Медия „Будна Варна“ разговаря с Пламена Денчева за нейната книга „Невидимата битка“ – история, която докосва дълбоки човешки преживявания, вътрешни борби и силата да продължиш напред. В интервюто авторката споделя повече за посланията зад книгата, вдъхновението да я напише и онези невидими битки, които всеки води в себе си.
Калоян Георгиев: „Невидимата битка“ е за онези битки, които водим сами. Коя е най-трудната невидима битка, която Вие самата сте водили, и какво Ви научи тя?
Пламена Денчева: Най-трудната ми битка е била със собствените ми съмнения. И аз имам моменти, в които се разколебавам, не се чувствам достатъчно подготвена или се питам дали ще се справя. Отстрани хората често виждат увереността, работата, тренировките, но не виждат какво ми е коствало да продължа в определени дни.
Това ме научи да не оценявам себе си само по един резултат или една грешка. Да си признавам къде не съм се справила, да извличам поуките и да продължавам, без постоянно да се наказвам за миналото.
Калоян Георгиев: В книгата говорите за страха и съмнението, които стоят зад резултата. Според Вас кога страхът ни спира и кога може да се превърне в двигател?
Пламена Денчева: Страхът ни спира, когато заради него дори не опитваме. Искаме да направим нещо, но започваме да мислим: „Ами ако не се справя? Ами ако се изложа? Какво ще кажат хората?“ И така сами се отказваме, преди да сме започнали.
И аз се страхувам, когато започвам нещо ново. Но ако то е важно за мен, предпочитам да опитам и да видя какво ще стане. Може да допусна грешки, може да ми е трудно, но поне ще си дам шанс.
Калоян Георгиев: Често виждаме само успеха на един човек, но не и цената, която е платил за него. Каква е „цената зад резултата“, за която обществото рядко говори?
Пламена Денчева: Това са времето, умората, пропуснатите срещи и всички опити, които не са дали резултат. Хората виждат готовата книга, един реализиран проект или добра физическа форма. Зад тях има много обикновени дни, в които работиш, поправяш грешки и понякога се чудиш има ли смисъл. Аз съчетавам работа, тренировки и собствени проекти и знам колко организация изисква това. Но не смятам, че успехът трябва да е на всяка цена. Ако постоянно пренебрегваш здравето си и нямаш време да живееш, трябва да прецениш какво да промениш.
Калоян Георгиев: Дисциплината е едно от ключовите понятия в книгата. Как се изгражда дисциплина в моментите, когато мотивацията напълно изчезва?
Пламена Денчева: За мен дисциплината се изгражда с малки действия, които повтаряш, дори когато нямаш особено желание. Не всеки ден ми се тренира, не всеки ден ми се работи. Но знам какво искам да постигна и че няма да стане, ако действам само когато съм мотивирана.
Помага ми да имам конкретен план за деня. Така не чакам да ми дойде желанието, а започвам с това, което съм решила да направя. Често най-трудното е именно да започнеш.
И не очаквам от себе си всеки ден да съм на 100%. Ако пропусна тренировка или не изпълня всичко по план, се връщам към него, вместо да се отказвам. Именно това връщане изгражда постоянството.
Калоян Георгиев: Има ли момент, в който човек трябва да спре да се бори — и как да разбере дали това е отказване или просто смел избор да поеме в друга посока?
Пламена Денчева: Когато усеща, че продължава само за да докаже нещо или защото вече е вложил много. Трудно е да приемеш, че нещо, което си искал, може вече да не е добро за теб. Аз бих си задала въпроса: „Още ли искам това, или просто не мога да приема, че няма да стане така, както съм си представяла?”. Не бих взела такова решение само заради един тежък ден. Но ако след спокойна преценка виждам, че тази посока ме изтощава и не ме води към живота, който искам, промяната е разумен избор. Постоянството има смисъл, когато знаеш защо продължаваш.
Калоян Георгиев: Книгата поставя акцент не само върху това, което постигаме, а върху човека, в когото се превръщаме по пътя. Какво според Вас е по-важно — самият резултат или човекът, който остава след него?
Пламена Денчева: Резултатите са важни за мен. Имам цели и работя за тях. Но има значение и как съм стигнала дотам, какво съм научила и как съм се отнасяла към хората по пътя.
Не всеки опит завършва с успех. Понякога обаче точно той ти показва слабостите, учи те да бъдеш по-подготвен и да преценяваш по-добре. Искам да мога да погледна назад и да кажа, че съм постигнала нещо, без да съм вървяла постоянно против себе си.
Калоян Георгиев: Ако „Невидимата битка“ трябваше да даде един-единствен съвет на човек, който в момента преминава през своя труден период и има чувството, че никой не вижда усилията му — какъв би бил той?
Пламена Денчева: Не обезценявай усилията си само защото никой не ги вижда. Ти знаеш какво ти струва да станеш сутрин и да направиш това, което в момента можеш.
Не е нужно днес да решиш всичко. Избери една конкретна стъпка и започни от нея. А ако ти е прекалено трудно, потърси подкрепа. Това, че битката е твоя, не означава, че трябва да преминеш през нея съвсем сам.
