В първата година на 20 век кметът на Варна, Коста Ранков предприема действия, основани на негово, лично наблюдение, а именно, че има хора, които продават хляб из улиците на града, натоварен на собствените им магарета. С аргумента, че струпването на тези амбулантни търговци пречи на движението и на основание чл. 64 от действащия тогава Закон за градските общини, той издава Заповед № 17 от 4 февруари 1900 г. Тя е обнародвана в брой 4-5 на „Варненски общински вестник“ и гласи следното:
„3 А П О В Е Д В А М Ъ:
Ст. I. Продаванието хлебъ съ добитъкъ (магарета) и колa по улиците на града, забранявамъ.
Ст. II. Всекой е свободенъ да продава хлебъ на отворено (не въ помъщение), въ само на град. площади (мегдани): „Ибр. Капия“, „Ченгене пазарь“, „Татаръ капия“, „Табааната“ и пазарната площадъ при старата болница.
Ст. III. Нарушителите настоящата ми запововедъ, ще се наказватъ съ глоба до 50 лева и
Ст. IV. Испълнението на тая ми разпоредба възлагамъ върху град. общ. агенти и надлежните полицейси чинове“.
снимка: архив Община Варна
