Мариела Русева е едно от разпознаваемите лица на Варна – писателка и фотограф, която умело съчетава думите и образите, за да разказва истории. В интервю за медия „Будна Варна“ тя споделя повече за творческия си път, вдъхновението и погледа си към хората и града, който е неизменна част от нейния свят.
Калоян Георгиев: Мариела, как се срещнаха във Вашия живот двете Ви големи страсти – писането и фотографията?
Мариела Русева: Срещата с изкуството не се случва навън, а вътре в ума и духовния свят. Това е събуждане на интуицията, получаване на „факс“ от Вселената, топлина в душата. Знам, че усетя ли тази топлина, трябва да й се отдам, за да облека пристигналото чувство в думи. А що се отнася до фотографията, тя е улавяне на миг, който никога вече няма да се повтори и разказва уникална история. Мисля, че всеки човек притежава таланти, но не всеки ги е открил.
Калоян Георгиев: Какво Ви дава писането, което фотографията не може, и обратното – какво може да улови един фотоапарат, което думите не успяват да предадат?
Мариела Русева: И думите, и кадрите не са достатъчни, за да опишат едно преживяване, но са част от изразните средства, с които си служим, за да споделим с другите около нас случващото се в душата ни, това, което ни вълнува и което описва нашата идентичност и личност. Писането дава простор на въображението, а фотографията е изрязан фрагмент от реалността. Общото между двете е субективността-всеки автор би разказал една история по свой собствен начин и всеки фотограф би заснел един кадър от свой собствен ъгъл.
Калоян Георгиев: Като човек, свързан силно с Варна, как градът влияе върху творчеството Ви? Има ли места, които Ви вдъхновяват особено?
Мариела Русева: Бих отговорила на този въпрос с цитат от стихотворение на големия български поет Христо Фотев: „Не е измислица морето и щастието съществува!“ Едва ли има човек, който е роден край морето и би могъл да живее далеч от него. Всеки варненец търси утеха, възстановяване, място за размисъл, за красиви преживявания и споделяне с близки хора край морския бряг, слушайки песента на вълните. В моята поезия най-често присъстват чайки, бриз, лодки, стъпки в пясъка, изгреви и залези…МОРЕ. Фотографиите ми също изобилстват от вода, плажове и слънце.
Калоян Георгиев: Когато създавате една история или снимка, кое идва първо – емоцията, идеята или конкретният образ?
Мариела Русева: Стиховете ми винаги са свързани с нещо току-що преживяно-среща, разговор, случка, т.е. свързани са с моя живот. Обичам да си служа с метафори, да съживявам неодушевени предмети-чрез тях като лирически образи споделям свои чувства и преживявания. Лирически герои в моята поезия са годишните сезони, любовта, мечтата, тъгата, тишината…всичко, което има място и значение в моя вътрешен свят. С фотографията е по-различно-реалното предизвиква духовното, това, което виждам, може да възбуди чувство и да ме вдъхнови да вдигна апарата и да запечатам мига.
Калоян Георгиев: Какви теми и човешки истории най-често Ви провокират да вземете фотоапарата или да седнете да пишете?
Мариела Русева: Аз пиша само за най-простичките неща, които вълнуват всеки човек и вярвам, че красотата на писането е в простотата. Пак ще си послужа с известен цитат, този път от Антон Чехов: „Краткостта е сестра на таланта.“ Старая се да не употребявам чуждици и сложни думи. Мисля, че всеки автор трябва да е смирен, да показва уважение към читателя и да не го кара да се чувства незнаещ. Целта на пишещият е да докосне душата на четящия. Като фотограф съм пейзажист, но много ме влече и уличната фотография. От първата се вдъхновявам и зареждам с енергия, а чрез втората си открадвам истории от живота в цялата му цветност и многообразие.
Калоян Георгиев: Има ли момент от Вашия творчески път, който променя начина, по който гледате на хората и света около себе си?
Мариела Русева: Всеки ден ние се променяме, както физически, така и духовно. Най-важното е да се стараем тази промяна да бъде красива и да дава смисъл на живота ни. Разбира се, че с трупането на житейски опит се променя нашето отношение към хората, към света и към самите нас. В това няма нищо лошо. По-лошо би било, ако не се променяме. Както казва един уважаван от мен български психотерапевт, Иво Величков: „Ако един 50-годишен човек каже, че е същият, какъвто е бил на 20 години, значи е пропуснал 30 години от живота си.“
Калоян Георгиев: Как според Вас социалните мрежи и дигиталната фотография промениха начина, по който хората възприемат литературата, фотографията и изкуството като цяло?
Мариела Русева: Социалните мрежи са част от живота ни и няма защо да се съпротивляваме на тяхното съществуване. Тъй като те съпровождат нашето ежедневие вече достатъчно дълго, си даваме сметка както за позитивите, така и за проблемите, които те причиняват. Както знаем, отровата е в дозата. А дозата се определя от нашата осъзнатост и самоконтрол. Дигиталната фотография също дава и взима-дава изключително много възможности, които са лесно достъпни и отнема чара на недостига-когато знаеш, че един ресурс е ограничен, осъзнаваш неговата ценност, харчиш го пестеливо, разумно и обмисляш всеки свой ход-в случая с фотографията броиш кадрите от лентата, които ти остават, обмисляш настройките, броиш с крачки разстоянието до обекта, съобразяваш разположението на обектите и заобикалящата ги среда и пр. Цифровата фотография дава възможност един и същ кадър да се заснеме десетки и стотици пъти, да се редактира и да бъде изпратен веднага на други хора онлайн. Дигиталната фотография все повече ни отдалечава от реалността и ни доближава до идеала ни за нея. Няма значение дали времето е мрачно, след като можем да добавим слънце в обработката на снимката, дали има прекалено много хора в кадъра, след като можем да ги изтрием, дали моделът изглежда изморен, след като можем допълнително да добавим перфектен грим. Става все по-тревожен фактът, че хората се идентифицират със своята подобрена версия в социалните мрежи и губят представа за живия живот. Може би въпросът ти е свързан и участието на изкуствения интелект в изкуството? Това е съвсем друга тема. Само ще кажа, че правилното използване на изкуствения интелект е тясно свързано с качеството на естествения интелект, съвестта, хуманността и паметта за изконните човешки ценности.
Калоян Георгиев: Какво предстои за Мариела Русева – нова книга, фотографски проект или друга творческа посока, за която читателите Ви могат да очакват да чуят?
Мариела Русева: Това, за което не споменахме, е живописта. Тя се появи значително по-късно, но в момента заема най-голямо място в творческия ми живот. Мисля, че различните форми на изкуство не трябва да се разглеждат като отделни и обособени, а като вдъхновение, което се материализира чрез различни изразни средства. Изкуството е свързано с нашето психично здраве. Като форма на себеизразяване, чрез него се освобождава енергия, споделя се преживяване, заявява се позицията на личността. То ни припомня кои сме били като деца. Децата ползват един по-особен източник на енергия. Същият, който ползват и творящите хора. Всички можем да черпим от този магичен ресурс, стига да си припомним как да стигнем до него. Много харесвам една фраза и бих искала да завършим нашия разговор с нея: „Нека не забравяме, че в началото всичко беше просто една игра.“
