Медия „Будна Варна“ се свърза с Мартин Димитров, общински съветник в първия си мандат в местния парламент на морската столица, за разговор по актуални теми, свързани с развитието на Варна, предизвикателствата пред града и приоритетите в работата на Общинския съвет. В интервюто той споделя своята гледна точка за настоящето и бъдещето на Варна.
Калоян Георгиев: Откакто сте част от Общинския съвет, промени ли се начинът, по който гледате на Варна? Кои проблеми на града се оказаха по-сериозни, отколкото сте очаквали, когато влязохте в местната политика?
Мартин Димитров: Когато гледаш Варна като гражданин, виждаш проблемите и резултатите. Когато влезеш в Общинския съвет, започваш да виждаш и процесите, които стоят зад тях. Моята позиция е, че всеки общински съветник трябва да бъде оценяван по конкретните си действия, аргументите които представя, и решенията, зад които застава. Общинският съвет е мястото, където различните политически позиции трябва да се срещат, да се сблъскват с аргументи и накрая да произвеждат решения в интерес на гражданите. Варна е град с огромен потенциал, но и с натрупани проблеми, които вече не могат да бъдат прикривани с обещания и добри намерения. Въпросът е защо този потенциал не се превръща достатъчно бързо в по-добра градска среда, по-добра инфраструктура, по-добри услуги и по-високо качество на живот. Градът има нужда от ясна визия, конкретни приоритети и управление, което може да превръща решенията в реални резултати. За мен най-важното е да започнем да измерваме управлението не с обещанията и пресконференциите, а с това, което реално се променя в града.
Няма нужда от повече обещания за бъдещето. Има нужда от управление, което започва да решава проблемите на настоящето.
Калоян Георгиев: Каква оценка бихте дали на работата на Общинския съвет до този момент? Има ли решения, с които можете да се гордеете, и теми, по които смятате, че съветниците не оправдават очакванията на варненци?
Мартин Димитров: Не бих искал да давам еднозначна оценка, защото Общинският съвет е съставен от 51 човека, сред които има хора с различни позиции и не всички решения могат да се поставят под общ знаменател. Има решения, по които се намира съгласие и теми, по които различията са сериозни. Това само по себе си не е проблем. Проблем е, когато политическото противопоставяне започне да измества същинската работа.
Но има и нещо друго, което смятам за особено важно! Общинският съвет не може да носи отговорност за всичко, което не се случва в града, без да се прави разлика между неговите правомощия и отговорностите на кмета и администрацията. Ще дам един пример. Когато от кмета се внася предложение, ние трябва да разполагаме с необходимите документи, финансови разчети, правна обосновка и ясни срокове. Mного често материалите идват в последния момент или без достатъчно информация. Тогава се очаква от съветниците да вземат важно решение само на доверие, давайки своето безусловно съгласие, с риск решението да бъде незаконосъобразно. Според мен това не е правилният подход. Не можеш да искаш отговорно гласуване, без да предоставиш информацията, необходима за него. Съветниците също трябва да бъдат оценявани критично- включително аз самият. Но оценката трябва да бъде справедлива и да се отчита кой какви правомощия има, какво е направил и за какво действително носи отговорност.
Калоян Георгиев: Често гражданите остават с впечатлението, че политическите спорове изместват конкретните решения. Успява ли Общинският съвет да работи в интерес на Варна отвъд партийните различия, или политическото противопоставяне пречи на развитието на града?
Мартин Димитров: Според мен тук има и един по-дълбок проблем- разбирането за ролята на Общинския съвет. Общинският съвет е мястото, където различните политически позиции трябва да се срещат, да се сблъскват с аргументи и накрая да произвеждат решения в интерес на гражданите. На практика обаче работата му често се оказва повлияна от политическите конфликти, отношението и противопоставянето на кмета Коцев и част от неговата администрация спрямо Общинския съвет. Понякога остава впечатлението, че от съветниците се очаква да бъдат публика, която трябва безусловно да одобрява всяко предложение на кмета. А когато някой зададе неудобен въпрос или изрази несъгласие, това се представя като атака или саботаж. Но Общинският съвет не е публика на кмета. Той е самостоятелен орган със собствен мандат и отговорност пред гражданите. Ние не сме избрани, за да аплодираме всяко предложение, а да го разглеждаме критично и да преценяваме дали е в интерес на Варна. Общинският съвет не е нито публика на кмета, нито негов политически противник. Той има собствена отговорност, а именно- да контролира, да предлага, да изисква информация, да взема решения и да търси отговорност. Ако предложението е добро, нека бъде подкрепено. Ако е неподготвено, ако липсват документи или има неясноти около финансирането, сроковете и последствията, задължение на съветниците е да зададат въпроси. Когато едно предложение е внесено неподготвено или в последния момент, не може автоматично да се прехвърля вината върху Общинския съвет, ако то не получи подкрепа. Критиката не бива да се възприема като саботаж, а търсенето на отговорност като лична война. В крайна сметка хората не се интересуват кой е спечелил поредния политически спор. Те искат проблемите им да бъдат решавани. Затова и аз смятам, че трябва да говорим по-малко за това кой на кого пречи и повече за това какво конкретно можем да направим.
Калоян Георгиев: Ако трябва да посочите три проблема, които не търпят повече отлагане, кои биха били те? И какво конкретно може да направи Общинският съвет за решаването им вместо темите просто да присъстват в дневния ред?
Мартин Димитров: На първо място бих поставил градската инфраструктура и градската среда- улиците, тротоарите, ремонтите, организацията на движението и поддръжката на публичните пространства. Това са проблеми, с които варненците се сблъскват всеки ден. Тук са необходими ясни приоритети, реалистични графици, контрол върху качеството и сроковете на изпълнение.
На второ място е градското развитие и устройственото планиране. Варна трябва да се развива, но това трябва да става по правила и с мисъл за инфраструктурата, транспортната достъпност, зелените площи и качеството на живот.
На трето място бих поставил качеството на управлението- подготовката на проектите, прозрачността на разходите и контрола върху изпълнението на решенията. Звучи абстрактно, но всъщност от това зависи дали останалите проблеми ще бъдат решавани.
Проблемите като цяло не са нещо необичайно за местната политика. Важният въпрос е какво произтича от тях. Ако един проблем води до повече прозрачност, до изясняване на отговорности или до коригиране на грешки, той може да бъде полезен. Ако обаче се превърне в самоцел, гражданите остават с усещането, че политиците се занимават предимно помежду си. Аз смятам, че трябва да има ясна граница между принципната критика и политическото противопоставяне. Не е достатъчно да заявиш, че някой те саботира. Трябва да посочиш конкретно кое решение е блокирано, защо е блокирано и как това се отразява на града. Същото важи и за обвиненията на кмета или администрацията към Общинския съвет. Те трябва да бъдат подкрепени с факти и документи. Едно добро управление не означава липса на проблеми. Означава способност проблемите да бъдат решавани в интерес на града, а самите граждани да не разбират за тях.
Калоян Георгиев: Живеем във време на икономическа несигурност, бързи политически промени и нарастващи очаквания към институциите. Как тези процеси се отразяват на Варна и доколко местната власт е подготвена да реагира бързо, адекватно и прозрачно?
Мартин Димитров: Когато има икономическа несигурност и политическа нестабилност, местната власт трябва да бъде още по-предвидима. Гражданите и бизнесът имат нужда да знаят какви са приоритетите на общината, как се харчат публичните средства и кои проекти действително могат да бъдат реализирани. Разбира се, общината не може да контролира всички външни фактори. Но може да контролира качеството на собствената си подготовка, финансовата дисциплина, прозрачността и начина, по който комуникира с хората. Според мен не бива да приемаме, че всяка трудност е оправдание за бездействие. Ако има риск за даден проект, той трябва да бъде установен навреме. Ако няма осигурено финансиране, това трябва да бъде ясно заявено. Ако срокът не може да бъде спазен, гражданите трябва да знаят защо и какъв е следващият план.
Тук се връщаме и към работата на Общинския съвет. От своя страна Общинският съвет може да изисква ясни отчети, да контролира изпълнението, да задава конкретни въпроси на администрацията и да настоява за измерими резултати. Не можем да очакваме качествен контрол, ако информацията се предоставя непълно или в последния момент. Не мога да кажа, че местната власт е достатъчно подготвена във всяка една област. Това трябва да се преценява според конкретните резултати. Но съм убеден, че повече прозрачност, по-добро планиране и ясна отговорност биха подобрили значително работата ѝ.
Калоян Георгиев: Какво според Вас трябва да се промени в работата на Общинския съвет, за да усещат гражданите, че гласът им има значение? Достатъчно отворени ли са решенията на местната власт към хората и как лично Вие поддържате връзката си с тях?
Мартин Димитров: На първо място, трябва да има по-ясна връзка между решенията, които вземаме, и резултатите, които гражданите виждат. Не е достатъчно да гласуваме бюджет, програма или решение и след това да преминем към следващата тема. Трябва да знаем какво е изпълнено, какво се забавя, какви са причините и кой отговаря за това. Бих искал и по-голяма яснота за гражданите, а не само какво решение е взето, но и какви са аргументите за него, какви са финансовите последици и как то ще се отрази на ежедневието им. Друг важен въпрос е качеството на дискусията. Общинският съвет трябва да бъде място, където се обсъждат съществени проблеми с факти, експертиза и ясни позиции. В крайна сметка работата на един общински съвет не трябва да се измерва само с броя на заседанията или приетите решения, а с това какво реално се променя за гражданите. Хората трябва да могат да проследят не само какво е решено, но и какво се случва след това. Когато даден проблем бъде поставен, трябва да има отговор какво ще се направи, в какъв срок и защо, ако не се предприемат действия.
Искам да подчертая и нещо друго: прозрачността не означава просто да публикуваш документи или да публикуваш в социалните мрежи. Тя означава информацията да бъде предоставена навреме, да бъде разбираема и да позволява на гражданите да преценят какво се случва. Доверието не се печели с това да обещаваш, че чуваш хората. Печели се, когато те виждат, че сигналите им водят до действия.
Калоян Георгиев: Ако след една година варненците трябва да оценят работата Ви по конкретни резултати, кои три промени бихте искали да са видими в града? И какво лично поемате като ангажимент, за да се случат те?
Мартин Димитров: Бих искал да видя три неща:
Първо, по-ясен и проследим контрол върху изпълнението на общинските решения и проектите, с конкретни срокове, отчетност и информация за причините при всяко сериозно забавяне. Второ, повече прозрачност при разходването на публичните средства. Когато се харчат пари на варненските данъкоплатци, трябва да е ясно защо се харчат, какво получава общината срещу тях и какъв резултат се очаква. И трето, по-последователна работа по проблемите на градската среда и инфраструктурата. Аз като общински съветник мога да настоявам за приоритети, да поставям въпроси, да упражнявам контрол и да търся отговорност. Това е и една от основните задачи на общинския съвет. Личният ми ангажимент е да продължа да задавам въпроси, когато е необходимо, да проверявам фактите и документите и да подкрепям предложения, които са добре подготвени и действително са в интерес на Варна. Не искам да давам обещания за неща, които не зависят единствено от мен. Смятам обаче, че мога да поема отговорност за собственото си поведение, за позициите си и за последователността, с която ги отстоявам. За мен е важно да запазя независимостта на преценката си. Не всяко решение трябва да се подкрепя само защото администрацията си мисли, че внася нещо „велико“. То трябва да бъде внесено в срок със всички съпътстващи го реквизити.
Най-важното обаче е след една година да можем да говорим не само за това кой какво е казал, а за това какво е свършил.
Калоян Георгиев: Как оценявате взаимодействието между кмета и Общинския съвет?
Мартин Димитров: В много случаи предложенията на кмета се внасят без необходимите реквизити и документи, които са задължителни за вземането на информирано решение. Липсват финансови разчети, анализ на необходимостта и очакваните резултати, правно становище, конкретни срокове, източници на финансиране, оценка на риска, информация за последиците за общинския бюджет или необходимите приложения и договори. Често се пропускат и сроковете, предвидени в правилника. Предложенията се внасят в последния момент, непосредствено преди заседание, без съветниците да са имали реална възможност да се запознаят с тях, да ги обсъдят и да потърсят допълнителна информация. Понякога документите се предоставят така, че тепърва на самата сесия се очаква съветниците да се запознават с тях и да вземат решение.
Това не е нормален начин за работа на един представителен орган. Не може да се очаква от съветниците да гласуват отговорно, когато материалите са непълни, когато сумите са необосновани или когато липсва ясна информация какво точно се предлага, колко ще струва и какъв ще бъде ефектът за града. Особено проблемно е, когато става дума за проекти и усвояване на средства. Ако срокът за кандидатстване или изпълнение е пропуснат, проспан или оставен до последния момент, предложението често се внася, когато процедурата вече е към приключване. Тогава се създава впечатлението, че Общинският съвет трябва спешно да одобри нещо, което администрацията не е подготвила навреме. В много случаи това изглежда и като пиар ход- да се покаже поредната „хубава идея“ на кмета, а след това, ако Общинският съвет не я подкрепи, вината да бъде прехвърлена върху съветниците. Така общественият разговор се измества от въпроса защо предложението е внесено неподготвено, със закъснение или без необходимите документи, към обвинението, че съветът е спрял развитието на града. Истината е, че в немалко случаи подобни действия са неадекватни и могат да бъдат в ущърб на Варна. Общинският съвет няма как да подкрепя предложения, които не са достатъчно обосновани, не са подготвени професионално или създават финансов и правен риск за общината.
