Калоян Георгиев: „The Butterfly Effect“ – една пеперуда, която променя всичко. Кое беше онова малко решение или събитие в живота ти, което постави началото на THEO, когото виждаме днес?
THEO: Мисля, че онова малко решение беше моментът, в който реших да спра да бъда просто човекът зад пулта и да започна да разказвам собствената си история.
Калоян Георгиев: Казваш, че албумът събира две години от живота ти. Ако можеше да седнеш срещу THEO отпреди две години и да му пуснеш само една песен от проекта, коя щеше да бъде и какво би искал той да разбере?
THEO: Бих му пуснал „Продължавам“. Защото ако можех да се върна две години назад и да кажа само едно нещо на онзи THEO, бих му казал да не се отказва, дори в моментите, в които няма да вижда смисъл.
Калоян Георгиев: В свят, в който една песен може да стане viral за 15 секунди в TikTok, ти избираш да създадеш цял албумен свят. Какво искаш хората да открият в THEO отвъд първия hook, който ще им остане в главата?
THEO: Ефектът на пеперудата“ е моят начин да покажа целия свят на THEO – не само музиката, която може да ти остане в главата, а и историите, грешките, съмненията, амбицията, емоциите и всичко, което стои зад този човек.
Искам някой да чуе един hook, да му стане интересно… но след това да си каже: „Чакай, кой е този? Искам да чуя още.“
Защото за мен истинският успех не е някой да запомни една песен за 15 секунди. Истинският успех е след 2 години да пусне албума отново и да открие нещо ново в него.
Калоян Георгиев: В албума присъстват музика, хора, вяра и мечти. Кое от тези неща ти костваше най-много, за да го превърнеш в реалност, и имаше ли момент, в който беше на крачка да се откажеш?
THEO: Мисля, че най-много ми костваше вярата в самия мен.
Музиката винаги е била в мен, хората около мен са ми давали сила, а мечтите са били причината да започна. Но най-трудното беше да продължавам да вярвам, че всичко това ще има смисъл, когато нещата не се случваха толкова бързо, колкото ми се искаше.
Калоян Георгиев: На 16 октомври не просто представяш албум, а създаваш цял свят с live performances, специални гости, meet & greet и pop-up shop. Ако „The Butterfly Effect“ беше филм, какво щеше да се случва в първата му сцена и какво трябва да почувства публиката във финала?
THEO: Ако „The Butterfly Effect“ беше филм, първата сцена щеше да бъде много тиха.
Бих искал да започне с THEO преди всичко това – сам, в студиото, с една идея и една мечта, без да знае докъде ще го отведе тя. Може би дори да видим малките моменти, които в началото изглеждат незначителни, но всъщност променят целия му път.
И след това филмът постепенно да започне да се движи – музика, хора, сцени, грешки, успехи, падания, моменти на съмнение и моменти, в които отново намираш причина да продължиш.
А финалът не искам просто да бъде „край на шоуто“.
Искам публиката да излезе от залата с чувството, че е била част от нещо лично. Да почувства енергия, емоция и най-вече надежда.
Калоян Георгиев: Когато музиката ти стигне до хора, които никога не са те срещали, но разпознават собствените си чувства в нея, усещаш ли, че вече не разказваш само своята история? Какво би искал някой да открие за себе си в този албум?
THEO: Да. И може би това е едно от най-красивите неща, които могат да се случат с музиката. „Ефектът на пеперудата“ започна като моята история – моите грешки, моите мечти, моите страхове и нещата, през които съм преминал. Но в момента, в който някой друг чуе дадена песен и разпознае себе си в нея, тя вече не е само моя.
И точно това искам да се случи с този албум.
Искам някой да открие, че не е сам. Че е нормално да се съмняваш, да грешиш, да губиш посоката си и понякога да не знаеш накъде вървиш.
Но най-вече искам да открие в себе си причината да продължи.
Ако някой затвори албума и си каже „това го чувствам и аз“, или „може би и аз мога да започна отначало“, тогава за мен музиката си е свършила работата.
Защото в крайна сметка може би най-големият ефект на пеперудата е точно това — една чужда история да ти помогне да промениш собствената си.
Калоян Георгиев: Наричаш това начало на нова глава за теб и за българската поп сцена. Представи си, че след една година се връщаме към този разговор – какво трябва да се е случило, за да кажеш: „Да, този албум промени всичко“?
THEO: Разбира се, искам албумът да бъде успешен, да стигне до много хора, да има големи сцени, силни песни и да отвори нови врати. Но за мен истинската промяна ще бъде, ако хората започнат да разпознават THEO не просто като човек, който прави музика, а като артист със собствен свят, собствено звучене и собствена история.
Искам да съм направил крачка от „искам да стана артист“ към „аз съм артист“.
Ако след една година имам песни, които хората пеят заедно с мен, ако съм стигнал до хора, които никога не са знаели кой съм, ако съм направил сцени, за които преди само съм мечтал, и ако този албум е отворил вратата към следващото ниво — тогава ще мога да кажа, че е променил всичко.
Но най-вече искам да погледна назад към THEO от днес и да си кажа:
„Добре, че не се отказах.“
