постепенно изграждаме у децата усещането, че тяхното мнение има значение. Когато едно дете разбере, че може да предложи идея, да бъде чуто и да участва в създаването на нещо, то започва да се чувства отговорно и значимо. А това е една от първите стъпки към активния и уверен човек.
По отношение на екипа моето най-голямо постижение е, че виждам професионална общност, а не просто колектив от хора.
Това е много голяма разлика.
Колективът изпълнява задачи. Екипът има обща кауза.
И аз вярвам, че през тази година успяхме да се доближим именно до това – хора с различен характер, опит и професионален път да работят с усещането, че са част от нещо общо.
За мен добрият екип не е екип, в който всички мислят еднакво. Напротив – ценя различните идеи, различните гледни точки и смелостта човек да каже: „Имам друга идея, нека опитаме.“
Искам учителите да се чувстват свободни да творят. Да не работят по инерция. Да не се страхуват от новото. Да знаят, че зад тях стои ръководство, което очаква професионализъм, но същевременно дава доверие и пространство за развитие.
Гордея се, когато виждам учител, който е повярвал повече в собствените си възможности. Когато виждам човек от екипа, който започва проект, поема инициатива, търси партньори или създава нещо, което не е правил досега.
Това за мен е истинско професионално израстване.
А що се отнася до средата – вярвам, че тя трябва да провокира детето, а не просто да бъде красива.
Една съвременна детска градина трябва да дава възможност на детето да бъде изследовател, творец, експериментатор и откривател. Пространството трябва да „говори“ на детето и да му казва: „Тук можеш да опиташ. Тук можеш да създадеш. Тук можеш да бъдеш себе си.“
Затова за мен средата има и педагогическа функция.
Тя трябва да възпитава отношение към красотата, природата, реда, другия човек. Трябва да създава усещане за принадлежност.
Но има и още нещо, с което се гордея много – промяната в общественото усещане за това какво може да бъде една детска градина.
Детската градина често се възприема единствено като място, в което децата прекарват времето си до началото на училището. Аз категорично не мисля така.
Детската градина е мястото, в което се поставят основите.
Тук се изгражда първото отношение към знанието.
Тук детето разбира дали светът е интересен.
Тук започва да разбира какво означава да бъдеш част от общност.
Тук се учи да споделя, да помага, да отстоява себе си и същевременно да уважава другия.
И затова приемам управлението на ДГ „Ален мак“ не просто като административна позиция, а като отговорност към бъдещето.
Може би най-голямата ми гордост е именно в това, че започнахме да гледаме на всяко ежедневно действие през въпроса:
„Какво ще даде това на детето?“
Ако отговорът е – повече увереност, повече възможности, повече любопитство, повече самостоятелност, повече радост от ученето – тогава знаем, че си заслужава.
Защото директорът може да бъде доволен от една добре свършена административна задача.
Но истински горд може да бъде тогава, когато види деца, които вярват в себе си, учители, които вярват в децата, и общност, която вярва в своята детска градина.
И точно това е посоката, която искам да продължим да следваме.
Калоян Георгиев: Днес родителите имат все по-високи очаквания към детските градини. Как „Ален мак“ се стреми да отговори на тези очаквания и да бъде място, в което децата не просто се отглеждат, а получават добра основа за бъдещето си?
Бояна Йорданова: Днешният родител има пълното право да бъде взискателен. Той не поверява на детската градина просто няколко часа от деня на своето дете – той ни поверява най-ценното, което има.
Затова за мен високите очаквания на родителите не са натиск. Те са отговорност и доверие, което трябва ежедневно да оправдаваме.
В ДГ „Ален мак“ се стремим да бъдем много повече от място, в което детето е нахранено, обгрижено и в безопасност. Това е абсолютният минимум. Нашата задача е да дадем на детето стабилна основа, върху която постепенно да изгради своята личност.
За мен добрата детска градина трябва да отговаря едновременно на три въпроса:
Чувства ли се детето щастливо и сигурно?
Развива ли своите способности?
Подготвяме ли го за света, в който ще живее?
Ако липсва един от тези елементи, образованието не е пълноценно.
Затова поставяме в центъра детето като личност, а не просто като участник в образователния процес.
Всяко дете идва със своя темперамент, интереси, способности, страхове и потребности. Едно от най-големите предизвикателства пред съвременното образование е да не се опитваме да поставим всички деца в един и същ модел.
Ние искаме да разпознаваме индивидуалността.
Когато едно дете е по-срамежливо – да му дадем време и сигурност.
Когато е много любопитно – да му дадем възможност да задава още въпроси.
Когато има силно въображение – да му дадем пространство да твори.
Когато среща трудност – да не го караме да се чувства различно или неспособно, а да му помогнем да открие своя начин да я преодолее.
За мен това е един от най-важните белези на добрата детска градина – да вижда детето, а не просто групата.
Искаме да възпитаваме умения, а не само знания
Светът, в който днешните деца ще бъдат възрастни, ще бъде много различен от света, който познаваме днес.
Затова не можем да подготвяме децата единствено за това да възпроизвеждат информация. Трябва да ги подготвяме да мислят, да общуват, да работят с другите, да решават проблеми, да бъдат адаптивни и да продължават да учат през целия си живот.
Затова в нашата работа насърчаваме любопитството, инициативността, творческото мислене и самостоятелността.
Искаме детето да не пита само:
„Какъв е правилният отговор?“
А да започне да пита:
„Защо?“
„Как?“
„Ами ако опитаме по друг начин?“
Това са въпросите, които изграждат бъдещия човек.
Родителят не е външен човек в детската градина
За мен изключително важно е отношенията с родителите да бъдат изградени върху откритост, уважение и партньорство.
Ние не можем да възпитаваме едно дете успешно, ако семейството и детската градина вървят в различни посоки.
Учителят познава детето в една среда. Родителят го познава в друга. Когато тези две гледни точки се срещнат, получаваме много по-пълна картина на детето.
Затова искаме родителите да бъдат активни партньори, а не просто хората, които сутрин оставят детето и следобед го прибират.
Искаме да ги включваме в живота на градината, да чуваме мнението им, да приемаме обратната връзка и да обсъждаме заедно как можем да бъдем по-добри.
Разбира се, когато имаме високи очаквания, неизбежно има и различни мнения. За мен това не е проблем. Напротив – диалогът е част от развитието.
Не вярвам, че една институция става по-добра, когато всички около нея мълчат. Тя става по-добра, когато хората могат да задават въпроси, да дават предложения и да търсят решения.
А най-важното е детето да обича да идва
Можем да имаме най-съвременните методи, най-добрите програми и прекрасна среда, но ако детето идва сутрин с нежелание и страх, значи сме пропуснали нещо много важно.
За мен първият въпрос е:
„Как се чувства детето тук?“
Ако то се чувства спокойно, прието и значимо, тогава започва да учи с желание.
Затова се стремим „Ален мак“ да бъде място, в което детето може да бъде себе си. Място, в което грешката не е провал, а възможност да опиташ отново. Място, в което въпросите са добре дошли. Място, в което успехът не означава всички да бъдат еднакво добри в едно и също нещо.
Защото бъдещето не започва в първи клас
То започва много по-рано.
Започва с първото „Аз мога“.
С първото приятелство.
С първото самостоятелно решение.
С първия опит да помогнеш на някого.
С първия път, когато детето преодолее трудност и разбере, че не трябва да се отказва.
И именно тези малки моменти изграждат големите личности.
Нашата цел е, когато децата напуснат „Ален мак“, да не са просто подготвени за училище. Искаме да бъдат подготвени за ученето.
Да имат любопитство.
Да имат увереност.
Да умеят да общуват.
Да уважават различията.
Да могат да работят с другите.
Да не се страхуват от новото.
И преди всичко – да вярват в себе си.
Защото ние не знаем какви професии ще съществуват, когато днешните ни деца станат възрастни. Не знаем какви технологии ще използват и пред какви предизвикателства ще бъдат изправени.
Но знаем какви качества ще им бъдат нужни – човечност, любопитство, адаптивност, увереност, отговорност и способност да учат и да се развиват.
И ако можем да дадем именно това на децата, тогава ще сме изпълнили най-важната си задача.
Защото добрата детска градина не просто се грижи за детето днес.
Тя мисли за човека, който това дете ще бъде утре.
си.
Защото ние не знаем какви професии ще съществуват, когато днешните ни деца станат възрастни. Не знаем какви технологии ще използват и пред какви предизвикателства ще бъдат изправени.
Но знаем какви качества ще им бъдат нужни – човечност, любопитство, адаптивност, увереност, отговорност и способност да учат и да се развиват.
И ако можем да дадем именно това на децата, тогава ще сме изпълнили най-важната си задача.
Защото добрата детска градина не просто се грижи за детето днес.
Тя мисли за човека, който това дете ще бъде утре.
Калоян Георгиев: Как се промени екипът на детската градина през времето, в което я ръководите и каква е ролята на учителите и специалистите за развитието на „Ален мак“?
Бояна Йорданова: Когато говорим за промяна в една образователна институция, много лесно можем да започнем с материалната база, новите инициативи или постигнатите резултати. Но зад всичко това винаги стоят хората.
Затова аз вярвам, че най-важната промяна в „Ален мак“ е промяната в начина, по който работим заедно.
Още в началото за мен беше важно да създам не просто добре организиран колектив, а екип, който има обща посока и усещане за смисъл.
Защото учителят не може да даде на детето вдъхновение, ако самият той не се чувства вдъхновен.
Не може да очакваме от него да бъде творчески, ако се страхува да предлага идеи.
Не можем да искаме да насърчава детската инициативност, ако самият той няма пространство за професионална инициатива.
Затова един от основните ми принципи като директор е доверието.
Давам доверие, но очаквам отговорност.
Давам свобода, но очаквам професионализъм.
Подкрепям идеите, но очаквам те да бъдат превърнати в реални действия.
И мисля, че именно тази комбинация постепенно променя начина, по който хората работят.
Искам учителят да бъде автор, а не изпълнител
Съвременният учител има много по-голяма роля от това да следва готов сценарий.
Той трябва да бъде човекът, който наблюдава, анализира, открива потребностите на детето и търси най-добрия начин да го развива.
Затова насърчавам колегите да експериментират, да търсят нови подходи, да споделят добри практики и да не се страхуват да променят нещо, когато виждат, че може да бъде направено по-добре.
За мен професионализмът не означава да кажеш:
„Винаги сме го правили така.“
Понякога професионализмът означава да имаш смелостта да кажеш:
„Нека опитаме нещо ново.“
И когато един учител направи тази крачка, моята задача като директор е да го подкрепя. Екипът се променя, когато започне да мисли като общност
Една от най-големите ми цели е да преодолеем усещането, че всеки работи само в рамките на своята група или своята длъжност.
Детската градина е един организъм.
Това, което се случва в една група, влияе на цялата институция. Успехът на един човек трябва да бъде повод за радост за всички, а трудността на един колега трябва да бъде нещо, за което останалите са готови да помогнат.
Затова ценя много споделянето на идеи и взаимната подкрепа.
Искам човекът да знае, че когато има труден момент, не е сам.
Искам също така всеки да усеща, че неговият труд има значение.
Защото една детска градина не се изгражда само от педагогическите специалисти. В нея има много хора, които често остават извън светлината на прожекторите, но са част от ежедневието на децата и от атмосферата в институцията.
Всеки има своята роля.
И всяка роля е важна.
Учителят е човекът, който превръща една идея в преживяване
Можем да имаме прекрасна концепция, модерна среда и много идеи, но ако няма учител, който да ги превърне в преживяване за детето, всичко остава само на хартия.
Учителят е този, който вижда детската усмивка.
Който забелязва, че едно дете днес е по-тихо от обикновено.
Който разбира кога трябва да насърчи и кога просто трябва да прегърне.
Който може да превърне един обикновен ден в приключение.
Именно затова ролята на учителя в „Ален мак“ е много повече от професионална.
Тя е човешка.
А специалистите в детската градина допълват тази грижа, защото всяко дете има различни потребности и понякога се нуждае от различен вид подкрепа.
За мен силната институция е тази, в която педагогът, специалистът и семейството не работят поотделно, а заедно около детето.
И още нещо е важно – да се грижим и за хората, които се грижат за децата
Понякога забравяме, че учителят също има нужда от подкрепа, признание и мотивация.
Тази професия изисква огромна емоционална отдаденост.
Учителят не оставя емоциите си на входа на детската градина. Той носи със себе си отговорността за десетки малки личности, техните страхове, радости, конфликти, успехи и нужди.
Затова за мен доброто управление включва и грижа за екипа.
Да чуваш хората.
Да забелязваш усилията им.
Да признаваш труда им.
Да бъдеш до тях, когато има трудност.
Да им дадеш възможност да се развиват.
И да им показваш, че професионализмът им е ценен.
Вярвам в екип, който не чака промяната, а я създава
Това е може би най-важната промяна, която искам да виждам в „Ален мак“.
Не искам хора, които просто чакат да им кажат какво да направят.
Искам хора, които казват:
„Имам идея.“
„Виждам възможност.“
„Мога да помогна.“
„Нека го направим.“
Това е културата, която искам да изграждаме.
Защото директорът може да даде посока, но не може сам да измине пътя.
Пътя го извървява екипът.
И когато един екип започне да вярва, че неговите идеи могат да променят средата, тогава промяната става устойчива.
Затова аз не виждам учителите и специалистите просто като служители на една институция.
Виждам ги като създатели на нейното бъдеще.
Те са хората, които всеки ден оставят малки следи в децата. Някои от тези следи може никога да не бъдат измерени с грамота или статистика, но именно те могат да останат за цял живот.
И за мен най-голямото доказателство за силата на един екип е не когато всичко върви лесно.
А когато предизвикателството е голямо и хората си кажат:
„Ще се справим. Заедно.“
Това е екипът, който искам да бъде „Ален мак“.
Екип от професионалисти, но преди всичко – от хора, които вярват в децата и в смисъла на това, което правят.
Калоян Георгиев: Има ли проект или промяна, реализирани през последните години, които на пръв поглед може да изглеждат малки, но според Вас са променили ежедневието на децата и работата на екипа?
Бояна Йорданова: Да. И всъщност мисля, че именно тези промени са едни от най-ценните.
Когато човек ръководи една институция, много лесно е да се впечатли от големите неща – от проектите, от видимите резултати, от мащабните инициативи. Но с времето разбираш, че качеството на една детска градина се създава най-вече в малките ежедневни моменти.
Понякога една промяна, която изглежда незначителна на хартия, може да промени начина, по който едно дете преживява целия си ден.
За мен такъв пример е създаването на по-голямо пространство за детска инициатива и избор.
Опитваме се все повече да даваме на децата възможност не просто да изпълняват това, което възрастният е решил, а да избират, да предлагат, да експериментират и да участват в създаването на самото преживяване.
На пръв поглед това може да изглежда като малка педагогическа промяна.
Но всъщност тя променя много.
Детето започва да усеща:
„Моят избор има значение.“
А това изгражда самостоятелност.
Когато едно дете избере с какво да работи, как да представи идеята си или как да участва в дадена дейност, то не просто играе – то упражнява вземане на решения, поема отговорност и започва да вярва повече в собствените си възможности. Играта и целенасоченото педагогическо насочване могат да създават богати възможности за развитие на комуникация, сътрудничество, критическо и творческо мислене.
Друга малка, но много важна промяна за мен е начинът, по който разговаряме с децата.
Опитваме се все по-малко да даваме готови отговори и все повече да задаваме въпроси.
Вместо:
„Това е така.“
да попитаме:
„Как мислиш?“
„Защо се случи?“
„Как можем да го направим по друг начин?“
„Какво ще стане, ако…?“
Това променя ролята на детето.
То вече не е просто слушател. Става изследовател.
И точно в тези малки разговори започва да се изгражда мисленето.
Има и промени, които са още по-малки – но може би още по-важни.
Например начинът, по който посрещаме детето сутрин.
За възрастния това може да е просто начало на работния ден.
За едно дете обаче първите няколко минути могат да определят целия му ден.
Затова вярвам, че детето трябва да бъде видяно.
Не просто преброено в списъка.
Не просто заведено в групата.
А видяно като човек.
Едно „Добро утро, радвам се да те видя“, усмивката, краткият разговор, интересът към това как се чувства – това са малки неща.
Но именно от такива малки неща се създава чувството за сигурност и принадлежност.
И когато детето знае, че има възрастен, който го вижда и чува, то по-лесно се осмелява да учи, да общува и да опитва нови неща. Съвременните изследвания върху ранното развитие поставят именно качеството на отношенията и усещането за сигурност сред важните условия за любопитството, саморегулацията и ученето.
Малките промени промениха и начина, по който работи екипът.
Започнахме да обръщаме повече внимание на споделянето на идеи.
Една добра идея вече не остава само в една група или при един учител.
Когато някой направи нещо интересно, търсим начин то да бъде видяно и от останалите.
Защото добрата практика не трябва да бъде лична собственост на един човек.
Тя трябва да се споделя.
Това постепенно създава друга професионална култура – хората започват да се питат не само:
„Какво мога да направя аз?“
а:
„Какво можем да направим заедно?“
И това е огромна промяна.
Един от най-важните ни принципи е и да превръщаме обикновения ден в преживяване.
Не всяко учене изисква специален проект.
Понякога една разходка в двора може да се превърне в разговор за природата.
Една паднала есенна листа – в малко изследване.
Една детска рисунка – в повод за разказ.
Една грешка – в урок.
Един конфликт между две деца – в възможност да поговорим за приятелството, чувствата и уважението.
Точно това според мен е разликата между просто организирано ежедневие и истинска образователна среда.
Не е необходимо всеки ден да бъде грандиозен.
Необходимо е всеки ден да има смисъл.
И може би най-малката промяна с най-голям ефект е една философия:
Да не бързаме да правим нещата вместо децата.
Да им дадем време.
Да им дадем възможност да опитат.
Да им позволим да сгрешат.
Да ги насърчим да намерят собствено решение.
Понякога за възрастния е много по-бързо да помогне.
Но когато постоянно правим нещата вместо детето, му отнемаме възможността да разбере:
„Аз мога.“
А това „Аз мога“ е една от най-ценните основи, които можем да му дадем.
Затова, ако трябва да посоча промяната, която смятам за най-значима, тя всъщност не е един конкретен проект.
Тя е промяна в отношението към ежедневието.
Да търсим възможност за развитие във всяка ситуация.
Да чуваме детския глас.
Да даваме повече избор.
Да насърчаваме повече инициативност.
Да превръщаме играта в учене, а ученето – в преживяване.
И да разбираме, че голямата промяна в една детска градина невинаги започва с нещо голямо.
Понякога започва с една усмивка.
С един въпрос.
С едно „Опитай сам“.
С едно „Какво мислиш?“.
С едно „Имам идея“.
И когато тези малки моменти се повторят стотици пъти, ден след ден, те постепенно променят цялата атмосфера на една детска градина.
Тогава разбираш, че най-големите промени невинаги се виждат отдалеч.
Те се усещат от децата.
Калоян Георгиев: Какви са най-големите предизвикателства пред една модерна детска градина днес – и как успявате да намерите баланса между традициите и новите подходи в работата с децата?
Бояна Йорданова: Според мен най-голямото предизвикателство пред една модерна детска градина днес е да върви с времето, без да губи човешкото.
Децата растат в свят, който се променя изключително бързо. Технологиите са навсякъде, информацията е достъпна за секунди, начинът, по който общуваме, се променя, а очакванията към образованието стават все по-високи.
Но има неща, които не се променят.
Детето все още има нужда от обич.
Има нужда някой да го изслуша.
Да му даде сигурност.
Да му покаже граница.
Да го научи да уважава другия.
Да го научи да бъде добър.
И именно тук според мен е голямата отговорност на съвременната детска градина – да използва новото, без да забравя вечните ценности.
Не вярвам, че традиция и иновация са противоположности
За мен традицията не означава да правим всичко така, както е било преди.
Традицията е да знаем какво не трябва да губим.
Можем да използваме интерактивни технологии, нови методи и съвременни образователни средства, но едновременно с това да пазим приказката, песента, рисуването, играта, празника, книгата, българските обичаи и живото общуване.
Детето може да създава дигитално съдържание, но трябва да умее и да държи молив.
Може да използва съвременни технологии, но трябва да знае как да подаде ръка на приятел.
Може да бъде любопитно към света, но трябва да познава и собствените си корени.
Именно това разбирам под баланс.
Не да избираме между старото и новото, а да вземем най-доброто от двете.
Най-голямото предизвикателство е да подготвим децата за свят, който още не познаваме
Ние не можем да знаем какъв точно ще бъде светът, когато днешните деца станат възрастни.
Но можем да ги подготвим да бъдат уверени в свят на промени.
Затова за мен все по-важни стават умения като самостоятелност, критическо и творческо мислене, комуникация, работа в екип, адаптивност и способност да решават проблеми.
Не искам детето да бъде научено само да следва инструкции.
Искам да се научи да мисли.
Да пита.
Да търси.
Да прави избор.
Да носи отговорност за него.
Това е много по-трудната задача пред педагога, но и много по-смислената.
Друго голямо предизвикателство е дигиталният свят
Технологиите са част от живота на децата и няма смисъл да се правим, че не съществуват.
Въпросът не е дали ще ги има.
Въпросът е как ще ги използваме.
За мен технологията никога не трябва да заменя човека, играта, движението, разговора и реалното преживяване.
Тя трябва да бъде средство, а не цел.
Ако една технология помага на детето да разбере нещо по-добре, да изследва, да създаде или да открие нова възможност – тогава тя има своето място.
Но ако просто го превръща в пасивен потребител, тогава трябва да си зададем въпроса дали наистина му помагаме.
Затова се стремим към разумно съчетаване на дигиталното и реалното.
Детето трябва да може и да изследва чрез съвременни средства, и да играе навън.
И да работи с интерактивни ресурси, и да рисува с ръце.
И да открива информация, и да разговаря с приятел.
Още едно сериозно предизвикателство е темпото на промяната
Понякога от образователната система се очаква много бързо да промени всичко.
Но истинската промяна не се случва само чрез заповед, нова програма или нов термин.
Тя се случва чрез хората.
А хората имат нужда да разберат промяната, да я приемат, да видят смисъла ѝ и да получат увереност, че могат да я реализират.
Затова вярвам в постепенната, осмислена промяна.
Не въвеждаме нещо ново само защото е модерно.
Питаме:
„Какво ще даде това на детето?“
Ако отговорът е убедителен – опитваме.
Ако не е – няма смисъл да го правим само заради самата новост.
За мен иновацията не е да използваш нещо ново. Иновацията е да постигнеш по-добър резултат за детето.
Има и още един баланс – между високите очаквания и детството
Това е много важно.
Днешните родители искат децата им да бъдат успешни, подготвени и конкурентоспособни. Това е разбираемо.
Но не трябва да забравяме, че на тази възраст детето има право просто да бъде дете
Да играе.
Да се изцапа.
Да тича.
Да задава смешни въпроси.
Да измисля свои правила.
Да падне и да стане.
Да мечтае.
Да има време, в което не е необходимо да постига нищо.
Аз вярвам, че не трябва да превръщаме ранното детство в състезание.
Нашата задача е да дадем основа, а не да отнемаме детството в името на резултатите.
А традициите са нашият корен
Особено важно за мен е децата да знаят откъде идват, когато ги учим да гледат към бъдещето.
Българските празници, обичаи, фолклорът, приказките, песните, народното творчество – това не са остарели неща.
Това е памет.
Това е идентичност.
И когато едно дете разбира своите корени, то по-уверено може да бъде част от един глобален свят.
Затова не виждам противоречие между международното и българското, между иновацията и традицията.
Напротив.
Колкото по-отворени сме към света, толкова по-ясно трябва да знаем кои сме.
В крайна сметка балансът започва от самия педагог
Няма универсална рецепта.
Има добри учители, които познават децата си и умеят да преценят кога да използват нов подход и кога една стара, изпитана приказка ще постигне много повече.
Кога да дадат технология.
Кога да я оставят настрана.
Кога да обяснят.
И кога просто да изслушат.
Затова моята роля като директор е да създавам условия учителите да бъдат съвременни професионалисти, но и истински възпитатели.
Да не се страхуват от новото, но и да не приемат всяка новост като задължително подобрение.
Да пазят ценностите, но да не се страхуват да променят методите.
Да имат смелост да експериментират, но и мъдрост да знаят защо го правят.
За мен това е модерната детска градина.
Не тази, която просто изглежда съвременна.
А тази, която разбира времето, в което живеем, но не забравя какво прави човека човек.
Затова не виждам противоречие между международното и българското, между иновацията и традицията.
Напротив.
Колкото по-отворени сме към света, толкова по-ясно трябва да знаем кои сме.
Калоян Георгиев: Ако погледнем напред – какво предстои за ДГ „Ален мак“? Има ли нови проекти, инициативи или промени, които родителите и децата могат да очакват?
Бояна Йорданова: Аз съм човек, който трудно може да каже: „Направихме достатъчно.“
Когато видиш, че една идея работи, естественият въпрос е: „Какво можем да направим още?“
Затова за мен постигнатото до този момент не е финал, а основа за следващия етап.
Пред „Ален мак“ стои много амбициозна посока – да продължим да се развиваме като модерна, иновативна, приобщаваща и отворена към света детска градина, но едновременно с това да запазим онова усещане за уют, човешка близост и сигурност, което е толкова важно за едно дете.
Искам следващият етап да бъде не просто „още от същото“, а надграждане на качеството.
На първо място предстои да продължим да развиваме проектната дейност и да търсим нови възможности – както на национално, така и на международно ниво. Вече имаме създадена култура за работа по проекти и това ни дава увереност да бъдем още по-смели в идеите си.
Искам „Ален мак“ да бъде място, в което проектът не е просто документ, а реално преживяване за детето.
Когато работим по тема, искам детето да я види, да я докосне, да я преживее, да зададе въпроси, да създаде нещо свое и накрая да може да каже:
„Аз участвах в това.“
Това е разликата между формалната дейност и истинското учене.
Ще продължим да отваряме „Ален мак“ към света
Много вярвам в международното сътрудничество и искам то да има все по-видимо присъствие в живота на градината.
Партньорствата ни с различни държави ни дават възможност не просто да обменяме добри практики, а да показваме на децата, че светът е голям, разнообразен и интересен.
Предстои да разширяваме тези контакти и да създаваме нови възможности за обмен на идеи, култури и образователни практики.
Моята мечта е едно дете от „Ален мак“ да расте с усещането, че границите не са ограничение за любопитството му.
Да знае, че има различни езици, различни култури и различни начини на живот, но навсякъде децата имат едни и същи потребности – да бъдат обичани, да играят, да учат и да бъдат приети.
Ще развиваме още по-силно екологичната посока
Искам екологичното възпитание да стане още по-естествена част от ежедневието на децата.
Не просто да говорим за природата, а да живеем с уважение към нея.
Детето трябва да разбере защо се пази водата, защо не се изхвърля отпадък, защо растенията са важни, защо трябва да се грижим за живите същества.
Искам децата да не запомнят само правила, а да изградят отношение.
Защото човек, който като дете се е научил да пази едно цвете, една птица или едно дърво, много по-късно ще разбира и по-голямата си отговорност към света.
Сред приоритетите ни е и изграждането на отношение към здравословния начин на живот още от ранна възраст.
И тук отново не искаме да учим децата само чрез разговор.
Искаме те да преживяват.
Да се движат.
Да играят.
Да откриват защо спортът е удоволствие, а не задължение.
Да изграждат навици, които постепенно се превръщат в естествена част от живота им.
Вече са заложени и нови инициативи в тази посока, включително работа по теми, свързани със здравето и активността на децата.
Ще надграждаме и финансовата и житейската грамотност
Това може да звучи необичайно за детска градина, но аз смятам, че още в ранна възраст можем да поставим основите на много важни умения.
Не става дума децата да учат сложни финансови понятия.
Става дума да започнат да разбират какво означава избор, потребност, желание, спестяване, споделяне, отговорност.
Това са житейски умения.
И точно такива теми искаме да превръщаме в достъпни и интересни преживявания за децата.
Искам да продължим да развиваме и безопасната среда
Безопасността на детето никога не може да бъде просто поредната точка в един план.
Тя е ежедневна отговорност.
Затова ще продължим да работим за изграждането на правилно поведение и навици, свързани с безопасността на пътя, чрез практически ситуации, игри и участие на родителите.
Защото детето не трябва просто да знае правилото:
„Спирам. Оглеждам се. Пресичам.“
То трябва да разбира защо го прави.
Искам безопасността да стане навик, а не заучена информация.
Но има нещо още по-важно, което предстои
Искам да продължим да инвестираме в хората.
В учителите.
В специалистите.
В тяхната квалификация.
В новите идеи.
В професионалното им самочувствие.
Защото всяка модерна среда има смисъл само ако зад нея стоят подготвени и мотивирани хора.
Искам „Ален мак“ да бъде място, в което един млад педагог да вижда перспектива, а един опитен учител да има възможност да предаде своя опит и едновременно с това да продължава да се развива.
А към родителите имам едно много ясно послание
Предстои ни още работа заедно.
Искам родителите да бъдат все по-активна част от живота на детската градина.
Не само като гости на празници.
А като партньори.
Като хора, които могат да предложат идея, да споделят професионален опит, да участват в инициатива, да помогнат на децата да видят света през различна гледна точка.
Вярвам, че когато детето види своя родител и своя учител да работят заедно, то получава много силно послание:
Хората, които се грижат за мен, са един екип.
И най-голямата ми мечта?
След няколко години, когато погледнем назад, да не казваме просто:
Колко много неща направихме.
А:
Колко много деца успяхме да вдъхновим.
Искам всяка следваща година да оставя нещо след себе си.
Нова идея.
Ново партньорство.
Нова възможност.
Нов усмихнат детски спомен.
Ново дете, което е открило своя талант.
Нов учител, който е повярвал повече в себе си.
Ново семейство, което се е почувствало истински част от нашата общност.
Защото бъдещето на „Ален мак“ не го виждам просто като още по-модерна сграда или още повече проекти.
Виждам го като жива, развиваща се образователна общност, която не се страхува да мечтае.
И ако трябва да събера всичко това в едно изречение, бих казала:
Най-хубавото за „Ален мак“ тепърва предстои – защото ние не приключваме с една постигната цел, а използваме всяка постигната цел като начало на следващата мечта.
Като хора, които могат да предложат идея, да споделят професионален опит, да участват в инициатива, да помогнат на децата да видят света през различна гледна точка.
Вярвам, че когато детето види своя родител и своя учител да работят заедно, то получава много силно послание:
„Хората, които се грижат за мен, са един екип.“
Калоян Георгиев: Ако трябва да събера посоката, в която искам да се развива „Ален мак“, в едно послание, то би било: да продължим да бъдем място, което не просто подготвя децата за бъдещето, а им дава увереност, че могат да го създават.
Бояна Йорданова: Към децата бих казала:
Бъдете любопитни. Задавайте въпроси. Мечтайте смело. Не се страхувайте да опитвате, да грешите и да започвате отново. И най-вече – не се опитвайте да бъдете като някой друг. Вие сте ценни именно с това, което ви прави различни. Искам „Ален мак“ да остане място, в което всяко дете усеща: „Аз мога. Аз имам значение. Моето мнение е важно. Има хора, които вярват в мен.“
Към родителите бих казала:
Бъдете наши партньори. Най-важното, което можем да дадем на едно дете, не се случва само в детската градина или само у дома. То се случва между нас – в доверието, в разговорите, в общите ни усилия и в начина, по който показваме на детето, че възрастните около него са един екип. Искам родителите да усещат „Ален мак“ не просто като място, в което оставят своето дете, а като общност, в която са чути, уважавани и приети.
А към екипа бих казала:
Нека никога не спираме да търсим следващото по-добро. Да пазим онова, което е ценно, но да не се страхуваме да променяме онова, което може да бъде още по-добро. Да имаме смелостта да експериментираме, професионализма да се учим и човечността да помним защо сме тук. Защото зад всяка наша идея, решение и професионално усилие стои едно дете и неговото бъдеще.
През следващите години искам „Ален мак“ да се развива не само като модерна и иновативна образователна институция, а като жива общност – място, в което знанието върви заедно с добротата, иновациите – с човечността, високите очаквания – с разбирането, а традициите – с поглед към света.
Искам да запазим усещането за дом, но да имаме хоризонта на света. Да дадем на децата корени, за да знаят кои са, и криле, за да не се страхуват да полетят. Да изграждаме не просто подготвени за училище деца, а уверени, мислещи, свободни и добри личности.
И ако след няколко години се обърнем назад, бих искала да не измерваме развитието на „Ален мак“ само с броя на реализираните инициативи или постигнатите резултати. Да можем да кажем: тук децата пораснаха с увереност, учителите се развиваха с вдъхновение, родителите ни се доверяваха, а всички заедно създадохме място, което оставя следа.
Защото за мен истинската посока на „Ален мак“ е една – винаги напред, но никога далеч от детето.
