Снимка: Будна Варна
Рекордните 1,32 млрд. евро са изпратили българите, работещи в чужбина на роднините си у нас за 2023 г. Това показва статистиката на БНБ. Така всеки месец в потреблението са влизали средно по над 100 млн. евро отвън.
Сравнението с 2022 г. показва ръст от 25%, а общата сума е повече от тази преди пандемията, когато работещите навън изпратиха 1,2 млрд. евро. През 2020 г. обаче заради затварянето на икономиките те се сринаха до 400 млн. евро, а през 2021-а до символичните 161,5 млн. евро.
Традиционно парите от работещите в чужбина сънародници преди пандемията се движеха около 1 милиард евро на година, което прави под 100 млн. на месец. Тези пари на практика бяха сравними с преките чужди инвестиции у нас. За 2023 г. обаче се очаква тази тенденция да се обърне, защото инвестиците ще надскочат 3,3 млрд. евро
Сумите, дошли отвън, за всяка от годините реално са по-големи, тъй като официалната статистика на централната банка обхваща само преводи над 2500 евро, и то изпратени през банка, финтех компания или чрез такива за парични преводи.
Не се отчитат парите в брой и преводите под 2500 евро. Според някои експерти около 25% от влезлите в оборот у нас емигрантски пари не се отчитат, защото се носят на ръка.
В географията на преводите от години няма съществени промени. По данни на БНБ най-много пари идват от Германия – около 230 млн. евро. Следват САЩ (209 млн.), Испания (114 млн.), Англия (109 млн.) и Гърция (71 млн.).
Инфлацията увеличава преводите от работещите в чужбина към българските им роднини. От една страна заради нея има ръст в доходите на работещите, от друга, за да компенсират по-скъпия живот, хората изпращат по-големи суми на близките си.
