Ако има град в България, който да пази най-топла връзка с разпадналия се СССР, това е Варна.
Части от града сам по себе си са като резерват за онази отминала епоха.
В града падат една след друга сгради дворци от царската епоха, но съветските паметници, се извисяват непоклатими над морската столица и напомнят, че градът някога е преименуван на Сталин.
Във Варна могат да се видят най-страхотните примери за социалистическия бруталистичен стил в архитектурата.
Това е един от козовете на града да привлича туристи.
Ето какво пише пътешественичката Ками Напора.
Тя поддържа блог за пътешествия в страните от бившия соц лагер и СССР.
Ками не пести хвалебствия за видяното във Варна.
„Една от причините, поради които реших да посетя Варна, беше да видя бруталистичния шедьовър – Паметника на българо-съветската дружба.
И не ме разочарова.
Разположен на хълм с около 300 стъпала до там, паметникът е полуизоставен, но все още много впечатляващ.
Гледките отгоре също не са лоши; струва си да се изкачите чак до върха.
Но както се оказа, из цяла Варна има още много интересни примери за архитектура на социалистическия реализъм и да открия всичко това беше едно от любимите ми неща да правя там. Знам, че не всеки оценява този тип архитектура, но ето няколко снимки на готини сгради (и известния паметник), които намерих във Варна.“
„Парк-паметник на българо-съветската дружба“ е най-големият паметник във Варненска област.
Той е сложно и уникално инженерно-строително съоръжение. Намира се на Турна тепе в североизточната част на града, на 95 метра надморска височина. На мястото на паметника е имало лозови масиви, барутен погреб със щерна, а след това братска могила на участници в съпротивителното движение до 1944 г.
Костите от „Братската могила“ са преместени на 7 септември 1958 година в новия „Пантеон“ във Варна. Идеята за построяването на паметника е от 8 май 1958 година, но конкурсът е претърпял неуспех.
През есента на 1973 година е направен нов конкурс, на него били одобрени проектите на варненските скулптури Евгени Баръмов, Альоша Кафеджийски и Камен Горанов. Първата копка е направена на 4 ноември 1974 година.
В следващите седем месеца над 27 000 души са работили доброволно.
Строежът на парк-паметника на българо-съветската дружба.
Паметникът е висок 23 метра и широк 48 метра, под него има изградено бомбоубежище и няколко помещения. За построяването са излети 10 000 тона бетон. Площадката, където е построен паметникът, е с площ 400 кв. м. и е положена мозайка от речна баластра. В средата на арката бил поставен разпукан бронзов куб, от който горял „вечен огън“. За поддържането на огъня на денонощие изгаряли по четири бутилки газ. В крилата били направени празнични зали. На паметника има седем фигури високи 11,5 метра. На хълма са посадени над 11 хиляди храста и над 10 хиляди дървета, направена е специална напоителна система. До паметника води стълба с 302 стъпала, преброени от варненеца Добромир Николов /Шарана/, наречена „Стълба на победителите“.
При завършването на стълбището посадили два сребърни бора, символизиращи дружбата. Паркът-паметник на българо-съветската дружба е бил открит на 13 ноември 1978 година. Така паметникът е функционирал до 1989 година и след това бил разграбен, а входът – зазидан.
източник: Петел.бг
