ВАРНА, КУЛТУРАТА, НАДЕЖДИ…
След като светлините на коледната елха на Варна се запалиха с програма COPY/PASTE от миналата година (и май и от други подобни прояви) и след трафаретната новогодишна програма… замислих се, доколко инерцията на местната дирекция „Култура” на Община Варна ще продължи да е безгранична, след като ни изсипа нещо като „отбий номер” и халтура. За което не бяха виновни участниците в програмата, а тези, които ни я пробутaха като претоплена манджа при посрещането на новата 2024-та година. Липсата на адекватен мениджмънт прозира и в цялостния културен облик на града, който тотално се провинциализира в последните години.
Това написах преди месец. Но дали поради ангажиментите със зимата, вятъра, синята зона, /сушата, кишата и международното положение/ новите глави на администрацията сякаш все отлагат културата на града за друг сезон. Местната дирекция ”Култура” вече десетилетие е предвождана от госпожа, наложила образа си на мамаша, с пеперудена /не/адекватност на присъствието си в културния пейзаж на града. Фонд „Култура” – Варна и голяма част от емблематичните проекти и дейности са дадени на една бивша междуетажна секратарка, която наложи своя ”стил” и обкръжение в обезличаването на града като доказан културен център. В края на своя мандат Портних взе да обещава на културната общност всичко, което можеше да направи в 10 годиния си мандат – време на тоталната културна съсипия и провинциализиране на Варна- да гради зали, да покрива Летния театър, да съживява балетния конкурс. А и иска това да става това чрез местния Фонд „Култура” – Варна, превърнат в синоним на тотална непрозрачност и място за подкрепа по-често на гравитиращи или нямащи нищо общо с някогашната морска столица грабливи птици, избутали далеч назад градивни творци и проекти от града (за които се отпускат мизерни или никакви средства). Разбира се, културната общност на Варна не е толкова късопаметна за поразиите от последните десетина години. Но за масовия зрител/читател/консуматор на култура подобно помпане на мускули все повече се асоциира със знаене и можене, особено ако не получава подобаващ отговор.
ИМА ЛИ ВАРНА КУЛТУРНА СТРАТЕГИЯ? НЕ!
Както писахме преди близо десетина години, (а през юни 2023-та дори направихме и неформална среща на творци) – кметската програма за управление на Варна би трябвало да е стратегията за дългосрочно развитие на културата: не само за устойчиво развитие за опазването на културно-историческото богатство на Варна, но и насочена към варненските творци, към емблематични и адекватани на съвремието културни събития. Преди 10 години беше договорено да се разпише подобна стратегия и Община Варна я даде не на варненска, а на софийска фирма – „БенчМарк-Фасилити“. Тогава май имаше някакъв скандал за непредоставяне на базова информация, който беше заметен и Варна продължи да си кюта. И продължава – без културна стратегия, на принципа „ден да мине – друг да дойде!”. Същите съчинители на регламентите на Фонд „Култура“ не само дариха изготвянето на културната стратегия на родния си град на софийската фирма. Те не успяха дори да изгубят с достойнство – не, не домакинството, а още кандидатстването за „Варна – културна столица на Европа`2019”. Загубиха въпреки шумната /и доста скъпа/ кампания и принизиха творците на Варна. Всъщност… най-вече себе си.
А общинският (варненски) фонд „Култура“, вместо да е донор на местни творци, проекти, продуценти и свободни артисти, продължи стремглаво да раздава средства с широки пръсти на не-варненски продуценти и свободни артисти… Защо се ощетяват оригиналните варненски проекти за сметка на продукции, вече осъществени на друга територия, с малки изменения във Варна? Защо се облагодетелстват с почти пълно финансиране фестивали, които имат и друго солидно външно финансиране от други институции (театралния, до неотдавна и балетния конкурс), организирани от фирми и сдружения (с адреси най-често в столицата)? И какъв е процентът за подпомагане на чисто варненски творци и проекти, съпоставен с процента на тези, регистрирани и действащи на друга територия?
Ако Ви изглежда като плач на пренебрегнат кандидат или местен шовинист – почетете малко правилници, регламенти и решения на съответните фондове в други български градове. Може да се изненадате. (В скоби: правилниците за фондовете „Култура“ на София, Велико Търново, Бургас и Добрич, да речем, не включват подпомагане на проекти на организации, регистрирани и работещи на друга територия, освен на общинската, от която получават финансиране. Защо ли?…)
Защо липсва изискване да се водят подробни протоколи на заседанията на Експертния съвет по култура и да има публичен достъп до тях, както и до оценките на оценителите, които сега, (не)ясно защо, са в графа „Строго секретно“? Защо се допуска организации с финансирани от общинския фонд проекти да продават билети за тях на космически за средния зрител цени (40, 50, 80 лв.), понякога и за изцяло трафарентни и некреативни проекти: /COPY/PASTE/ от поредния гастрол или премиера нейде в страната, на изпълнители или други продукции, чийто пореден пристан е Варна?
Как решава общинската администрация, на базата на какви критерии, признаци и основания, априори определя четири културни събития като „общински“ и ги освобождава от кандидатстване по Фонд „Култура“, като им дава и стопроцентно финансиране? (някои, като Международния майски хоров конкурс и международния фолклорен фестивал май нямат дори статути, приети на редовно заседания на Общинския съвет във Варна; имат регламенти, които се изпращат на кандидатите за участие, но не откриваме публични данни тези регламенти да са приемани на сесия на ОС). Но за сметка на това Варна е вероятно единствения град в страната със щатно назначени организатори на фестивали!!! Дали не е по-добре те да се правят от външни продуценти, което би спестило не само щат на Общината, но и ще извади някои от проявите от традиционната им вече инертност? (Средствата, които отделя Община Варна за фестивалите си – „мастодонти“, многократно надхвърлят бюджета на фонда, а резултатите са твърде спорни).
Допълнителен „бонус” е принципът, по който работeшe културната комисия: „бавно, но на тъмно, но затова пък некачествено“. Там цари пълно незачитане от страна на постоянната комисия „Култура и духовно развитие“ на собствените ѝ правила и срокове при кандидатстване и оповестяване на резултатите от конкурсите за финансиране. „Прозрачност” също не е дума, позната на работещите с културните дейци на Варна – не само в постоянната комисия.
Неслучайно преди година дадох Община Варна на Административния съд заради отказа на информация по отношение на Фонд „Култура“- Варна, а също така и заради мъглявината по отношение на отказа да бъде предоставена информация за публичните средствата, разходвани за отбелязването на деня на Варна – 15 август в периода 2018- 2022 година по съответните разходни: художествена програма, техническо обезпечаване, размер по пера на сумите, изплатени към фирмите (лицата) – изпълнители, копия на разходните документи, договори и финансовите отчети и съответните заповеди, утвърдили програмите и разходите….Отговори, естествено, не получих, а по едното дело все още се чака решение. Дали някой от дирекцията ще върне парите и от чужбинските си воаяжи, които Варна им организираше през годините с цел привнасяне на добри идеи? Защото резултатът от тях е все по-близък до нулева културна идентичност на картата на Европа??? Въпроси, въпроси…..И само това ли? Прованс, културен прованс, брате! В това се превърна Варна! Така ли ще продължи, ще си останем ли /пак/ само с красивите надежди? Или нещо ще се случи?
статия: Доно Цветков
снимка: Доно Цветков
