Медия „Будна Варна“ среща читателите с проф. Антоанета Цветкова – директор на Медицински колеж – Варна от 2020 г. С дългогодишен професионален опит във фармацевтичния сектор, тя ръководи учебно заведение, което подготвя кадри за здравеопазването в осем направления. Сред тях са рехабилитатори, помощник-фармацевти, медицински и рентгенови лаборанти, медицински козметици и други специалисти, от които системата има постоянна нужда. За обучението, професионалната реализация на завършващите и предизвикателствата пред съвременното медицинско образование разговаряме с проф. Цветкова.
Калоян Георгиев: „Къде са кадрите?“ – това е въпрос, който чуваме постоянно в здравеопазването. Но какво Ви казват работодателите, когато търсят завършилите Медицински колеж – Варна? Има ли специалисти, за които пазарът буквално се „бори“?
Антоанета Цветкова: Въпросът вече не е само „Къде са кадрите?“, а „Как да задържим добрите кадри?“. Работодателите търсят подготвени специалисти, които могат да влязат в реалната работна среда, да работят в екип и да поемат отговорност още от началото на професионалния си път.
За много от професионалните направления интересът е сериозен и нашите студенти получават предложения още по време на обучението и практиките си. За мен това е най-ясната оценка за качеството на образованието – когато работодателят не просто търси специалист, а търси нашите завършили студенти.
Недостигът на кадри не трябва да ни кара да правим компромис с подготовката. В здравеопазването не е достатъчно просто да запълним едно работно място. Трябва да подготвим специалист, на когото бихме поверили собственото си здраве.
Калоян Георгиев: Изкуственият интелект навлиза все по-сериозно в медицината. Кое е нещото, което един бъдещ медицински специалист трябва да може, а една машина никога няма да може да замени?
Антоанета Цветкова: Да види човека, а не само данните за него.
Изкуственият интелект ще анализира огромни масиви от информация, ще подпомага диагностиката, ще оптимизира процеси и вероятно ще бъде по-бърз от нас в много дейности. Затова трябва да научим студентите си да работят с него, а не да се страхуват от него.
Но здравната грижа не е само алгоритъм. Пациентът има страхове, очаквания, семейство, социална среда. Понякога трябва да чуеш и онова, което човекът не успява да каже.
Затова бъдещият специалист ще има нужда от нещо все по-ценно – знание, критично мислене, отговорност, емпатия и способност да взема решение в интерес на конкретния човек. Технологията може да бъде изключително добър инструмент. Отговорността обаче остава човешка.
Калоян Георгиев: Вашите студенти се обучават в професии, в които една грешка може да има реални последствия за човешкото здраве. Как учите младите хора не просто на знания, а на отговорност?
Антоанета Цветкова: Като не отделяме знанието от последствията от неговото приложение.
Още в обучението студентът трябва да разбере, че зад всяка лабораторна проба, лекарствен продукт, рехабилитационна процедура или здравна грижа стои реален човек.
Може да научиш един студент на алгоритъм. По-трудното е да го научиш да спре, когато не е сигурен; да провери; да попита; да признае, че не знае; да не прикрива грешка. За мен именно това е професионална зрялост.
Често им казвам, че дипломата ви дава право да упражнявате професията, но доверието на пациента трябва да заслужавате всеки ден.
Калоян Георгиев: Медицинският колеж има осем различни направления. Коя професия според Вас ще бъде най-търсена след 5–10 години?
Антоанета Цветкова: Не бих избрала само една. Демографските промени, хроничните заболявания, необходимостта от дългосрочна грижа, развитието на диагностиката и технологиите ще увеличават необходимостта от различни медицински специалисти.
Все повече ще се търси не изолираната професия, а специалистът, който умее да работи в интердисциплинарен екип.
Именно затова виждам бъдещето на Медицинския колеж в интеграцията. Може да имаме различни професии и различни компетентности, но крайната ни цел е една – здравето на човека.
Калоян Георгиев: Вие сте минали през различни роли – от практиката във фармацевтичния сектор до преподавател и директор. Кое е по-трудно?
Антоанета Цветкова: Да ръководиш добри специалисти. Да бъдеш добър специалист изисква знания, дисциплина и непрекъснато развитие. Но когато ръководиш хора, вече не отговаряш само за собствените си решения. Трябва да умееш да разпознаеш качествата на различни личности, да им дадеш пространство да се развиват и в същото време да ги обединиш около обща цел.
Научих и още нещо – ръководителят не трябва непременно да бъде най-добрият във всичко. Той трябва да създаде среда, в която добрите хора могат да бъдат още по-добри.
За мен това е и най-трудната, и най-смислената част от управлението.
Калоян Георгиев: Какво най-често изненадва младите хора, когато започнат реалната си практика?
Антоанета Цветкова: Отговорността и темпото. Докато си студент, винаги има преподавател, който може да коригира, да обясни, да покаже отново. В реалната професионална среда идва моментът, в който разбираш, че твоето действие или бездействие има значение.
Второто голямо осъзнаване е, че медицината не е само медицинско знание. Тя е комуникация. Трябва да можеш да разговаряш с пациента, с неговите близки и с останалите професионалисти.
Затова практическото обучение е толкова важно. Искаме срещата с реалността да се случи по време на образованието, а не след дипломирането.
Калоян Георгиев: Ако трябва да убедите един 18-годишен човек да избере професия в здравеопазването, без „сигурна работа“ и „призвание“ – какво бихте му казали?
Антоанета Цветкова: Бих му казала: Избери професия, в която никога няма да спреш да се развиваш и в която това, което знаеш и можеш, има значение за друг човек.
Здравеопазването се променя изключително бързо. Ще работиш с технологии, които днес тепърва се създават. Ще учиш през целия си професионален живот. Ще срещаш различни хора и различни ситуации и няма два напълно еднакви дни.
Но има нещо много специално – в края на деня можеш да знаеш, че работата ти е променила нечий ден, понякога нечие здраве, а понякога и нечий живот.
Не много професии могат да ти дадат това усещане.
Калоян Георгиев: След толкова години в здравеопазването и образованието кое все още Ви кара да казвате: „Да, заради това си струва“?
Антоанета Цветкова: Студентите. И моментът, в който видя как студентът се превръща в колега. Когато срещна наш бивш студент след години – уверен специалист, когото пациентите търсят и на когото колегите разчитат – тогава разбирам, че трудът ни е имал смисъл.
Сградите се променят. Технологиите се променят. Учебните програми също. Но хората, които сме обучили, остават в здравната система десетилетия и предават нататък знанията и отношението към пациента.
И може би това е най-голямата привилегия на преподавателя – никога не виждаш докрай колко далеч ще стигне знанието, което си дал.
А когато един бивш студент се върне и каже: „Професоре, помня какво ни казвахте…“ – тогава си казвам: „Да. Заради това си струва.“
