Националната сигурност не бива да се превръща в повод за истерия, но институциите не трябва да бягат и от важните въпроси. Това заяви в студиото на „Денят започва“ депутатът от ГЕРБ и бивш външен министър Даниел Митов по повод ескалацията на напрежението в Черно море, атаките с дронове и реакцията на българските власти. Според него правителството е подценило ситуацията и е трябвало да поиска консултации със съюзниците в НАТО по член 4 от Северноатлантическия договор.
По думите му националната сигурност по своята същност е политически въпрос, по който парламентът и всички останали институции трябва да имат позиция:
„Националната сигурност е политически въпрос. Няма как да не бъде политизиран. И в крайна сметка и парламентът, и всички останали институции са длъжни да бъдат загрижени за националната сигурност и да допринасят за нея. Разбира се, истерии не бива да се подклаждат, но в същия момент не бива да се бяга и от важните въпроси. Как се гарантира националната сигурност, особено в тази ситуация, в която войната е отвъд Черно море, на няколко километра от нас, и се приближава? Много интересно е, че се приближава, когато тези миролюбци, така наречени, дойдоха на власт, докато ние, които наричат военолюбци, не знам защо, управлявахме, подобни инциденти нямаше.“
Според Митов предишното управление е следвало ясна политика спрямо агресията на Русия срещу Украйна. Той посочи като основни елементи разпознаването на агресора и жертвата, подкрепата за нападнатата държава, увеличаването на санкциите и готовността за съвместни действия със съюзниците.
На въпрос кой носи отговорност за конкретните атаки с дронове Митов направи разграничение между установяването на извършителя на отделен инцидент и политическата оценка на ситуацията в Черноморския регион. Той критикува управляващите за това, че според него не посочват достатъчно ясно ролята на Русия в създалата се обстановка. По думите му не е задължително да бъде намерено пряко доказателство от всеки отделен инцидент, за да бъде направена оценка за отговорността за нестабилността в региона.
„Ясно е, че Руската федерация е започнала агресивна война срещу съседна държава, в случая Украйна. Ако очакват да намерят на дъното на Черно море парче от дрон, на което да пише „сделано в СССР“, няма да имат доказателства. А има формули и в дипломацията, и в международните отношения, чрез които можеш да кажеш кой носи отговорност, без да е необходимо да назоваваш конкретния виновник за конкретния инцидент“, поясни той.
Митов отправи критики и към премиера за действията, предприети след първите нападения. Той посочи, че по време на изслушването в Народното събрание е получил отговор, че са изпращани писма и са провеждани телефонни разговори, но според него това не е достатъчно. Той припомни и заявките на премиера за защита на българските интереси и за твърда външнополитическа позиция. Според него действията на правителството не отговарят на тези обещания.
Основната критика на Митов е свързана с липсата на инициатива от страна на България за консултации със съюзниците по член 4 от Северноатлантическия договор. Той смята, че страната е трябвало да заяви официално притесненията си за сигурността и да поиска обсъждане на ситуацията в Алианса:
„Какво значи след член 4 следва член 5? България през 2022 година е била инициатор на консултации по член 4. Задействан ли е член 5? Миналата година Полша и Естония поискаха такива консултации. Тогава е имало инциденти на територията на тези държави. При нас, слава на Бога, все още това не е на територията ни. Но трябва ли да се стигне до териториалните ни води, за да разберем, че има проблем с националната сигурност Тук не става просто за право, а за оценка на степента на заплаха за националната ни сигурност. Ако са подценили инцидента, а те това са направили, ние им казахме, че ще го подценят, ако не назоват ясно кой е отговорен за нестабилността в Черноморския регион, ако не назоват агресора.“
Според Митов, когато агресорът усети слабост или колебание, това може да го насърчи да разшири действията си и да навлезе по-дълбоко в пространството за сигурност на съседните държави. Той подчерта, че България е можела да използва и други формати в НАТО, ако е преценила, че не е подходящо да поиска консултации по член 4:
„Дори да са решили да не свикват консултации по член 4, има други формати. Можеха бързо да задействат консултации в Северноатлантическия съвет на ниво постоянни представители. Можеха да поставят въпроса във Военния комитет на НАТО. Можеха да свикат спешно заседание на Съвета НАТО – Украйна. На всички тези формати могат да се поставят нашите притеснения. Може да се поиска по-голям капацитет съвместно със съюзниците ни за наблюдение, за ранно предупреждение и за предно присъствие. Има формати. По този начин показваш на агресора, че си готов да действаш и няма да му позволиш да нахлуе в пространството ти за сигурност.“
Митов даде за пример и подхода на Бойко Борисов по време на предишните му мандати като премиер. По думите му Борисов би събрал европейски лидери, за да им покаже непосредствено ситуацията в Черноморския регион, а консултациите в НАТО биха били свикани още в първите дни.
Той посочи, че България разполага със съюзници в НАТО и партньори в Европейския съюз, с които може да координира действията си:
„Процедурите за действие съществуват. Те не са нито от вчера, нито от днес. Имаме съюзници, имаме партньори в Европейския съюз, имаме съюзници в НАТО. Никакъв проблем не е да се ползват процедурите. Нищо не сме оставили, което да е мистериозно и да не е ползвано от други правителства. Единствените антидрон системи, между другото, които са доставени сега в МВР, са поръчани от нас. Това им оставихме.“
По думите му системите са предназначени за защита на стратегически обекти в страната и за задачи, свързани със сигурността по границата. Според Митов България трябва ясно да заяви пред партньорите си какви са притесненията ѝ и да настоява за конкретни съвместни действия, вместо да разчита единствено на писма и телефонни разговори.
