Празнуваме Деня на Европа. Винаги датата 9 май е предизвиквала различни чувства, спомени и мисли за миналото и бъдещето. Раздвоението идва от факта, че у нас на тази дата се отбелязват два празника – Денят на победата, свързан с края на Втората световна война в Европа и капитулацията на Третия райх, така и относително по-новият Ден на Европа, отбелязващ лансираната на 9 май 1950 г. идея на френския външен министър Робер Шуман за Европейска общност за въглища и стомана, от която започва обединението на Европа.
За да излезем от дилемата коя дата да отбелязваме, можем да приложим характерния за историята хронологически подход. Ако разположим събитията във времето, няма как да не забележим, че пръв е 9 май като Ден на победата. Именно след този ден започва следвоенната история на европейския континент. Радостта тогава е огромна, но тя не пречи на съюзниците, водени от възникналите вече противоречия, да се опитат да представят победата по различен начин. Затова, когато представителите на Третия райх разбират, че краят е неизбежен, те предпочитат да признаят поражението пред западните си противници и на 8 май капитулацията е подписана именно пред тях. Затова за западноевропейските държави Денят на победата е бил и си остава 8 май. За Западна Европа логично след Деня на победата на 8 май идва Денят на Европа на 9 май – така и празниците следват историческата хронология. В България обаче нещата са доста по-различни. За нас през целия следвоенен период Денят на победата се отбелязва според втората капитулация на Германия, когато германците са принудени да повторят ритуала на 9 май в Карлсхорст пред съветските представители. Това не е първият случай, когато политиката налага едно ритуално действие да бъде повторено. Проблемът е, че както и да оценяваме и пресмятаме участниците във военните действия, мащаба им, пораженията и победите, няма как да избегнем извода, че германският вермахт е сразен на Източния фронт от Съветската армия. И този извод не може да бъде променен от оценките ни за характера на държавата, която защитава тази армия.
За нас българите обаче нещата са по-сложни. Ние трябва да избираме кое от двете събития да поставим на първо място: от едната страна е миналото с Деня на победата, а от друга – настоящето и бъдещето с Деня на Европа. Една от малкото функции на историята е да припомня поуките от миналото. Затова ние днес отбелязваме и двата празника и то в логичния им ред – Денят на победата е предварителното условие, за да може Европа да започне да се обединява и благодарение на това живеем в мир вече повече от седем десетилетия.
Денят 9 май е важен празник и за християните. Днес отдаваме почит към две важни християнски исторически личности: старозаветният пророк Исая и Свети Христофор.
С редица събития в България ще бъде отбелязан Денят на Европа
Редица инициативи ще се състоят в страната по повод днешния Ден на Европа. В България той се отбелязва съгласно Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г.
Денят се отбелязва от 1986 г., съгласно решение на Срещата на високо равнище на Европейската общност в Милано, Италия (28-29 юни 1985 г.). Чества се годишнина от речта (1950 г.) на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман в Париж, Франция, в която той излага своя план за обединение на въгледобивната и стоманодобивната промишленост на западноевропейските страни (т. нар. „Декларация на Шуман“) като „първа реална крачка към европейска федерация“, информира отдел „Справочна“ на БТА.
На 9 май, от 10:00 часа президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще присъстват на церемонията по издигане на знамето на Европейския съюз пред президентската институция по случай Деня на Европа. Преди церемонията държавният глава ще приеме почетния караул на Националната гвардейска част, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
От 9:00 часа, президентът и вицепрезидентът ще поднесат цветя пред Паметника на Незнайния воин в столицата по повод отбелязването на 79 години от победата над нацизма във Втората световна война.
Редица събития ще се състоят в София под егидата на представителството на Eвропейската комисия в България.
От 21:00 часа ще се състои триизмерно видео мапинг шоу „Твоят глас“ върху фасадата на Национална галерия – Двореца, съобщават от институцията. То е част от третото издание на Фестивала на светлините LUNAR. Организатор на спектакъла „Твоят глас“ е Бюрото на Европейския парламент в партньорство с Представителството на Европейската комисия в България. Историята ще отведе зрителите на пътешествие из сложния пейзаж на избора, където всеки прекрачен праг е стъпка в неизвестното, но и неповторима възможност. Ще се редуват проекции на български и английски език, които ще продължат до полунощ, а достъпът е свободен.
А тези, които няма да могат да видят спектакъла на живо, могат да проследят излъчването му от 21:30 ч. във Facebook страницата и YouTube канала на Европейския парламент в България, съобщиха организаторите.
България ще отбележи 20-ата годишнина от разширяването на ЕС през 2004 г. с празничен концерт „20 години заедно“, организиран съвместно с Представителството на Европейската комисия в България, Столична община и посолствата на Кипър, Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Словения.
На 9 май в Градската градина в София от 16:30 ч. до 20:30 ч. всеки ще има възможност да опита местни храни и напитки от държавите – членки на ЕС, и да се наслади на музика и танци от различни краища на Европа.
Концертът „20 години заедно“ ще започне в 17:30 ч. Детският хор „Пип-Пам“ ще изпълни химна на България и химна на Европейския съюз, а сред изпълнителите ще бъдат още: ансамбъл „Българе“, ансамбъл „Фалмис“ с изпълнения от Полша и Унгария, ансамбъл „Доправар“ с танци от Словакия, Агатангелос с мелодии от Кипър, Луцие Редлова от Чехия, изпълнители от Академията по музика в Любляна, джаз формация „София“.
